На всяко състезание има победители и победени. Но във военния многобой с участието на отбори от 68-а бригада „Специални сили“ едва ли могат да се нарекат победени тези, които са преминали за време 17-километровото трасе в планинска местност, като са преодолявали най-различни препятствия, изцеждащи силите до пълно изтощение.
Какви бяха тези препятствия? Първоначално бе движението по карта и азимут, при което всяка неточност можеше да забави фатално участниците и те да пробягат повече километри. Краката вече започваха да тежат, а воините трябваше да бутат автомобил на определено разстояние. След това да преодоляват вертикална стена с помощта на въже.
И отново ги очакваше изтощително бягане. Когато отборите пристигнаха на специализирания учебен полигон „Црънча“ и умората бе най-голяма, започнаха поредица от изпитания: изнасяне на ранен от бойното поле с импровизирана носилка, хвърляне на гранати в далечина и цел, преодоляване на препятствия с екзотични имена от полосата за психофизическа закалка. За определено време трябваше да се изкачи и алпийската кула. Накрая бе стрелбата. Никой не знаеше с какво оръжие ще бъде изпълнявана тя, защото това се определяше по жребий – дали да е с пистолет или автомат. По този начин се избягваше възможността от предварителна целенасочена огнева подготовка.
Честно казано, отборите не бяха се подготвяли специално за този военен многобой, защото изпитанията пред тях са всекидневие. Имаше пълна концентрация на духа, волята и психиката. Личеше, че при преодоляването на препятствията, състезателите бяха силно изтощени, но се окуражаваха взаимно.
Многобоят беше наблюдаван от командира на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден генерал Михаил Попов, от началник-щаба полковник Васил Попов и заместник-командира по логистичното осигуряване полковник Стефан Горчев. В един от напрегнатите моменти, когато изтощените командоси трябваше да бутат автомобил на определено разстояние, полковник Горчев се пошегува – не е ли по-добре този автомобил да се връща обратно отново с бутане и така да се пестят ресурси.
Имаше и допълнителни трудности, непредвидени в регламента, но и с тях участниците се справиха успешно. Конкуренцията между 13-те отбора, включително и тези от 101-ви алпийски батальон в Смолян, беше сериозна.
Участниците в многобоя бяха мотивирани да представят своите формирования, дадоха всичките си сили и умения при изпитанията и показаха, че са достойни да служат в 68-а бригада „Специални сили“. Всеки тим бе съставен от четирима участници – задължително един офицер и един сержант, и останалите по избор. На трасето не застанаха само представители на подразделения, които участват в международни подготовки и национални сертификации.
След много изчисления главният съдия подполковник Никола Николов и неговият помощник капитан Стефан Николчев обявиха класирането. Първи стана отборът начело с капитан Иван Татарски. Второто място заслужи съставът с водач капитан Росен Ангелов, а трети този на капитан Стоян Асенов.
Какво още трябва да се каже за военния многобой? Едва ли са необходими много думи за него, той просто трябва да се види. А най-накратко може да се опише така – състезание за командоси.
Командирът на 68-а бригада „Специални сили” бригаден генерал Михаил Попов:
„ Отборите при следващия военен многобой ще бъдат съставени по жребий и ще се формират ден преди състезанието. В състава на всеки тим, както и сега, ще има четирима участници – задължително един офицер, един сержант и един войник, а четвъртият е по избор. Но офицерът ще се определя по жребий от всички офицери в ротата, сержантът от всички сержанти и войникът от всички войници, както са по списък. Командирът на формированието ще посочи четвъртия участник дали да бъде офицер, сержант или войник и отново ще се тегли жребий.
И сега отборите са имали по една стрелба допълнително, другите препятствия са ги преодолявали всички. Но догодина състезанието ще бъде по-реално. Тогава ще се види какво е равнището на подготовка. В противен случай се занимаваме с елитен спорт – взимаш един отбор, тренираш го три месеца и показваш нещо, което не е реалното състояние на подразделението”.
Цончо Драгански
