И един офицер в едно семейство е достатъчен, за да създаде проблеми с отсъствията си заради занятия, учения, дежурства и мисии. И с неизвестността кога всичко това ще се случи. Ако пък „гнездото” е от двама офицери, тогава положението става още по-сложно.
Но капитан Анелия Маркова и капитан Калоян Марков не мислят така и приемат всички трудности за нещо нормално. Дори и това, че служат в различни гарнизони, макар и близки – Асеновград и Пловдив. Родителите на Анелия живеят в Бургас, а на Калоян – във Велико Търново, и не могат да им помагат в грижите за 8-годишната им дъщеря. Доволни са, обаче, че Божидара до обяд е на училище, а след това на занималня и така отпадат част от задълженията им. В утрешния ден – 31 януари, тримата, заедно с приятели на семейството,
ще посрещнат Новата година
Няколко пъти точно на този празник капитан Марков е бил дежурен. „Е, сега няма да бъда, още повече, че съм в отпуск.” – заявява с усмивка командирът на рота от 68-а бригада „Специални сили”. Участвал е в три шестмесечни мисии зад граница – един път в Ирак и два пъти в Афганистан. И тези дълги отсъствия семейството приема за част от живота на военнослужещите.
Двамата се запознават в последните години на обучението си във военното училище във Велико Търново. Анелия, тогава с фамилия Фералиева, е в смесен взвод – момичета и момчета в специалност „Гориво-смазочни материали”. „Пазя много прекрасни спомени от курсантските години, даже най-хубавите досега” – връща се назад във времето капитан Маркова. Как е избрала военното училище и не съжалява ли понякога, че се е посветила на военната професия? „Завърших математическа гимназия в Бургас през 1995 г. и бях приета за студентка във Варна и Свищов. Но постъпих във военното училище, въпреки, че баща ми подполковник Хубен Фералиев беше против. Взех
точното решение
и досега не е имало момент, в който да съжалявам, че съм избрала професията на военнослужещ.” – категорична е капитан Маркова.
Продължава да поддържа връзки със съвипускниците си от взвода, най-вече с приятелките си, но отбелязва с горчивина, че половината вече не служат в армията. Някои са напуснали още в началото, когато са били на инструкторски длъжности. Догодина стават 15 години от завършването на военното училище и се надява да се съберат за среща.
На 1 октомври 2000 г. лейтенант Анелия Фералиева постъпва на служба в 95-и свързочен полк в Пловдив, заедно с още 11 лейтенанти. Тя е единствената жена офицер във формированието. Признава, че първата й година е била най-трудна, защото е трябвало да премине през период на адаптация. „Мисля, че подготовката ни в училището бе достатъчно добра и затова нямах проблеми. Командването на полка имаше положително отношение към лейтенантите и бързо навлязох в службата. Колективът беше много добър” – спомня си капитан Маркова.
Лейтенант Калоян Марков завършва военното училище през август 2001 г. Но преди това, през май, сключва брак с Анелия. Разпределен е в Пловдив в 110-а бригада за МТО, сега 110-и логистичен полк. А от 2004 г. е в 68-ма бригада „Специални сили”. Бил е командир на взвод и заместник-командир на рота, а от тази година е командир на рота.
Като красиво момиче, вероятно Анелия е имала много почитатели. Как е спечелил нейното
внимание и любов
„Случайно победих конкуренцията.” – отговаря с усмивка капитан Марков. Предполага, че при разпределението комисията се е съобразила със семейното му положение и е назначен в Пловдив, където е служила тогава Анелия. Но пък е наясно, че ако е нямало свободни места, щели са да го пратят в друг гарнизон.
„До последно бях в 95-и полк, до неговото закриване през 2008 г., тъй като участвах в комисията по ликвидация. И затова вместо на 1 юни, пристигнах в 4-и артилерийски полк в Асеновград през септември. Тъжно е да бъдеш в такава комисия.” – спомня си капитан Маркова.
От 2008 г. е в 4-и артилерийски полк и пътува всеки ден от Пловдив до Асеновград и обратно. Длъжността й е помощник-началник в отделение „Логистика”. Подчертава, че не среща проблеми при работата си с другите военнослужещи. Казва, че когато има разбирателство, а понякога и малко компромиси, всичко се получава. Началник на отделение „Логистика” е майор Георги Джурков. До миналата година на тази длъжност е бил подполковник Антон Ангелов, сега заместник-командир по логистичното осигуряване на полка. И от двамата е имала съдействие, когато се е налагало. Благодарна е и за отношението към нея на бившите командири на полка полковниците Валери Точилов и Димитър Илиев, както и на сегашния командир полковник Лъчезар Мишев.
Какви са проблемите в службата ?
Не се замисля и отговаря накратко, че те са както навсякъде другаде – недостиг на материални средства. Всички от отделение „Логистика” редовно участват в комисиите по обществените поръчки. Капитан Маркова знае, че не може човек да бъде компетентен във всякакви области и затова трябва много да внимава в проучванията, контактите с фирми и процедурите. Шегува се, че, в отделението всички са мултифункционални. Освен това е и нещатен пожарникар на полка – отговорна длъжност, която изисква допълнителни усилия и време. Иска й се да отделя повече часове за спорт, въпреки че се справя отлично с изискванията по физическата подготовка. Не спазва диети, но си е запазила килограмите от курсантските години. Обяснението й е кратко – просто ген.
Капитан Анелия Маркова не пропуска да отбележи, че обществеността в Асеновград се държи към военнослужещите с изключително внимание, уважение, добронамереност и респект. А когато се наложи и те оказват съдействие на гражданите.
Кой от двамата в семейството първи ще стане майор? Калоян е на мнение, че съпругата му има по-големи шансове от него. Той иска да остане в Специалните сили. Харесва службата си, вече е записал близо 200 парашутни скока и е първокласен специалист. Според него длъжността, която заема – командир на рота, е може би една от най-тежките, но пък е престижна и му доставя удоволствие. Капитан Марков разсъждава, че Анелия първа трябва да постъпи във Военната академия. Не могат двамата едновременно да кандидатстват, заради грижите им към Божидара.
Когато имат повече време, Анелия и Калоян пътуват до Бургас или Велико Търново, за да видят родителите си. Но са свикнали през годините да не правят далечни планове. Защото са наясно, че такъв е животът на военнослужещите.
Цончо Драгански
фото автора и личен архив
