На 4 декември 1947 г. с Указ № 25 на Президиума на Народното събрание е създадена 1-ва танкова дивизия с командир генерал-майор Петър Панчевски и с щаб в Казанлък. През август 1950 г. тя е трансформирана в 5-а танкова дивизия. От 1 април 1955 г. дивизията вече е 5-а танкова бригада в подчинение на 2-ра армия. А от 19 декември 1998 г. е преименувана на 5-а Шипченска танкова бригада. От 1 октомври 2000 г. формированието в Казанлък е реорганизирано в 5-а Шипченска механизирана бригада и се явява наследник на своите предшественици. Затова и приема 4 декември като свой празник.
С направената реорганизация започна и промяната на тематиката на занятията, на ротните и батальонните (батарейни и дивизионни) тактически учения и тактическите учения с бойни стрелби. Командир на 5-а бригада от 1 октомври 2000 г. до 21 април 2008 г. бе бригаден генерал Венцислав Младенов.
Много важно за изпълнението на новите задачи бе двустепенното командно-щабно учение „Съвместни усилия 2002” в края на октомври и началото на ноември 2002 г., което за първи път бе на хуманитарна тематика. Разиграни бяха обстановки по регистрирано земетресение, разрушени жилищни и обществени сгради, затрупани хора, скъсани далекопроводи, дерайлиране на цистерни с втечнен хлор и напукани стени на язовири. Командирът на бригадата бригаден генерал Венцислав Младенов, подпомаган от своя щаб, трябваше да взима решения за действие в зоната на операцията – как да използва силите и техните средства, както и придадените формирования, за да могат да бъдат ликвидирани последствията от земетресението…
Фото авторът
Запомнящо се бе съвместното обучение на взвод от 5-а Шипченска бригада и подразделение от 33-та механизирана бригада от Лозенград през ноември 2003 г. То се проведе съгласно програмата за двустранно сътрудничество между България и Турция. На учебния център „Тюлбето” домакините изпробваха турската автоматична пушка G-3, а гостите държаха в ръцете си „Калашников”. И едните, и другите сваляха мишените, сякаш са познавали от години даденото им оръжие. Ехтяха и изстрели от оръдейния автомат на БМП-23. Резултатите бяха впечатляващи. А най-добрите бяха наградени: турските войници – от български генерал, а българските – от турски генерал. Командир на нашия взвод беше лейтенант Митко Борисов, а на лозенградското подразделение – лейтенант Идриз Сюнмез.
През юни 2004 г. на полигон „Корен” се състоя тактическото учение с бойни стрелби на механизирания батальон с командир майор Любомир Вачев. Той беше усилен със самоходния артилерийски дивизион на подполковник Красимир Марков и противотанковата батарея на капитан Бончо Бонев. Ръководител на учението бе командирът на 5-а бригада бригаден генерал Венцислав Младенов. След приключването му той заяви: „Темата на учението „Марш на механизирания батальон с предвиждане за влизане в бой” е специфична и е много трудна за обучение и изпълнение. Може би от 10–15 години не се е играло учение на такава тема, тъй като рядко се налага да се използва срещният бой. Но като гледах действията на командирите, останах удовлетворен от тяхната подготовка, от тяхната ангажираност към задачите…”
През ноември 2004 г. за първи път в Българската армия в 5-а бригада бе проведено тактическо учение с бойни стрелби на тема: „Действие на усилена механизирана рота в зона за отговорност при участие в операции по поддържане на мира.” Подобни въпроси дотогава бяха отработвани само при обучението на контингентите ни за мисии в чужбина. Затова и учението на ротата с командир капитан Иван Стефанов на полигон „Корен” беше подготвено на изключително високо равнище.
С неговата организация се бяха заели лично заместник-командирът по бойната подготовка на командване „Оперативни сили” полковник Валентин Моллов и командирът на 5-а бригада бригаден генерал Венцислав Младенов. А ръководител на учението беше заместник-началник щаба на бригадата подполковник Валентин Вачев. Командир на ротата за бойна поддръжка, с която беше усилена механизираната рота, бе капитан Николай Стоев. Учението наблюдава командирът на командване „Оперативни сили” бригаден генерал Атанас Самандов. Направени бяха важни изводи за нови допълнителни изисквания в ръководните документи с оглед на перспективите за развитие на Сухопътните войски.
Постепенно шипченци набираха скорост в своята подготовка. Военнослужещи и формирования от бригадата редовно участваха и в мисии зад граница. Но… започна предислокация и тя бе в бързи темпове. От 1 юни 2007 г. щабът, командването и формирования на 5-а бригада се изместиха от Казанлък в Плевен в района на закритата Школа за запасни офицери „Христо Ботев”. Самоходният артилерийски дивизион и механизиран батальон бяха предислоцирани в Шумен, а друг механизиран батальон – във Враца.
Ето какво разказва бригаден генерал Валентин Буров, командвал 5-а бригада от 21 април 2008 г. до 1 юли 2012 г.: „При предислокацията на 5-а механизирана бригада бях неин началник-щаб със звание полковник. Тя бе попълнена с 2500 военнослужещи, дислоцирана в три гарнизона – Враца, Шумен и Плевен. Провеждахме учения край Враца, на полигон „Корен”, на полигон „Дивдядово”… Наши военнослужещи и контингенти участваха във всички мисии на Българската армия зад граница. Една-две години ни трябваха, докато сглобим формированията, и когато вече трябваше да се радваме, че бригадата беше станала истинска бойна единица, някой реши, че трябва да я махне.”
От 1 юли 2012 г. 5-а Шипченска механизирана бригада престана да съществува и премина в историята на Българската армия.
