Бригаден генерал Николай Русев е роден на 13 март 1971 г. в Плевен. Завършил е през 1995 г. ВВВУ „Георги Бенковски” – Долна Митрополия, със специалност „Военен летец-пилот”, Военна академия „Георги Ст. Раковски” през 2005 г. и Военновъздушния колеж „Максуел” – САЩ, през 2016 г. Лети на самолети Л-39, Л-29, МиГ-23 и МиГ-29. Военен летец 1-ви клас на изтребител МиГ-29.
Заемал е длъжностите старши пилот в звено и командир на звено във 2-ра изтребителна авиобаза в Габровница, командир на звено в ескадрила в 1-ва изтребителна авиобаза в Доброславци и командир на звено от 2000 до 2003 г. в 3-та авиобаза в Граф Игнатиево.
Бил е щурман на ескадрила, заместник-командир на ескадрила, командир на ескадрила, заместник-командир по летателната подготовка на авиобаза и заместник-командир на 3-та авиобаза. От 1 октомври 2020 г. е командир на 3-та авиобаза „Граф Игнатиево”.
– Господин бригаден генерал, изчистени ли са вече всички детайли след пребазирането на летателната, самолетообслужващата и специалната техника от авиобаза Граф Игнатиево на летище Пловдив, носенето на бойното дежурство по „Еър полисинг” и провеждането на летателната дейност?
– Това не е еднократен процес. Ние работим с летище Пловдив, ако възникне въпрос по организацията и по ръководството на полетите. Постоянно нещо се прави и за това малко време няма как да кажем, че всичко е изчистено и нямаме никакви проблеми. Все пак летище Пловдив се използва от гражданската авиация и ние се стремим максимално да не пречим на колегите. Самолетите им да кацат и излитат без никакво смущение от наша страна. Така че в общата ни съвместна работа ще възникват проблеми, които ние със сигурност ще решаваме. Смея да твърдя, че хората от управата на летище Пловдив са много добронамерени и предразположени към нас, те искат да работим заедно и да свършим работата както трябва.
– Каква беше предварителната организация по пребазирането, тъй като е ясно, че самото прелитане е една част от този процес?
– Основното беше да развърнем лагера, това е най-сложното. Най-лесно е да излетят самолетите и да кацнат на другото летище. Ние трябваше да развърнем лагера, да го електрифицираме, да се прокара вода, да се оборудват съответните фургони, за да станат обитаеми. Всичко това ни отне поне два месеца, включително разрешенията, които трябваше да се получат, да се закупи съответното оборудване. И в момента доизграждането на лагера още продължава, трябва да се построят огради, за да отговаряме на всички регламентиращи документи за съвместно съжителство с летище Пловдив.
– С какво се различава изпълнението на мисията по охрана на въздушното ни пространство в интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО – „Еър полисинг”, и провеждането на летателната подготовка на летище Пловдив от това в авиобазата?
– По принцип „Еър полисинг” не се различава с нищо по отношение на изпълнението на задачата независимо от ориентацията на полосата, както и излитането и кацането в съответствие с метеорологичните условия. Това за нас не е от значение, важно е да се излети, задачата е абсолютно същата. Условията са малко по-различни, тъй като в авиобазата имаше изградена постройка за разполагане на дежурните летци, техници, осигуряващите… Всичко беше до дежурните машини. Сега сме отдалечени от летище Граф Игнатиево и съставът е разположен във фургони. Не е толкова комфортно, но ще се справим, сигурен съм в това. Силно се надявам, че ремонтите в авиобазата ще бъдат извършени в срок, за да можем да се върнем и да ни бъде малко по-комфортно.
– Как съчетавате вашите полети с тези на гражданската авиация?
– Летище Пловдив е активно, на него всекидневно кацат и излитат самолети на гражданската авиация с пътници. Ние се съобразяваме с процедурите на колегите от това летище. Тук разликата е, че ако има излитане на дежурните ни изтребители, те са с приоритет. А регулярните ни полети така ги планираме, че да не пречат на гражданската авиация. Но ако е необходимо да излети дежурен самолет, независимо на какъв етап е полетът на цивилния самолет, той се съобразява с изтребителя и ако трябва – остава във въздуха в зона за изчакване или изчаква на земята, докато не излети изтребителят, активиран за някаква въздушна цел.
– Каква помощ ви оказва 24-та авиобаза, която се намира непосредствено до гражданското летище?
– В постоянна координация сме с командира на 24-та авиобаза, с осигуряващите и използваме някои от помещенията им за вземане на решения, за управление на полетите. Срещаме разбиране от гражданската част на летището, от военната част и към момента нещата стоят много добре.
– Какви ремонти и подобрения предстоят в 3-та авиобаза Граф Игнатиево, дали са финансово осигурени и ще приключат ли в срок?
– За финансовото осигуряване не бих могъл да кажа, тъй като това са ремонти по договори, които е сключило Министерството на отбраната със съответните фирми. Ние не финансираме ремонтите и не сме участвали в изборите на фирми. Единственото, което мога да кажа, е това, което ще се случи в авиобаза Граф Игнатиево. Ще има ремонт на полосата и на част от пътеките за рулиране. Уточнявам, че правим ремонт на полосата не защото не е годна в момента, а да си гарантираме, че след пристигането на Ф-16, поне 10–15 години няма да се налага сериозен ремонт на полосата. Ще се изгради стоянка за самолетите цистерни за зарядка във въздуха в северната част на летището, нов ГСМ, още една стоянка за изтребители в южната част на летището с ескадрилен дом. И трябва да започне изграждането на хангари за самолети Ф-16 и на зона за разполагане на тези самолети.
– Осигурена ли е приемствеността на летците и на инженерно-техническия състав. Тя ще бъде ли затруднена при пребазирането на летище Пловдив?
– В момента летят летци, които вече са приучени на самолет МиГ-29 и не планираме провеждане на курсове за приучване на МиГ-29, тъй като на първо място не ни позволява ресурсът на самолета. Ако има достатъчно ресурс за следващата година, не е изключена възможност за подготовка на нови пилоти на МиГ-29. Засега на Л-39 се води основно подготовка с млад летателен състав и в момента двама души са в курс за приучване на Л-39 след полети на самолет „Пилатус”. И приемственост със сигурност има. Има млади хора, готови за приучване на самолет изтребител.
– Следите ли подготовката на летците за Ф-16 в САЩ?
– В контакт съм с тях. Двама души вече летят на самолет Ф-16. Но подготовката е доста продължителна, така че те ще бъдат готови към средата на 2024 г.
– И понеже сме пред празника на ВВС – 16 октомври, какво ще кажете на военнослужещите и цивилните служители от 3-та авиобаза Граф Игнатиево, както и на всички от ВВС?
– Пожелавам им здраве, кураж и дух за работа. Когато сме заедно, сме силни! А ние сме заедно, ние сме единни, ние работим за една кауза. Така че българската изтребителна авиация е съществувала и ще продължи да съществува благодарение на хората си, които са мотивирани и които носят авиацията и България в сърцата си!
