„Еле тази солунска митница – на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех, че келепир, майка му мечка!… Да ще султанът да ни даде Македония, че да ти се изтърся аз тебе в Солун, ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата… Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака – стига ми!” Да, това са Алекоконстантиновите „Разни хора, разни идеали“ и мечтите на Бай Ганьо за Солунската митница.
Днес те не са толкова актуални. Далеч по-елегантно и чистичко е човек да си вдигне болница, да сключи договор с НЗОК и да печели така, че и Бай Ганьо да му завиди. Това не са голословни твърдения, достатъчно е човек да прочете трите бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., за да се увери. Последната, засега, актуализация беше приета в сряда от Народното събрание. С нея разходите за лечение на българските граждани достигнаха рекордните 3, 148 млрд. лв. за най-зле работещата здравна система в ЕС.
В края на миналата година парламентът гласува бюджета на НЗОК за 2014-а, съгласно който за здраве бяха отделени отново рекордните 2, 823 млрд. лв. Тези разчети издържаха до 12 август т. г., когато парламентът направи първата актуализация и увеличи разходите с 225 млн. лв. Така за болнично и домашно лечение, за лекарства, за онкозаболявания и всичко останало бяха отпуснати 3, 048 млрд. лв. И тази сума се оказа рекорд за най-новата ни история. Въпреки налетите средства бюджетът на НЗОК издържа три месеца. На 26 ноември парламентът отпусна нови 100 млн. лв.
Шокиращото е, че по неофициални, но изречени от експерти данни още толкова пари излива българинът в здравеопазването ни с регламентирани и плащания под масата. Ако тази констатация е вярна, излиза, че ужасното ни медицинско обслужване струва 6,3 млрд. лв. Това прави почти 8% от БВП. Няма друг сектор от българската икономика, над който да се сипе такъв златен дъжд.
Докато течаха дебатите около поредната актуализация на бюджета на НЗОК политиците от всички парламентарни групи – управляващи и опозиция, повтаряха едно и също: да се наливат пари в нереформирана система, като българското здравеопазване е все едно да се излива вода в пясък. Накратко, всички са съгласни, че са нужни реформи. Какви – никой не казва. Само най-общо се говори, че трябва да спре сключването на договори между НЗОК и новите частни болници, които никнат като гъби след дъжд. През това време косите на пациентите настръхват при споменаването на думата „реформа“. От опит знаят, че на нашата географска ширина тя означава още по-скъпа и многократно по неефективна медицинска помощ.
Всъщност какво прави здравеопазването ни почти златно? Родната статистика в тази сфера сочи, че въпреки епидемията от закривания на държавни и общински здравни заведения преди две години, общият им брой достигна колосалните за България 430. Това не можа да го постигне и Тодор Живков, който имаше страст към рязането на лентички на нови родилни домове. Една четвърт от тях са частни. Днес фактите сочат, че над 100 болници са се появили през последните 14 години. През 2000 г., когато стартира какофонията, която по неизбежност наричаме здравна реформа, частните клиники са били 18. Десет години по-късно те вече са 88. През 2014 г. са 107.
През 2000 г. бюджетът на НЗОК е 257 млн. лв. Тази година – 3, 148 млрд. лв. Сиреч нараснал е с фрапиращите 12 пъти. Както знаем, при капитализма бизнесът се насочва там, където може да реализира максимална печалба. Следователно здравеопазването ни се е превърнало в брилянтна печатница на пари, на която дори Монетният двор на БНБ може да гледа със завист.
Ето и малко факти. За болнична помощ при последната актуализация на бюджета на НЗОК са отделени 1, 267 млрд. лв., за лекарства за домашно лечение – 552 млн. лв., за медикаменти в болниците – 74 млн. лв., за лечение онкоболните – 185 млн. лв., за т. нар. медицински изделия – 92 млн. лв. Има и още пера.
Очертава се и догодина здравеопазването да счупи собствения рекорд по бюджет. Още преди последната актуализация от НЗОК обявиха, че с много стискане за 2015 г. ще са им необходими 3, 125 млрд. лв. В тях не влизат всички средства за новите клинични пътеки. Т. е. сумата ще скочи, и то чувствително.
Ако Алеко Константинов беше жив, вероятно щеше да напише нов фейлетон от поредицата „Разни хора, разни идеали“ и в него българското здравеопазване щеше да бъде обявено за новата Солунска митница.
Татяна Иванова
