Мистерията Путин
Само след 3 дни сред документалните заглавия на „София филм фест” ще бъде излъчено ярко кино явление. В понеделник от 16 ч в кино „Люмиер Лидл” на екран ще бъде показан филмът на Виталий Мански „Свидетелите на Путин” – копродукция на Латвия–Швейцария–Чехия. Отличия – в Карлови Вари 2018 като „най-добър документален филм”. И през същата година в Стокхолм – награда „Бронзов кон“ за най-добър чуждоезичен документален филм. Участници в действието освен сегашния руски държавен глава са Михаил Горбачов, Борис Елцин, обкръжението политици и предизборен щаб на Путин. Музиката е на Карлис Аузанс, а продуцент е Наталия Манская. От миналата година Виталий ни е познат на СФФ с лентата за Северна Корея – „Под слънцето”.
Новият филм започва с последния ден на 1999 г., когато агентът на КГБ Владимир Путин става президент на Русия. Елцин избира амбициозния 47-годишен Путин за свой заместник. Как? Роденият в Украйна Мански изгражда филма си от разговори и кадри със свидетели по време на събитията след този важен ден. Визията му е пречупена през силна емоционална призма, но е споена с дългогодишен опит на мъж, разделян от ешелоните на властта само от окото на камерата. Интервюто с Виталий Мански е сглобено от многобройните въпроси на публиката след първата прожекция в кино „Люмиер Лидл”.
На 5ти март беше поредната годишнина от смъртта на Сталин. Огромна опашка чакаше с цветя пред мавзолея на Ленин – да ги положи върху гроба на тиранина. За пръв път съм в София, отидох до мавзолея на Георги Димитров. По съветско време имаше поговорка: „Курица не птица, Болгария не заграница”. Но се оказа, че България е орел в сравнение с Русия. А орлите летят в небесата.
До 2012 г. нямах особена причина да правя този филм. Но Путин обяви лично преди новото си встъпване в длъжност, че не е излизал от властта, за да трябва да се връща, и аз се почувствах оскърбен – все пак от 2008 до 2012 г. президент беше Медведев. А мисля и че всички останали трябва да се чувстват оскърбени. Замислих се как той се сдоби с тази власт. И каква е отговорността, която идва с нея. Във филма личат промените у Путин. Вече не му е нужно да играе роля, спокойно може да се покаже какъвто е.
– Каква е цената за създаването на този филм?
– Най-малката цена е да напусна Русия, своя дом. Цената е загубата на свобода – това, за което съм работил през целия си живот и което ме е мотивирало да правя кино. Филмът е сглобен от материал, заснет за моите филми от 1998 до 2001 г. През 1999 и 2000 г. Русия беше различна страна. Нямаше цензура, диктат. Не трябваше да съгласувам с никого какво снимам, кога, какво става във филмите ми. Дори във финалните версии по телевизията не са ми се месили отвън. В съвременна Русия това е невъзможно. Путин идва на власт, когато обществото не знаеше за него нищо. В момента рейтингът му е много висок, но хората все още не знаят почти нищо за личността му. Дали неговите деца са от съпругата му или не, не знаят за неговото семейство, не знаят дали е женен. Руското общество не познава личността на човека, който управлява Русия от 1999 г.
– Елцин говореше за листа от 20 кандидати, които могат да го наследят. Кметът на Петербург Анатолий Собчак беше ли сред тях? И как Никита Михалков успя да стигне от „Изпепелени от слънцето” до „Цитаделата”?
– В списъка бяха включени марионетки, управлявани от семейството на Елцин, а Собчак беше непредсказуем. Той имаше самостоятелно мислене и нямаше как де бъде включен. Що се отнася до Михалков – аз, както и милиони хора съм израснал с неговите изключителни филми. Но за мен, а и за милиони зрители талантливият режисьор Михалков умря през 1998 г. и оттогава не съществува. На какво се дължи подобно мислене? В Русия не е имало преоценка на престъпленията на режима, който си беше отишъл. Не е имало съд за големите престъпления, не е имало декомунизация на обществото ни. Да плачеш от носталгия, когато чуваш стария химн на престъпната държава от миналото, се счита за допустимо, за нещо благородно. Макар че бащата на Никита Михалков, който е автор на химна, не плаче. Той се усмихва, докато за пореден път преправя текста на химна в услуга на поредната власт. Чувства се комфортно в ролята си на химнописец – чиито интерпретации са удобни за всяка нова власт.
– Дали дълготрайното управление на Путин, промяната към тоталитаризъм не се дължи и на особености в манталитета на обикновения човек?
– Разбирам въпроса с лек намек за склонността към робство на руския човек. Даже ако това, би било вярно, че целта на политиката е да прави обществото по-добро, да го тласка към възвишени идеали, политиците да надграждат способностите на народа, а не да се опират на неговите най-ниски и тъмни страни в интерес на своята пряка изгода. След Путин такава практика се разви в редица страни – с аналогични политически доктрини. Той възроди практиката управляващите да се уповават на най-тъмните страни в човешката природа, върху присъщия на всеки народ консерватизъм. И намери много последователи, включително и американският президент Тръмп. Човек е плод на своето възпитание. Путин израства в системата на КГБ, Държавна сигурност. И етиката, която е в основата на това възпитание, не предразполага да се прилагат принципите на активното гражданско демократично общество. Той действа според принципите, в които е възпитан.
– Първият и последният кадър – сини печати върху вратите на Кремъл, до човека със слушалката, който е охрана. Какво означават?
– Властта е запечатала държавата и народът стои извън нея. Краят на неговата власт, предполагам, че ще е изключително драматичен. Шекспирова пиеса или подобно на американски уестърн – с престрелка под прозорците на Кремълския дворец. Не се надявам много на положителна промяна, иначе не бих напуснал страната си. Рейтингът на Путин не пада. Има 5 години до следващите избори и очаквам да постигне отново високите нива отпреди. Затова съм песимист. Но и на 15 август 1991 г. не предполагах, че ще настъпи 19 и 21 август, че пучът ще завърши с поражение и СССР ще рухне. Сега дори като песимист всяка сутрин с надежда отварям новините в интернет.