Иракският премиер Хайдер ал Абади обяви победа над Ислямска държава на 9 декември 2017 г. Още известно време ще има някои сражения, но истинската война приключи. Въпреки това нямаше паради, нямаше събаряне на статуи, нямаше хвалби за „успешно приключена мисия“. Това е така, защото Вашингтон почти няма какво да празнува. Следващият важен жалон за Ирак ще бъдат изборите, които се очакват през май. Контурите на Ирак след ИД се очертават все по-ясно. Не е толкова ясно обаче дали стратегията за разгрома на ИД бе успешна и дали американските войни в Ирак най-после са приключили.
Онова, което бие на очи, е явната липса на американско влияние. Двамата главни кандидати в изборите са сегашният премиер Абади и бившият – Нури ал Малики. И двамата са от една и съща шиитска партия – Дауа („Ислямски призив“), и двамата имат близки връзки с Иран. Имената им са познати. Малики бе Голямата Американска Надежда през 2006 г., и отново през 2010 г., за обединяване на Ирак, разчупвайки сунитско-шиитско-кюрдските разделителни линии, след изтеглянето на по-голямата част от американските войски. Абади пък бе Голямата Американска Надежда през 2014 г. да извърши същото след завръщането на американските войници в Ирак за битката срещу ИД.
Абади – шиит, подкрепян от близка до Иран групировка, казва, че се кандидатира като лидер на междурелигиозен блок. Той пое властта от Малики, също близък съюзник на Иран, когото много иракски политици обвиняват за провала на армията, която не предотврати завземането на една трета от Ирак от джихадистите на ИД.
Като премиер Малики не се възползва от резултатите от нареденото от Джордж Буш-младши увеличаване на американските войници в последните години на американската окупация, и остави сунитите на милостта на своите шиитски поддръжници.
Първото нещо, което той направи още в деня, когато последните американски бойни войници се изтеглиха, бе да арестува и да съди своя собствен вицепрезидент – сунит. През 2014 г. Малики пусна армията си да вилнее в сунитската провинция Анбар, с което отвори вратите за нахлуване на Ислямска държава в Ирак. Чрез американски манипулации след това Малики бе заменен с Абади.
Въпреки големите (американски) надежди Абади не положи много усилия да интегрира сунитите в иракската правосъдна система, армията, полицейските сили, където доминираха шиитите. А това бе минимално необходимото за обединяване на Ирак.
Американската стратегия срещу ИД успя. Нямаше как да не успее. Това беше война, каквато американците знаеха как да водят, в нея те нямаха нужда да прибягват до коварна антипартизанска дейност. За разлика от войната 2003-2011 г., когато изхарчиха 60 млрд. долара, САЩ сега не възнамеряват дори да се опитат да плащат за реконструкцията на Ирак. Изчисления показват, че са необходими 100 млрд. долара за възстановяване на разрушените предимно сунитски райони и за решаване на проблема с 2,78 млн. вътрешни бежанци сунити.
Малко вероятно е президентът Доналд Тръмп да изтегли изцяло войските си от Ирак. Един ограничен контингент ще остане, за да си играе на котка и мишка, ако джихадистите надигнат глава; да действа като ариергард срещу негативни политически последици като тези, с които се сблъска Обама през 2011 г., след като изтегли войските си.
В продължение на пет администрации, сменили се в Белия дом, и 26 години САЩ платиха висока цена – около 4500 убити американци и трилиони долари на данъкоплатците – за това, което е получено като краен резултат. Влиянието на Вашингтон върху Багдад е ограничено, а отношенията с Иран са в пълна каша. Иран сега сглобява пъзела, създавайки нещо като нов Ливан от черупката, която някога съставляваше Ирак. Докато администрацията на Тръмп отказва да възстанови отношенията с Техеран, Вашингтон ще има малко начини да оказва влияние. Другите страни в Близкия изток ще разширят международните си отношения (мислете за Русия и Китай), знаейки това.
(Авторът е ветеран дипломат с 24-годишен стаж в Държавния департамент на САЩ. Изложените тук мнения са негови лични.)
Източник: в.“Монитор“
