Курсът на Тръмп радикално скъсва с основите на американската политика през последните 30-40 г. Той почива върху четири централни тези в неговия „договор с избирателя“, изразен в предизборните му послания, речта след встъпването в длъжност и първите му знакови актове.
Първо, премахването на отчуждението между елит и народ, второ, ярко заявен „американоцентризъм“ („Ще върнем нашите хора от социални помощи към работа, за да построят наново нашата страна с американски ръце и американски труд“), трето, преразглеждане на политиката на „износ на цивилизация и ценности“, която се наложи особено от времето на военните операции в Югославия и Ирак („Няма да налагаме на другите своя начин на живот, а ще заблестим като пример, който други ще желаят да последват.“). Това гледище напомня за
времената на „мирно съревнование между системите“
през 50-те-70-те г. на ХХ век.
Четвърто, в основата на апела му е икономическият протекционизъм. Американската средна класа много пострада от така наречените договори за свободна търговия, всъщност за всевластие на мултинационалите. Лайтмотив в речите на Тръмп е идеята за „честна търговия“ вместо „свободна търговия“. Той заплаши с 35% мито компании, които изнасят работни места, ако искат да внесат произведените с чужд труд продукти. И пряко извива ръцете на няколко конкретни компании, ако се опитат да изнесат производство в Мексико.
В резюме, според разбирането на Тръмп, което среща голяма подкрепа сред неговия електорат, САЩ трябва да решат наболели вътрешни проблеми, преди да внасят ред в света.
Още на втория ден от мандата си Тръмп направи важна стъпка, която е анатема за неолибералния курс от последните десетилетия: обяви отказ от Транстихоокеанското споразумине, договорено по американска инициатива. Същата съдба споходи наполовина готовото споразумение-клонинг с Европа ТПТИ. САЩ, Канада и Мексико опитаха вкуса на НАФТА цели 27 г. А то е първообраз на ТПТИ , ТПП и CETA. Ефектът беше увеличение на печалбите на големите корпорации и понижение на жизнените стандарти, а Канада и Мексико станаха суровинни придатъци на САЩ. Умереният протекционизъм на Тръмп е важен за света, защото е заразителен.Ако възгледите на Тръмп надделеят, този завой бележи край на епохата на многонационалните търговски споразумения, наричана „хиперглобализация“.
Плановете на Тръмп са и дълбоко противоречиви
и срещат съпротивата сред почти всички части на влиятелния естаблишмънт и значителна част от електората. Първо, радикалното орязване на регулациите във всичко области и на броя на федералните служители.
По същество сбъдва мечтите на палеоконсерваторите в толкова радикална степен, че стъписва и самите тях. А много програми са с общественополезни функции и няма да бъдат поети от частния сектор.
Особено тревожна е елиминацията на Обамакеър – единствената крачка, която предшественикът му направи за доближаване на САЩ до всеобщо достъпното здравеопазване, каквото има във всички развити страни.
Тръмп обещава да предложи на нейно място схема, която да е финансово устойчива и същевременно да гарантира медицина за всички. Проблемът е, че такава схема не съществува дори в проект и ако се появи, ще срещне непреодолимата съпротива на фармацевтиката и осигурителната индустрия. Засега са сигурни само два практически ефекта: намаляване на облагането на най-богатите 0.1%, въведено от Обама и недоволството на над 20 милиона души, които получиха осигурителен план през последните години.
Трето, това е планът за мащабно възстановяване на занемарената инфраструктура, което задвижи и заетостта и да се увеличи конкурентоспособността на икономиката. Това влиза в сблъсък с обещанието да намали данъците за фирмите и за най-богатите.
От друга страна, най-големите пера в бюджета са за задължителното пенсионно осигуряване и здравната помощ за възрастни над 65 г. Те се подкрепят и от десните избиратели, а Тръмп не подкрепя апетита на бизнеса да ги приватизира.
По конкретните проблеми на международната политика могат да се отбележат следните пет пункта. Поставяне като първостепенна цел, смазването на ислямския тероризъм. За целта Тръмп допуска единодействие с Русия. Очакват се силни реверанси към Израел, вероятно за да се парира опозицията на произраелското лоби. Намерението му да признае Йерусалим изобщо няма да помогне на борбата с ислямския тероризъм, а ще налее масло в огъня на негодуванието сред арабите. Заявка има и за всестранен натиск върху Китай, включващ дори заплахата за отказ от политиката на непризнаване на Тайван за самостоятелна държава. Тръмп
изрази силна критика към НАТО
без да маркира някаква желана алтернатива
Нарече Пакта „морално остарял, тъй като е замислен много отдавна“. Упрекна страните в Европа, че не харчат 2% от БВП за отбрана, разчитайки на солидарната защита на САЩ, които харчат над 5%. Заплаши, че САЩ може да не се чувстват обвързани с колективната сигурност, ако разходите не се увеличат. Другият му упрек е, НАТО не прави нищо срещу тероризма. В това отношение има разноречие в екипа му. Министърът на отбраната Джеймс Матис заяви на изслушване в Конгреса, че НАТО е жизненоважен за сигурността на САЩ. Бъдещият държавен секретар Тилърсън също заяви, че „нашият ангажимент към нашите съюзници е ненарушим“.
Лидерите на ЕС посрещнаха с нескрити опасения резултатите от изборите в САЩ. Тръмп не крие и пренебрежителното си отношение към тази организация. За него тя не е нищо повече от „превозно средство за Германия“. „Народите искат своята собствена идентичност“ и следователно, „ще напуснат“, заяви той в интервю пред в. „Билд”. Хора от екипа на Тръмп даже са разпитвали американски дипломати коя е следващата страна, която ще излезе от ЕС след Великобритания. И тук Тръмп
едва ли ще може да повлияе върху центробежните сили в ЕС
освен с примера си. Конгресът, експертната общност във Вашингтон и мултинационалните компании ще се борят със заби и нокти против разрушаването на едно образувание, което в края на краищата е създадено от самите САЩ в условията на окупация и в което запазват огромно задкулисно влияние. По същество, САЩ могат да имат интерес само от „разхлабване“ на връзките в ЕС, защото заедно, страните членки имат по-голяма преговорна мощ в международните търговия. Работейки с всяка от страните-членки, САЩ биха могли да надмогнат много по-лесно съпротивата на общественото мнение.
Съпротивата на влиятелни кръгове в САЩ срещу политиката на Тръмп е толкова голяма, че засега се очертават два сравнително вероятни варианта. Първо, Тръмп да бъде успешно „опитомен“ и да влезе в руслото на политиката на предшествениците си. Популистките жестове няма да носят очаквания ефект, ще настъпи разочарование и без масова база републиканците ще изгубят междинните избори през 2018 г. , а самият Тръмп може да бъде отстранен от длъжност под различни предлози. И втори възможен вариант, Тръмп да успее да промени политическия ландшафт на САЩ, а заедно с това и икономическия курс вътре и навън. САЩ ще поставят на масата за „пазарене“ широк спектър от стратегически „чипове“, от икономически, през дипломатически, геополитически и военни, за да наложат асиметричен протекционизъм. Под това разбирам привилегията на Америка да защитава своята икономика от изкупуване на капиталите, докато главните й търговски партньори държат своите пазари отворени за САЩ.