Рибарите казват, че цъфнат ли шипките, може смело да се тръгва за костур. Въдицата трябва да е удобна и достатъчно твърда, от среден или лек клас. Ползват се въртящи се блесни с дължина 3–5 см, а цветът на листото се съобразява с времето. Може да се пробват воблери, туистери и разни силикони, но да не са по-дълги от 10 см. По това време на годината рибата се държи близо до брега и лодката не е задължителна. Примамката се води до дъното, на не повече от метър от него. Особено интересни са местата с потопени храсти, където раираните хищници обичат да устройват засади. Идеални участъци за лов на пролетни костури са неголемите заливи с гъсто обрасли брегове. Точно там хищникът гони дребосъка досами брега. Перспективни са и брегове с резки дълбочини, там трябва да заметнете в дълбокото и да оберете примамката с придърпване, като я оставяте леко да чука по дъното.
В началото на лятото костурите се разпиляват по целия водоем и се събират на групи от по 5–10 екземпляра. Край брега обитават ситните досадници, които се крият в тревата и налитат на малки въртящи се блесни и воблери. Ако се интересувате от дядовците им, ви трябва лодка. С нея се огледайте за ивици водорасли, туфи растителност, дънери и коренища.
В повечето водоеми има големи костури с дължина до 40 см, но те се ловят много рядко. Ако все пак успеем да напипаме един, логично е да предположим, че има и други. Но успехът с такива гиганти зависи от редица фактори – стръв, сезон, време, място и късмет. Костурът е риба с установени навици.
Ако сте чистили костур, сигурно сте забелязали, че плячката в корема й най-често са дребни рибки до 5–10 см. Следователно примамката трябва да е също с такива размери. Едрите костури са много опитни, умели ловци и няма нужда да обкръжават плячката си и да я гонят към повърхността. С лекота си тъпчат търбусите, като се хранят по дъното.
При обичайното водене на спинингова примамка тя бързо губи контакт с дъното, вдига се и минава над главите на костурите. За да не се получава това, проводката трябва да е по-бавна (все едно сте с потъващ воблер) или да използвате по-тежки примамки. Но най-добрият начин си остава риболовът от лодка на отвес. Като повдигате и спускате примамката, поддържате постоянен контакт с дъното, а това много дразни едрите, но и мързеливите костури. В крайна сметка нервите им не издържат и те атакуват. Подходящи примамки са пилкерите, но не го вдигайте рязко с върха на въдицата, а го карайте да потрепва с леко движение на китката.
Червеят рядко е сред предпочитаната стръв за едри костури, но е съвсем по вкуса на по-дребните екземпляри. Заменете червея, колкото и да е тлъст, с дребна рибка, примерно уклейче, червеноперчица или бабушка, особено ако сте на водоем с бистра вода. Водете стръвта близо до дъното, като я закачите за устата и утежните повода с оливетка или с 2–3 по-едри оловца. При кълване не бързайте със засичането.
Когато хванете едър костур, не се радвайте прекалено дълго време и не прекалявайте със снимките. После ще имате време за цяла фотосесия, сега е времето да побързате да заметнете отново. Новият удар може да последва само след няколко секунди. А ако сте имали успешен излет в събота, може да се надявате на още риби и в неделя, стига да сте свободни и времето да позволява.
