През 2001 г. във Велико Търново се провежда семинар на тема: Българската армия и християнската етика“. Тогава се поставя въпросът за възстановяването на военното свещенство – институтът на капеланите във Въоръжените сили. Основният извод, с който излиза форумът, е необходимостта от ново осмисляне на военните задължения в светлината на възстановяващите се изконни християнски ценности.
Вестник „Българска армия“ е полезното четиво и за свещенослу-жителите, особено за отговарящия за армията архиерей в Светия Синод на БПЦ–БП – митрополит Григорий Търновски Темата не просто не е нова, но това, което е заявено тогава, преди толкова години, днес е отново актуално със същата сила и значение. Осмислянето на военните задължения през призмата на християнската етика е задочна тема, която стои в пулса на предстоящите дейности още от 2001 г., такива са и след двете православни консултации, на които участват и представители на организации и сдружения, които имат отношение към армията. Тогава Великотърновският митрополит Григорий, който е архиереят, отговорен за армията в състава на Светия синод на БПЦ–БП също призовава за възстановяване на военните свещеници, но това също е предстоящо и си остава такова във времето.
Воините са обучени и подготвени с неустрашимост да посрещат врага, в същото време са възпитавани в благородство и християнска етика за изпълнение на своя воински и християнски дълг. Християнското воинство не би намерило сили да воюва, ако след войната не виждаше възстановяващия се мир. Това отбелязва тогава пастор Павел Игнатов – председател на Обединени евангелски църкви.
По думите на тогавашния вицепрезидент на България Тодор Кавалджиев нашата страна е една от най-старите европейски държави, които продължават своето съществуване и до наши дни. Важно място в съхранението на българите като нация е приемането на християнството. С този безпрецедентен за времето си акт княз Борис I успява да обедини българите и славяните в едно монолитно цяло, да приобщи младата държава към семейството на християнските народи.
Българската армия е една от институциите, които осигуряват националната сигурност на страната. Именно тук е мястото, където хора от различни етноси изпълняват своите воински задължения. Този факт сам по себе си доказва необходимостта от нова визия в работата на командирите от всички звена. Целта е да се запази християнската етика в процеса на вземане на решение от командира, християнската гледна точка към разрешаване на социалните и моралните проблеми във Въоръжените сили, като, разбира се, се спазват етническите и верските особености и различия. Това казва през 2001 г. вицепрезидентът Тодор Кавалджиев по темата за християнските норми и ценности в армейското ежедневие.
И наистина, България е една от малкото съвременни и модерни държави, в които няма институт на военните свещеници, какъвто има дори и в нашите съседи – Румъния и Сърбия. Става ясно, че 95% от европейските армии имат военно духовенство.
Всяка една държава се гради върху няколко основни постамента. Едни от най-важните от тях са Църквата и Въоръжените сили. В България връзката на християнската вяра и армията датира още от Средновековието. В годините след Освобождението тя се изразява във формирането и функционирането на служба „Военно духовенство“ с указ на княз Фердинанд.
След 9 септември 1944 г. тази традиция е прекъсната. В ХХI век обаче, когато войната е все още реалност, въпросите за духовните ценности и християнската етика в армията отново трябва да бъдат поставени на обществена дискусия. И именно това се прави сега, когато надеждите, че отново ще имаме военно свещенство отново са възродени.
Много от командирите във Въоръжените сили осъзнават, че трябва да запълнят вакуума, оставен след периода на атеизъм. Това казва началникът на военното училище във Велико Търново през 2001 г. генерал-майор Георги Ангелов Георгиев. Думите му обаче са особено актуални и днес, когато християнските ценности не просто имат своето място в армията, но и армията има нужда от тях. Заради това все по-често се строят параклиси във военни формирования. Дори и на мисии понякога обикновени метални фургони са пригодявани за импровизиран храм. Това е така, защото военнослужещите имат необходимост от вяра и от духовна подкрепа, както каза неотдавна в интервю за военния вестник и британският генерал-майор (о.р.) Роди Портър – главен изпълнителен директор на Military Ministries International – сдружение на християни военнослужещи.
За вярата и Въоръжените сили
Великотърновският митрополит Григорий В доказателство за това, че армия и Християнство не са антиподи е и твърдението на митрополит Григорий, който казва, че още Свети Йоан Рилски поръчва на българския цар да има в грижите си бранителите на отечеството. В многовековната си славна история Българската армия винаги е носила у себе си вярата в Бога и е действала по духовните ценности и християнска етика. Заради това българският воин не изпива горчивата чаша на поражението и унижението. На полето на дипломацията политиците често са грешили, но на полето на отбраната, на воинската етика и чест историята не познава нито едно поражение, пленено бойно знаме или воинска аморалност.
Пример за мястото на военното свещенство в армията е призив на тогавашния търновски митрополит Йосиф, който говори за противниците на нашите войници при сраженията от 1917 г. Под свистящите шрапнели със жестове, отмерени от самото расо, той се провиква към българските храбреци: „…Войските на свободолюбива Англия и републиканска Франция са насреща! Те искат да нагазят нашата хубава земя… Войници на Майка България, спрете тия пионери на човешката цивилизация. Бог вижда, на чия страна е правдата! Той е с Вас и затова Вие сте непобедими!“.
Документална справка Иконостас на Първи Софийски пехотен полк Един от първите закони, приет след Освобождението, е Законът за вземане на новобранци в българската войска. Той е приет на 25 ноември 1880 г.
В него е предвидено младежите да положат клетва, която започва с думите: „Обещавам и се кълна в името на Всемогъщия Бог“ и завършва с „целувам Кръста и думите на Светото Евангелие“.
Нещо повече, напълно в духа на Търновската конституция в закона е заложен принципът на равнопоставеност с останалите вероизповедания, разпространени в Българското Княжество – исляма и израилтянството. Военният свещеник и дейността му на фронта е честа тема в работата на редица прочути български художници баталисти
Това припомня военният историк и преподавател във Факултет „Общовойскови“ при НВУ „Васил Левски“ – В. Търново, – полковник о.р., доц. д-р по история Марко Златев.
