Премиерата на спектакъла “Ревизор” по едноименната пиеса на Н. В. Гогол премина на два пъти през изминалата седмица в камерната сцена на Сатиричния театър. Водевил, създаден с динамика, силен темпоритъм, а от текста са изрязани всички обстоятелства и детайли, които биха могли да забавят или отклонят към описателност.
Диалогът – осъвременен, семпъл, наситен с парадокси и абсурдизми, очертава характерите с речеви колорит. Въведение в пиесата е картина на сънищата – чрез безсловесен миманс е предадено сгъстено съдържание и психоделичен кошмар. Пестеливи средства, личи почеркът на режисьорката Нина Димитрова, владееща кукленият театър с неговия жестомимически език. Отчетливо е и в
комичните контури
на героите –
шарж, уподобяващ илюстрации на Вилхелм Буш.
Сценографията и костюмите са дело на Юлияна Войкова – Найман и Борис Далчев. Сцената е изградена лаконично: линии – вертикали, хоризонтали, диагонали, които ту затварят, ту отварят пространството, преобразуват го в стая, зала, улица. Абстрактни картини, изградени от висящи дървени греди върху фона на гола сцена. Лишени от конкретни подробности, те са убедителни да пресъздадат едновременно и конкретиката на ситуацията, но и да дадат простор на въображението с метафора – постоянно пародират. В музикалните акценти се чуват на места патриотарски български маршове, но и руски интонации от частушки и народни мотиви, те усилват пародийното.
Играят третокурсници, студенти от драматичен театър на НАТФИЗ, ученици на проф. Здравко Митков.
Два различни екипа
в двете вечери – изява вдъхновена, с много чувственост и физическа изразителност. Ролята на вятърничавия, лекомислен Хлестаков е поверена на Павел Емилов и Денис Хаят, а опитния хитър Градоначалник са Антоан Петров и Шахин Шехзен. Останалите роли – Елица Костова, Мирела Карабанчева, Славена Ангелова, Атанас Апостолов, Давид Крумов, Воил Велев и гостуващите Димитър Несторов и Мартин Христов.
Темпо, темпо, темпо. Свежест на реакциите, изобретателност в средствата – играе се с лице, тяло, глас, крайни диапазони на жестикулации. Поведение в граничното състояние между жив човек и обобщеното излъчване на куклен персонаж. Без пестене на енергия – дано, когато след завършване на НАТФИЗ се разпилеят по различни сцени, не загубят този максималистичен избух на свежест,
енергия и изобретателност,
който прави неотразимо впечатление на публиката.
Реакциите в залата бяха спонтанни, съпътстваха не един епизод или сполучливо попадение, без да изчакват паузи или обичайни финални моменти. Напорът на емоции беше непредсказуем. Предстоят спектакли на 15 и 31 март.
Нина Димитрова за трети път поставя Гогол. Нейният хит “Шинел” се играе вече 21-ви сезон, а миналия сезон бе и премиерата на “Дневникът на един луд”. Според нея с младите хора се работи прекрасно. “Енергията им е най-голямата им сила, експлозия на младостта… Гогол, пишейки тази пиеса, тъгува по загубения идеал. Разочарован от съвремието си, иска да ни припомни за греховната човешка природа. В стремежа да има, да притежава, тази консумативност днес е стигнала гигантски размери, дори при младите хора. Тя съсипва душата ни…”
