България пое председателството на Комитета на резервните сили на страните членки на НАТО (National Reserve Forces Committee – NRFC) на конференцията му през юли тази година. За председател беше избран комодор Кирил Михайлов, директор на дирекция “Операции и подготовка“ към МО, като до 2016 г. секретариатът на комитета ще се осигурява от дирекцията. Основната задача на NRFC е да увеличи използването на резервните сили в операциите на НАТО.
Едновременно с това беше ни гласувано и президентството на Междусъюзническата конфедерация на офицерите резервисти (CIOR). За президент на конфедерацията юлската конференция избра подполковник от резерва Димитър Попов. CIOR е независима доброволна организация, призвана да отстоява интересите на офицерите от резерва на страните членки на НАТО.
В нея България се представлява от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР).
Разговаряме с представители на двете организации в базата на БЧК в с. Лозен, край София, по повод провеждащата се в момента тук Академия за чуждоезиково обучение на CIOR. Академията завършва утре и целта й беше да подготви няколко групи представители на съюзнически и партньорски страни на НАТО по английски и френски език.
На официалното откриване на Академията първият ни събеседник е генерал-лейтенант о. р. Стоян Топалов, председател на СОСЗР.
На въпроса какво е значението на българското председателство на двете организации той подчерта, че ние сме единствената страна от Централна и Източна Европа, която е такъв председател. Това означава, че ни е гласувано голямо доверие. Означава и уважение към българското воинство и към българската държава. Означава високо ниво на участие, което дава повод да бъдем избрани за ротационен председател. СОСЗР представлява страната ни в конфедерацията, в която членуват повече от 1 200 000 резервисти от 34 съюзнически и партньорски държави на НАТО. Така, че на първо място това е признание към българското воинство. На второ място, казва генерал-лейтенант Топалов, ние вече преминаваме към подготовката на нашите резервни сили. Законът за резерва излезе, но още не можем да уточним с какво ще се занимават нашите резерви. Едно е резерва, който ще попълва армията, а друго са тези, които като нас членуват в съюза. И може би точно тук е връзката чрез тази академия, чрез другите организации да се отиде и да се участва в мисии. И това е задача на нашия съюз. Да предлагаме специалисти там, където е необходимо.
Всяка година конфедерацията провежда конференции. Провеждат се най-различни състезания, включително и спортни, защото в нея има спортна секция. Например 69-я конгрес беше в София. В Горна Баня беше центърът, където се проведоха спортните състезания, а в Сливница бяха бойните стрелби. Стрелбите бяха с „Калашников” и с „Макаров”. Чуждоезиковата академия се провежда за трети път у нас. Първият път е през 2004 г. на „Боровец”, през 2009 г., когато е конгреса – в „Чаралица” и сега третият път – тук в базата на БЧК. Това също е едно уважение на ръководството на „Академията” към България, казва генерал-лейтенант Топалов.
В обучаващия екип на CIOR участват офицери от Швейцарската армия. Един от тях е нашият сънародник лейтенант Явор Цонев. От Африка бях евакуиран в Швейцария. Намериха ми веднага училище с интернат, където да мога да уча и да имам добро образование. ООН позволява това на служителите, а майка ми работеше към ООН”. Това казва лейтенант Явор Цонев, тъй като го попитах защо в крайна сметка е решил да стане офицер от армията на Швейцария. След това продължава: „Завърших училище, след това завърших университет първо с бакалавърска, а после и с магистърска степен. В Швейцария военната служба е задължителна. И тъй като така или иначе трябваше да служа, реших да служа с всичко, с което мога да помогна, да стана офицер и то офицер специалист по езици, защото зная чужди езици. Винаги съм живял в дипломатическа среда. Това е много важно за офицерите специалисти по езиците. Като разговарях с моя капитан по промоциите и с други хора, които са правили това, специалността много ми хареса и се надявах да бъда достоен да служа като специалист, защото това, би било екстремно добре за мен. Това е батальон от специалисти по езици, не само от хора, които знаят много езици. Това означава, че там има хора, които не само знаят езика, но владеят дипломацията, могат да превеждат, да реагират правилно в различни ситуации. Тези хора са лицето на Швейцарската армия извън страната, на различни дипломатически мисии, на мисии като CIOR. На глобалните мисии, където трябва да се представи Швейцария. Например при срещата на швейцарския с руския президент преводачът беше такъв специалист по езици от нашия батальон”.
Явор най-напред е войник в Швейцарската армия. Изкарва подофицерска школа, за да стане войник първа класа. След това завършва офицерски курс в Берн. Там го обучават като офицер за пехотата. И след това офицерска школа, където обучението е съобразено с разпределението след това. В неговия случай това е корпус, който е в помощ на главното командване. След школата изкарва специален курс за офицери по езици и получава промоция като офицер със звание лейтенант. Това е станало преди два месеца.
Първата му мисия е на спортно събитие, в което участват представители от 15 държави, между които Испания, Украйна, Холандия, Русия, Бразилия, Франция, Швейцария, Китай, Корея. Целта е да се промоцира спорта в армията. Домакин на това събитие е Швейцария. Задачата на офицерите специалисти е да придружават групите, ползвайки езиковите си познания, за да се чувстват участниците удобно, да са готови да се състезават и да им хареса престоя в Швейцария. Да видят какво е направила Швейцария за военния спорт, защото тя много държи на него. Там е възприет девиза „Здрав дух, в здраво тяло”.
Втората му мисия е свързана само с превод. Трябва да превежда от английски на френски и от немски на френски. Тъй като не владее достатъчно добре немски негов колега превежда от немски на френски, а след него той коригира френския превод. За Явор английският и френският са два от трите матерни езика. Третият естествено е българският. Другите езици, които говори са руски, испански, сръбски, македонски, а в момента учи немски език в свободното си време.
Всички тези езици е научил поради това, че майка му работи в ООН и в момента е в главния секретариат за бежанците. Доскоро е била в България и е работила с Българския червен кръст и с Българската армия заради ситуацията със сирийските бежанци у нас.
Тъй като у нас по-малко знаем за армията на Швейцария връщаме са пак на този въпрос. Явор казва, че задължителната служба в Швейцария е стара традиция. От войник до сержант всички са от задължителната военна служба или резервисти. На практика Швейцарската армия е от резервисти. Всеки швейцарски гражданин рано или късно е бил войник или е все още войник. Пенсионираните военнослужещи, които вече не служат в армията, често се явяват доброволно да обучават млади войници или да карат коли в армията без заплащане. Швейцарците си обичат армията и аз се гордея, че служа в нея, казва Явор.
Правени са три референдума за премахване на задължителната военна служба в Швейцария като на първия против премахването й гласуват малко над 50 на сто хората. На четвъртия референдум този процент вече е над 70.
На него му харесва реда в армията, начинът по който работи тя. Там нещата се правят. Харесва му и дисциплината и това, че в Швейцарската армия, който има амбиция и качества може да напредне и му се предоставят условия за това, така че да бъде максимално пълноценен. На въпроса какво му дава армията, той отговаря, че тя е школа на живота.
Младият човек там може да се научи не само на ред и дисциплина, но и как да общува и да живее с другите, как заедно с тях да решава проблемите, а не да разчита на волята на някой по-голям началник. Армията обучава, дава увереност, създава професии. Всичко това е много важно за един млад човек. Ако си служил като офицер имаш по-добри шансове за работа след като се уволниш. Швейцарската армия много добре подготвя подофицерите и офицерите си и е призната като много добър учител. Можеш да следваш и да служиш в армията, а за най-добрите има стипендии.
Явор е завършил Женевския университет и е магистър по бизнес администрация, но след кратко пребиваване в бизнес средите решава да стане офицер. Казва, че Швейцарската армия е създадена да помага на хората. Най-престижните отличия за швейцарските военнослужещи са за оказване на първа помощ, планинско спасяване, ядрена, химична и биологична защита, както и участие в миротворчески мисии на ООН и в службата за подкрепа на мира в Косово.
Лейтенант Явор Цонев служи всеотдайно на Швейцарската армия, защото е швейцарски гражданин, но обича и България, защото тя е неговата родина. Тук има роднини и приятели, и обича да ги посвещава. Убеден е също така, че е важно да се знае повече за Българската армия зад граница като една от най-уважаваните институции в страната.
България членува вече 10 години в CIOR като преди това бяхме наблюдатели, казва наскоро избраният й президент подполковник о. р. Димитър Попов.Пълноправен член на конфедерацията сме от приемането ни в НАТО. Конфедерацията е създадена преди 1948 г. от офицери от резерва от Франция, Холандия, Белгия и Люксембург и е предшественик на НАТО. Това за нас не е нова организация, допълва той. По думите му една от функциите на конфедерацията е обучението и подготовката на офицерите от резерва за участие в мисии на НАТО. Основният инструмент в тази дейност са комитетите на конфедерацията, които са девет на брой. Един от тях е Комитетът „Езикова академия”. Той е създаден преди десетина години като спомагателен на програмата на НАТО „Партньорство за мир” за обучение на офицери от Централна и Източна Европа на английски и френски език – официалните езици в Алианса. Тези академии са ежегодни и се провеждат в различни страни членки на CIOR. Офицерите, които се обучават в академията, включително и българските, се научават преди всичко да работят в международна среда. Това ще им помогне при евентуални участия в мисии на Алианса. Освен това имат възможност да се обучават от висококвалифицирани лектори, лингвисти, учители, които са от англоговорящи и френскоговорящи държави. Обучаващите се тук офицери получават и дипломи.
Капитан първи ранг Дейвид Епстийн от САЩ е директор на Академията за България и преподава английски и френски език. Според него хората тук се учат да работят чудесно, учат езиците, а те са нещо което може да им помогне много. Запознават се и с хора, с които при други обстоятелства никога не биха се срещнали. Така те се научават да работят заедно. На въпроса защо НАТО ползва резервисти в най-отговорните мироопазващи мисии, капитан Епстийн казва, че резервистите живеят в истинския свят. Те се учат и работят в света извън армията и това им дава възможност да гледат на живота от друга гледна точка, по-различна от тази на професионалните бойци, които се занимават само с това.
Точно по тази причина са много добри в миротворчески и наблюдателски мисии. CIOR успява да интегрира резервистите в процес, в който създават връзки, учат езици. Процес, в който могат да бъдат пълноценни и полезни. Да им се обърне внимание и да се използва опита им. Капитан Епстийн подчертава, че България е получила президенството на CIOR не само заради ротационния принцип, а и защото има талант. Българите най-много участват в мероприятията на конфедерацията и са много активни.
Капитан Ронан Конк от френската армия е учител по френски език и секретар на Академията в България. Той казва, че е щастлив, че е в прекрасната база на БЧК край София.
Преподава френски език в Академията от 2006 г. Заедно с капитан Епстийн са били вече заедно в „Чаралица”. Много им е харесало гостоприемството на българите още тогава. Харесва им и „Чаралица”, която дава възможност за обучение на групи от хора. Капитан Конк е харесал много и Пловдив, и е посетил къщата на френския поет Ламартин в Стария град. Казва още, че и в базата на БЧК може да се работи в пълна хармония и хората да се обучават добре. Базата е модерна и мястото е много красиво. Освен това Червеният кръст е активната връзка между армията и цивилното население.
Михаил Григоров
