С Национална конференция на тема „Мястото на тракийските българи в съдбата на България: минало, настояще и бъдеще“ бе отбелязана 80-ата годишнина от създаването на Тракийския научен институт в Централния военен клуб. Организатори на конференцията, проведена под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, са Тракийският научен институт и Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ).
Централното ръководство на съюза награди Българската национална телевизия със златен медал „Капитан Петко Войвода“ за съпричастие към проблемите на тракийците. Същото отличие получи и екипът от телевизията, осъществил филма „Балканската война и разорението на тракийските българи“. Ген. л-т о. р. Стоян Топалов, председател на СОСЗР също получи златно отличие на името на великия патриот и радетел за тракийската кауза.
Конференцията ръководи Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България. Дискусията на форума бе организирана около четири групи от проблеми, разделени в пет основни тематични направления.
Първото заседание с водещ проф. Светлозар Елдъров имаше за цел да посочи мястото на Тракийския научен институт в изследването на проблемите на тракийските българи. Следващите теми бяха посветени на Капитан Петко Войвода и неговата роля в миналото и в бъдещето, прогонването на малоазийските българи, ислямизираните българи и настоящите опасности за промяна на тяхната българска идентичност с водещ доц. Валентина Райчева. Последното и може би най-важно заседание бе посветено на
ролята на ЕС за решаване на проблемите на тракийските българи
Тракийският научен институт (ТНИ) е създаден през 1934 г. Неговата основна цел е изучаването на географската област Тракия и предимно на българското население в нея. ТНИ издава всяка година сборници и работи в синхрон със Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ). Патрон на патриотичната организация е един от нейните създатели Капитан Петко Войвода.
Съюзът на тракийските дружества защитава интересите на около 1,5 милиона българи, живеещи в Тракийския регион и вътрешността на страната, и на потомци на бежанци от Беломорска и Източна Тракия. Структурата има разгърната структура на територията на България и е в процес на доизграждане на своята организационна мрежа във всички общини.
Главните цели на СТДБ са свързани с популяризиране на тракийското културно и историческо наследство,
защита на човешките и имуществените права на тракийците
и техните потомци, защита на българщината и на тракийските българи извън страната, поддържане на добросъседски отношения с балканските народи.
Членове на Съюза на тракийските дружества в България днес са уважавани учени, изследователи, лекари и общественици, сред които се открояват имената на акад. Стефан Воденичаров – председател на Българската академия на науките, проф. д.ик.н. Стати Статев – ректор на УНСС, генерал-майор проф. Стоян Тонев, д.м.н. – ексначалник на ВМА и депутат в 43-ото НС, акад. д.и.н. Георги Марков, проф. д.ю.н. Васил Мръчков и др.
Съюзът има самостоятелен печатен орган – вестник „Тракия“. Интересен факт е, че Тракийският научен институт възниква като политически клуб „Тракия“, който дава възможност на тракийци за активно участие в политическия живот на страната. Учреден е на 30 септември 1934 г. по решение на 18-ия редовен събор на Тракийската организация с цел
изследването на историята, етнографията, езика, фолклора и културата
на българите от Източна и Западна Тракия, както и участието им в борбите за освобождение и обединение на българския народ.
За пръв председател на ТНИ е избран Христо Караманджуков, за секретар Иван Орманджиев, а негов почетен председател става Софийският митрополит Стефан. В състава му са включени видни учени, интелектуалци и общественици като акад. Димитър Михалчев, Димитър Попниколов, Стою Шишков, Станимир Попов, Димитър Янев, Стоян Мавродиев, Георги Попаянов, Васил Драгулев, Васил Стоин и др.
ТНИ продължава започнатата през 1928 т. изследователска и издателска дейност на редколегията на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация, представена в поредиците „Тракийски сборник“ и „Библиотека „Тракия“, както и в отделни монографии и тематични сборници.
Със закриването на Тракийската организация през 1977 г. Тракийският научен институт е прехвърлен към Центъра по българистика при БАН.
През януари 1994 г. ТНИ е възстановен като самостоятелно юридическо лице. Негови директори последователно са проф. Стайко Трифонов, проф. Иван Филчев и чл.- кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов.
Тракийският научен институт е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява общественополезна дейност. Той е
доброволно сдружение на учени с академична кариера
от различни области на обществените и хуманитарните науки, както и на изявени общественици и интелектуалци с принос в изследването и пропагандирането на Тракийския въпрос. Седалището на ТНИ е в София, а в страната има действащи филиали.
Институтът издава и „Известия на Тракийския научен институт“. Една от последните му научни задачи е подготовката на мащабното интердисциплинарно издание „Енциклопедия Тракия“. Основна мисия на ТНИ е стимулирането на научно-изследователската и популяризаторската дейност, свързани с тракийския въпрос и Тракия.
Днес институтът се ориентира активно и към съвременните проблеми на българското общество в контекста на отношенията на Балканите и особено с Турция и Гърция като страни, с които е свързана Тракия. В условията на глобализация и комуникационна революция рязко се увеличава силата на взаимовръзките между минали проблеми, настояще и бъдеще, а така също и между регионалните, общонационалните, балканските, европейските, глобалните процеси. Това изправя института пред нови проблеми и предизвикателства.
В обсега на изследователския интерес на сътрудниците на ТНИ са проблеми като историята и съвременното състояние на културата на Тракия и тракийските българи, националната идентичност, междуетническите отношения и малцинствените права на отделните общности и народи, населяващи регион Тракия и междудържавните отношения и политики в Югоизточните Балкани.
Светлозар Стоянов
