Но красивата дългокоса лятна приказка обикновено приключваше към края на септември, когато директорът на училището издаваше заповед за допустимите в поверената му педагогическа институция прически сред момчетата и момичетата, последните – „грижливо сплетени“ или подстригани, често почти по мъжки.
Отрежи на един човек косата и той остава без криле
Ножицата на строгото възпитание обикновено бе поверявана на най-възрастния учител, математикът Бошнаков, висок и сух като отсечено чамово стебло. Заставаше Бай Бош на входа на училището преди началото на часовете и с макаренковски жар в очите клъцваше по две три дупки до корен в косите на онези, които не му изглеждаха прилежно постригани. И щеш не щеш, ще идеш на бръснар, за да заличиш следите на унижението и срама, ще идеш, къде ще ходиш. Онези, които се осмеляваха да избягат от ножицата, получаваха отсъствия за целия ден. А когато натрупаш достатъчно отсъствия, местят те в друго, обикновено по-лошо училище, после в ТВУ, изключват те от комсомола или ДПО „Септемврийче“ и животът отива на кино.
Именно затова обичахме да ходим на кино. Защото само в двата часа, прекарани в киносалона, можехме да се почувстваме свободни и дългокоси като индианци, яхнали петнисти като крави коне. И някъде през 1989 г., десет години след световната си примиера, у нас по киносалоните тръгна филмът „Коса“. Малко е да кажа, че филмът се превърна в събитие от ранга на „Стената“ на „Пинк Флойд“, която гледахме горе-долу по същото време, пак 10 години по-късно, както и „Междузвездни войни“ и „Индиана Джоунс“, минали на екран малко по-рано. „Коса“ бе звучна плесница не само върху лицето на фалшивия морал, а и ярка антивоенна пропаганда, когато американското общество вече се бе уморило от безсмислената Виетнамска война.
И така, режисьор на филма е Милош Форман, сценарист – Майкъл Уелър. Сценарият е базиран на популярния едноименен мюзикъл, като филмът е заснет близо дванадесет години след премиерата на пиесата. В основата на сюжета е срещата по време на Виетнамската война на новобранец от Средния Запад с група хипита в Ню Йорк. В ролите участват Джон Савидж, Трийт Уилямс, Бевърли Д'Анджело, Ани Голдън, Шеръл Барнс и Дорси Райт.
Музика е дело на Галт Макдермът. Въпреки че сме свикнали да го възприемаме като мюзикхол, филмовите критици определят жанра на „Коса“ като музикална трагикомедия. Премиерата се състои на 14 март 1979 г. Бюджетът на продукцията е 11 млн. долара, като той донася приходи от 15,3 млн. долара.
Действието на „Коса“ се развива в края на 60-те години, в самия разгар на хипидвижението. В една такава компания, която празнува настъпването на ерата на Водолея, попада и младият провинциалист Клод, комуто предстои да отбие воената си служба във Виетнам.
В Ню-Йорк той се влюбва в богато момиче, чието внимание успява да привлече с помощта на своите хипиприятели, под влиянието на немалко хашиш, марихуана, ЛСД, които, отново скандално, във филма са хиперболизирани до ритуалната нафора, осветения при литургия хляб. На фона на всеобщо веселие и безгрижие в хипиобществата,
друга част от американците загиват
във войната във Виетнам. В оригиналния театрален мюзикъл напълно отсъства сюжетната линия с подмяната на Клод и Бергер. В края на спектакъла Клод зарязва приятелите си и заминава за Виетнам, където загива. Във филма на Форман Бергер загива на мястото на Клод.
Филмът е номиниран за наградата „Сезар“ за най-добър чуждестранен филм, както и за наградата „Златен глобус“. През 1979 г. Милош Форман получава премията „Давид“ в категориите „Най-добър чуждестранен режисьор”, а Галт Макдермонт в категорията „Най-добър саундтрак“. Химлът получава наградата „Актьор – откритие на годината“.
Песента към фима „Пуснете слънчевата светлина“ си остава една от най-ярките срещу войната във Виетнам, а дългата коса се превръща в символ на свободата. Тази песен кънтеше отвсякъде в България през ноември 1990 г., когато бе стачката срещу последния комунистически премиер Андрей Луканов.
Let The Sunshine In
We starve-look
At one another
Short of breath
Walking proudly in our winter coats
Wearing smells from laboratories
Facing a dying nation
Of moving paper fantasy
Listening for the new told lies
With supreme visions of lonely tunesSomewhere
Inside something there is a rush of
Greatness
Who knows what stands in front of
Our lives
I fashion my future on films in space
Silence
Tells me secretly
Everything, EverythingManchester England England
Manchester England England
(Ensemble:Eyes look your last)
Across the Atlantic Sea
(Arms take your last
embrace)
And I'm a genius genius
(And lips oh you the
doors of breath)
I believe in God
(Seal with a righteous kiss)
And I believe that God believes in Claude
(Seal with a righteous kiss)
That's me, that's me, that's me
(The rest is silence, The rest is silence,
The rest is silence)Singing our space songs on a spider web sitar
Life is around you and in you
Answer for Timothy Leary, dearieLet the sunshine, Let the sunshine in
The sunshine in
Let the sunshine, Let the sunshine in
The sunshine in
Let the sunshine
Let the sunshine in
The sun shine in…
Пуснете слънчевата светлина
Умираме от глад,
гледайки един към друг
задъхвайки се
Вървим гордо облечени в наш'те зимни палта
Носим вонята на лабораториите,
облицовката на умиращата нация,
на движещите се хартиени измислици.Някъде,
вътре в нещо има поток от
ВЕЛИЧИЕ!
Кой знае какво ни очаква.
Прожектирам живота си на филмови ленти
Тишината,
тайно ми прошепва
всичко!
всичко!Манчестър Англия,Англия
Манчестър Англия,Англия
Виждаме те за последно
Отвъд атлантическия океан
Прегръщаме те за последно
И аз съм гений гений
И устните, о, вие врата за въздуха
Аз вярвам в Бог
Тюлените с праведна целувка
и аз вярвам,че Бог вярва в Клод
Тюлените с праведна целувка
Това съм аз!
Останалото е тишина!Наш'те космически песни на ситар
от паяженни струни
живота е около теб и в теб
отговор за Тимъти Лиари,скъпиОставете слънцето да грее!
Оставете слънцето да грейне вътре!
Сиянието вътре!
Оставете слънцето да грее!
Оставете слънцето да грейне вътре!
Сиянието вътре!
Оставете слънцето да грее!
Оставете слънцето да грейне вътре!
Сиянието вътре!
