Алпинизмът е най-бавният, най-трудният и най-скъпият начин да стигнеш до място, където по принцип нямаш никаква работа. Казано е остроумно, но подобни закачливи определения могат да се дадат и за редица други спортове и какви ли не други занимания. И едва ли в тях ще има и капка истина. А когато чуеш завладяващия ромон, по-скоро тътен, на река Тъмрашка в Родопите и видиш над нея отвесните величествени скали, забравяш за прашния град, забързаното всекидневие и…шеговитата мисъл за алпинизма.
Местността е някъде по пътя за село Лилково. Реката изглежда укротена между стръмните брегове, но по-надолу, към Храбрино и Първенец, понякога може да е страховита.
Тук, под ръководството на майор Божидар Бойков, командосите от неговия батальон на 68-ма бригада „Специални сили” водят част от своя курс по алпийска подготовка.
Майорът e завършил военното училище във Велико Търново през 1999 г. и ВА „Георги Ст. Раковски” през 2011 г. В Специалните сили е бил командир на взвод, началник на оперативно отделение на батальон, командир на рота, заместник-командир на батальон.
Завършил е курс по специални операции в Португалия. Участвал е на мисии в Ирак с 2-ри пехотен батальон и в Афганистан като командир на 6-та рота в Кабул. Освен, че сега е командир на първи батальон „Специални сили”, майорът изпълнява и друга длъжност – командир на Тактическата група, която от 1 януари т.г. е в режим на дежурство в състава на Силите за отговор на НАТО (NRF 2014).
Малко под пътя гледката към отсрещните скали е впечатляваща. Постепенно първите лъчи на слънцето ги огряват и видимостта се подобрява. Макар, че и така трудно се наблюдават командосите, които горе на върха се приготвят за спускането си с въже.
Изпълняващият длъжността командир на 68-а бригада „Специални сили” полковник Михаил Попов ги забелязва, но не очаква скоро някое от въжетата да полети надолу. Знае, че мерките за безопасност са много и трябва стриктно да се спазват.
Идва и този момент. Въжето е хвърлено и след малко един от участниците в курса по алпийска подготовка започва спускането си. Отдалече, на фона на скалите, изглежда като едва различаваща се точка.
Спускането към реката и преминаването по въжен мост на другия бряг, към алпинистите, ми се струва също доста трудничко. Причината е в хлъзганата шума, по която всяка стъпка трябва внимателно да се обмисля. Трябва, но не всякога става. Или по-точно – въобще не става. Скоро с полковник Попов сме в подножието на скалите.
Оказва се, че първият, спуснал се с въжето, е майор Божидар Бойков. Обяснява, че петдневният курс по алпийска подготовка е за първи батальон „Специални сили”. Регулярен е, съгласно годишния план. Надявали са се подготовката да бъде истински зимна, на сняг, но сега така се е случило.
Гъвкави са и са сменили темата от сняг на преодоляване на скални вертикални препятствия на по-голяма височина, спускане на рапел, сваляне на пострадали през скалите, катерене и преодоляване на трудни релефи.
Този е зимният модул на курса. Воините от батальона са започнали изпитанията с 60-километров преход за 24 часа. И вече след това, при следващия етап, е преодоляването на скалите. После пак ще има преход, след това по способа „тролей” един след друг ще преминават с въже през дерето на трудно проходимата, с отвесни брегове и дълбоки вирове река Тъмрашка.
И всичко това – и преходът в планинско-гористата местност, и спускането от скалите, и свалянето на пострадал по различни способи, воините извършват с пълно бойно снаряжение. В раниците си те носят всичко, каквото им трябва за петдневния престой.
Основно работим с импровизирани средства, защото такава ни е работата. Ние нямаме възможност да носим тежко осигуряване, не разчитаме на други да ни помагат. Всичко е на гърба ни, отбелязва още майор Божидар Бойков.
Къде спят? Където намерят, до където стигнат. Имат индивидуални палатки и екипировка, която е закупена за Тактическата група, използват я и тренират с нея.
Какви са мерките за безопасност? Майорът не крие, че дейността е доста рискова дори е сравнима с парашутизма и, че има стотици неща, които могат да се объркат. И затова мерките за безопасност са много. И точно по тази причина не бързат, защото се обучават, защото е тренировка и целта не е спускането от скалите да се прави за време. Така, че действат бавно и спокойно. Основната ни цел, заявява майор Бойков, е да научим хората и да ги върнем живи и здрави, без контузии.
Ако имаме друга задача, продължава той, която е, примерно, бойна или спасителна, когато времето ни гони и то е критерий, тогава ще го направим много по-бързо. Но пък тогава ще занижим малко мерките за безопасност, ще направим компромиса, който е нужен.
Прави впечатление, че офицерите, сержантите и войниците са добре тренирани. Дали това не се дължи на добрия подбор? Ние, отговаря майор Бойков, се мъчим по някакъв начин подборът да стане естествен. Който разбира, че му е тежко, сам преценява, че това не е неговата работа, че неговото място не е в Специалните сили.
В бригадата от доста време няма новопостъпили. И в батальона нямат нови войници. Затова и всички са минавали различните етапи на алпийската подготовка. Но всяка година са на модули за припомняне и надграждане на уменията.
И защо тренират тези умения за спускане от отвесни скали? Дали само за удоволствие и покачване на адреналина? Да, ние обичаме адреналина и както се казва, живеем на ръба. Но представете си го от военна гледна точка, отвръща майор Бойков и обрисува една примерна картина.
Тъмно е, 4 часа сутринта. Тук в подножието на скалите, до реката има лагер на наш противник, вероятно терористична групировка. Те са разположили постове за охрана, но от стръмните скали не очакват някой да дойде, защото изглеждат непроходими. Така е на пръв поглед – няма как човек да мине оттук. И изведнъж 10-12 човека абсолютно безшумно, слизат едновременно от скалите, появяват се, унищожават това, което е по изпълнение на задачата. И пак така безшумно изчезват. Това е и легендата за Специалните сили, никой не знае къде са и какво правят. Те се появяват изневиделица и пак изчезват в нищото.
И още нещо – при тези тренировки воините разбират, че няма участък, който да не може да се преодолее. Защото и те някога могат да се намират под скалите. Но ще очакват да бъдат нападнати и оттам. Тези са причините командосите да тренират и да повишават уменията си по алпийска подготовка.
Наистина, участъкът е много труден, изглежда непреодолим, но тук след малко ще слезе един батальон от Специалните сили, с цялата си екипировка и всичко останало. Полковник Михаил Попов уточнява, че при реални условия, воините ще се спускат толкова тихо, че ще се чува само ромолът на реката. Така ще се избегне шумът, който те биха предизвикали, ако заобиколят и подходът им към противника е през гората.
След курса по алпийска подготовка командосите от батальона ще заминат на зимен лагер. Като свърши лагерът ще започне друг курс, чака ги поредното обучение.
Чакат ги нови изпитания, при които също трябва да защитават девиза си, че те са „Там, където другите не могат”.
Цончо Драгански
