„Странна двойка“ на Нийл Саймън е втората премиера на Сатирата
Ако си фен на езика и стила на пиесите на Ясмина Реза, втората за сезона премиера на Сатиричния театър „Странната двойка“ на един от най-популярните американски драматурзи Нийл Саймън ще ти допадне. Темата за мъжкото приятелство, която препраща донякъде към „Арт“ на Реза, взривява залата с тънкия си хумор. Но едва ли драматургът Нийл Саймън е по-малко внезапен и ексцентричен в разнищването на въпроса как животът променя, изкривява или облагородява, ако са истински, човешките отношения. Били те и „чисто“ мъжки. И никаква политика, сюжетът се развива вън и независимо от света, който навърта все по-луди обороти извън пространството на дома.
На границата на абсурда един развод предлага ситуация, в която старите приятели виждат себе си в друга, невсекидневна светлина. Чистофайникът Феликс (Константин Икономов) подрежда ергенския хаос в дома на приятеля си картоиграч, разбил собственото си семейство заради хазартната си страст. И оттам се изсипват върху старото проверено приятелство, олицетворено в седмичния покер при Оскар (Светломир Радев), ненадейните удари в истинска комедия на ситуациите. Но не лековато, когато след спектакъла вече не помниш нито пиеса, нито актьори, нито автор. А тънко и психологически, с реплики, които „заковават“ героите в новата ситуация, в която всекидневието и битът сриват дори най-мъжкото приятелство. Дуетът на двамата актьори е забележителен.
Феликс и Оскар влизат в житейски роли – като истинска двойка спретват скандали от нищото заради сблъсъка на Реда и Хаоса. Така каленото през годините приятелство рухва. Разделят се почти като в истински развод, казали си всички „истини“ един за друг и огорчени от неразбирането на „другия“. Упорството на героя на Икономов да сложи всичко в ред, да вкара „под конец“ и най-дребните навици на приятеля си показва изумителното неумение на „стерилния“ Феликс да живее в реалния свят и да прави компромиси, да е толерантен.
Режисьорът Андрей Аврамов с финес и с финт ни препраща към ситуации, в част от които няма как да не открием и себе си… Най-смешен и трудно променящ се оказваш във всекидневието си. Приема се, че прототипи на героите са самият автор и собственият му брат Дани – различни, но и съдбовно свързани.
Актьорите на камерната сцена са силен екип – Мартин Каров като полицая, Ирина Първанова и Милена Аврамова като шеметните съседки, те често се изгубват в превода на своя испано-английски, както Богдан Казанджиев и Явор Борисов.
Пиесата е писана през 1965-а, а сякаш е за днешния ден. Неслучайно е отличена с наградата „Тони“. След шеметния успех на Бродуей е адаптирана от автора и печели „Оскар“ за сценарий на филма с Джак Лемън и Уолтър Матау. Създаден е и анимационен филм по нея след пренаписването на пиесата с роли за жени. Любопитно е, че Нийл Саймън започва кариерата си във военен вестник, докато служи във ВВС.
