Чували ли сте за длъжността нотописец? Рядка професия, а в Гвардейския духов оркестър тя е една от най-важните. Това е човекът, който подготвя нотния материал, с който оркестърът участва на всички протоколни събития. Оценката за цивилния служител Марио Лалчев, която дава диригентът подполковник Радев е категорична: гордост за всички ни, че работи в оркестъра и аз се чувствам спокоен с него. Професионалист – разбира си работата, много добре разчита нещата, които трябва да свърши. Когато ми е трябвал нотен материал, той е готов винаги навреме, за да може оркестърът да започне работа. Всяко произведение, което изпълнява Гвардейският оркестър, минава през неговите ръце. Подготвя го като снимков материал, набира го на компютър. В България малко хора работят с нотообработващи програми, а едва няколко човека се занимават с нотопис за духов оркестър.
“Сибелиус” е програма, с която се пишат ноти, подобно на букви на пишеща машина. Възможно е да се вкарва нотния текст и със синтезатор. Въпрос на избор. Софтуерът позволява, след като се вкара нотния текст на партитурата, програмата да се справи почти сама с
направата на щимовете, което пести много време.
В миналото, когато се е пишело на ръка
с мастило, в библиотеката са работили трима човека. Един се е занимавал само с писането на ноти. Има произведения, които нотописеца е започвал в началото на годината и ги е завършвал, едва в края и. Друг се е занимавал с библиотеката, раздаването, прибирането и съхранението на нотния материал, а трети с химните на света. От 15 години оркестърът има само един нотописец, тъй като използва компютър. За Марио Лалчев това е лична кауза – във времето сам се е подготвял за всяка нова версия на тази програма. За разнообразието в репертоара на оркестъра се налага да се познават и изучават и множество други музикални софтуери. Успява чрез интернет да се ограмоти и да опознае програмата, така че да може бързо да работи с нея.
Главния диригент на армията подполковник Радев допълва: Той е сърцат човек. Често, когато предстои концерт, или изникнат спешни изяви, сме работили до късно, без оглед на работното време. Събота и неделя сме писали, у тях, у нас – само и само да успеем да подготвим нотният материал за оркестъра. Външните хора не осъзнават, но за мен това е една от най-важните длъжности в Гвардейския оркестър. Оркестърът не може без нотописец, няма как да се подготвя за своите изяви.
Марио подготвя нотите
за всеки инструмент
Чрез програмата в партитурата са вкарани всички ноти, изписани са динамиката, щрихът и всичко, което музикантът трябва да изпълни. Нотописецът трябва да познава строевете на духовия оркестър и това, което ще е нужно, когато започнем да работим над партитурата. Той е професионален музикант, който познава апликатурата на духовия оркестър, познава възможностите на инструментите. И много пъти аз когато съм бил зает със събитие, по телефона съм казвал какво трябва да свърши като набиране на нотен текст, той го е правил, защото знае за какво става въпрос. И съм много спокоен, че с него мога да работя. Страхотен човек, който се раздава за службата, добър професионалист. Би трябвало да получи уважението и на публиката, защото малко хора в армията имат представа какво значи нотописецът за един оркестър.
Нотната библиотека съхранява ноти откакто е създаден оркестърът – отпреди 140 години.
Има копия отпреди началото на миналия век
Има ноти, закупени от Германия още в началото на миналия век, с волята на цар Борис III, чрез неговите контакти и връзки. Не всяка държава по онова време е имала нотна печатница. Малко държави са печатали нотни издания и са подготвяли произведения в издателски формат. Една от тях е Германия – от нея са закупени първите около 50 произведения. В оркестъра голяма част от произведенията са писани на ръка. Нотописецът реално дава текста, който трябва да бъде прочетен от музикант чрез инструмента си. Как се съхраняват старите копия с ноти? През последните години целия нотен материал е вкаран в картонени кутии, за да не попада хартията под влияние на атмосферните условия – влага, прах, слънце, за да могат да се запазят. Защото това което ние сме наследили като нотен материал от нашите предшественици сме длъжни да го предадем на идващите след нас.
Гвардейският оркестър е с
най-богатата нотна библиотека в България
Може би би се съревновавала и с нотните библиотеки на други държави около нас. Събран е богат репертоар с голямо разнообразие на автори и стилове. Има неща, изсвирени само по веднъж. Има и такива, които многократно се изпълняват. В някои кутии се съдържат по 10 произведения, партитура с щимове, някъде – по 15, а другаде – 5. Зависи от обема на самото произведение, от обема на партитурата. Такъв тип библиотеки в национален мащаб имат в Симфоничния оркестър на БНР, Софийската филхармония. По-малките оркестри не разполагат с богат и разнообразен нотен материал. Но библиотека има всеки, защото изпълняваните произведения се съхраняват.
Гвардейската нотна библиотека оказва помощ на всички оркестри в България – на военни, но и на цивилни, които са пожелали. Защото ние сме длъжни да пазим българската национална култура. Гвардейския оркестър е дал на България едни от най-добрите диригенти и композитори – Маестро Георги Атанасов, полковник Жеко Димов, подполковниците Николай Братанов, Никола Цонев, Никола Казасов, Емил Врачански, полковниците Цветан Цветков, Диян Диханов и др. Произведенията, които са създавани, са на най-високо художествено ниво и можем да кажем, че Гвардейският оркестър е пазител на българската музикална култура.
