– Комодор Чубенков, малко или много са 70 години за едно военно формирование?
– Зависи от гледната точка. 70 години – това са две поколения. В базата са прекарали живота си много военнослужещи заедно с техните семейства. Първите години изискваха по-особен режим на присъствие на офицерите и старшините, а също и на матросите, които бяха наборни и служеха по 3 години. Сега вече разчитаме изцяло на кадрови личен състав. През този период от тук са преминали и различни видове кораби и техника. Инфраструктурата на базата постоянно се е обновявала.
Службата във ВМБ е позволила на много хора да изградят не само себе си, но и да възпитат своите деца и семейства в този дух. Разликите от онова време са очевидни. Лично аз започвам тук своята 30-а година на служба като офицер. Видял съм и миналото, и настоящето. Давам си сметка какво би било след 20-30 или 50 години. Историята се гради по този начин – с минало, настояще и с вярата в бъдещето. Без това сме загубени. Има ли история има и народ!
Респективно това се отнася и за „военщината“ във ВМС. Има ли история, ще ги има и ВМС. Гледаме напред,независимо от трудностите. Все пак вярата умира последна.
– Каква беше 2014-а за базата?
– Отчитаме една успешна година. Няма неизпълнени задачи, най-вече – всички тези, които са свързани с плаване на море и по годишния план на ВМС. Последните ни два кораба, които участваха в операции в Средиземно море, се завърнаха през ноември и декември и с това приключи плавателната подготовка. Изключително успешно учение беше „Бриз–2014“, в което участваха над 20 кораба, а бяха използвани също подводница и авиация. Изпълнени бяха бойни упражнения и стрелби. Единственото, което не можа да се изпълни, беше поредната активация на силите от BLACKSEAFOR, и то само поради причини, свързани с отношенията между Украйна и Русия, тоест – независещи от българското правителство и ВМС. Всичко друго е изпълнено. Към момента имаме офицери, които се обучават зад граница, изпълняват задължения в различни структури на НАТО.
– Какви са плановете Ви за развитие на техниката в базата?
– Усилията, не само на ВМБ, а и на Командването на ВМС, са насочени първо към възстановяване на пълния набор от способности, които притежават трите фрегати – белгийско производство, с техните станции за въздушно, надводно и подводно наблюдение, и с всичко останало по кораба. Към този момент се сключват съответните договори.
Разбира се, периодът по възстановяването ще бъде малко по-дълъг. Така че най-важното е да съхраним способностите и възможностите за съвместна работа със съюзниците ни от НАТО, най-вече в Средиземно море.
– Предстоят ли промени в изпълнение на извършения преглед на структурата на силите?
– ВМС, в това число и ВМБ с двата пункта за базиране, бяха готови в съответните срокове с предложенията за измененията на структурите. Ако мога въобще да я нарека нова структура, тя не включва в себе си съществени промени. Запазва се характерът на ВМБ – ВМС, заедно с двата си пункта за базиране, в пряко подчинение на Командването на ВМБ. Малките промени се отнасят към кораби със спомагателно назначение и отряд плаващи средства и съоръжения. Там има прехвърляне на няколко кораба от един дивизион в друг. Целта е по-доброто управление.
Всичко останало се запазва в същия състав. И задачите остават същите. Най-вероятно формирование 38 010 ще излезе от състава на ВМБ и ще премине на пряко подчинение. В новата структура не се предвиждат съкращения нито на офицери, нито на старшини и матроси. Има просто преминаване от една в друга подчиненост, и то само на отделни бройки.
– Има ли в базата достатъчно възможности за развитие на младите офицери?
– Възможности има за всеки един, включително и за младите офицери. Но за разлика от някои други сили в нашата армия морякът в широкия смисъл на думата е моряк и може да се усъвършенства и работи, когато е на море.
Все по-голямото свиване на бюджета, в това число за БА и ВМС не дава възможност на корабите ни да бъдат за по-големи периоди на море, което донякъде ограничава развитието и добиването на съответните способности в офицерите. Тренажорите са си тренажори. Но когато корабът е на море и всичко работи, и смените се въртят, се създава режим, който на брега не може да се постигне.
Желанието абсолютно на всички е да плават. Те за това са учили и това искат да работят. Не бива да се забравя, че истината е в морето.
– Увеличиха ли се рапортите за напускане заради обсъжданото в обществото евентуално въвеждане на изискване за възраст за пенсиониране на военнослужещите?
– Имахме такъв първоначален отлив, и то най-вече в средния клас – старшински и офицерски кандидати, придобили право на пенсия. Но в базата и като цяло във ВМС към момента това не влияе на способностите. Тоест – бройката е малка.
– Получават ли военнослужещите навреме всичко, което им се полага?
– Навсякъде другаде може да има известни, бих казал, закъснения или отстъпления, но що се отнася до финансовите възнаграждения, основно – заплати, в това число и всички надбавки за мисии извън страната, всичко това е перфектно. Изпълнява се в срок. Имаме известни проблеми с облеклото на военнослужещите. Те са независещи от нас, от вида въоръжени сили и базата, а са на ниво сключване на договори с МО. Както е по цял свят – имаме проблеми с малките и големите ръстове. Но успяваме да се справим, макар и не както бихме желали.
– Какви са очакванията ви за развитието на ВМБ през новата учебна година?
– Очаквам всичко онова, което е планирано, да се случи на базата на осигуряването на достатъчни количества гориво-смазочни материали. Така хората ще могат да си изпълняват задачите. А това е основното. Всичко останало са съпътстващи дейности. Необходимо е и да бъдат осигурени финансовите средства за стартиране на работата с фрегатите по отношение на възстановяването на част от техните способности – радиолокационни станции, станции за наблюдение. Това ще ни бъде достатъчно на този етап.
Човек не трябва да иска много. Не трябва да бъде максималист. Не трябва да се минава границата в исканията. Можеш да мечтаеш, без да говориш.
– Какви искате да бъдат подчинените ви през следващата година?
– Да си знаят задълженията и да ги изпълняват! Ако проявят и малко инициативност, това ще е достатъчно. И тук не бих казал, че трябва да бъда максималист.
Хората са различни. За един човек и ръководител е много важно да разбере, освен на длъжността, която изпълнява, кое най-добре му се удава. И да получи възможност да прави именно това. Не всеки, кандидатствал за определена длъжност – офицер, старшина или матрос, виждайки реалността, когато започне да работи, изпитва удоволствие от нея. Много малко са днес хората в България, които, тръгвайки си в края на работния ден, са изпитали удоволствие от това, което са свършили. Причините са различни. Ако успея като ръководител да ги накарам да си тръгват от тук в края на деня, доволни от добре свършената работа, гарантирам, че на следващия и на по-следващия ден ефективността им ще бъде идеална. Но все по-малко успяваме да постигнем това. Проблемите са много, от всякакъв характер, не само професионален. А и в личностен, и във всякакъв друг план. Това затрупва и затормозява хората. Как да изискваш от тях и да имаш високи амбиции?… Например днес цял ден говорят кога ще идат да си подпишат документите за това, дали да отидат парите им в НОИ, или не. Всеки такъв елемент оказва влияние, работи върху нервната им система.
– От своя страна Вие като техен командир какво ще им обещаете за 2014-а?
– Да бъда коректен с тях! Да не изисквам неща свръх възможностите им. А просто да очаквам да си вършат работата. Всичко ще си дойде на мястото, ако всеки направи това. Особена сила при нас има умението за работа в колектив. Ако уважават труда на другия, и техният труд ще бъде възнаграден. Дори да са двама души в един екип, всеки от тях знае, че животът и бъдещето му зависи от работата на другия. Това е закон в моряшката професия.
В делника истините са жестоки
През 2014 г. станах командир на ВМБ-ВМС. Дълги години бях зам.-командир на базата. Това беше един от моментите, които ще запомня – с приемането на цялата ВМБ, с всичките плюсове и минуси, разбира се. Не бих казал че ми е леко, в никакъв случай, но благодаря на всички колеги, които ме подкрепят. Мисля, че на този етап се справяме добре.
Не ми остава почти никакво свободно време. От юни досега съм ползвал само 4-5 дни домашен отпуск. Сега ще ми дадат още 4 по Нова година.
Хубаво е човек да има време за хоби, спорт, четене, пътуване… Но не ми остава време за нито едно от тези неща. Оставам след работно време и се прибирам вкъщи доста късно. Единственото, на което мога да се полюбувам, е почивката ми пред телевизора и новините, които гледам.
Преди като че ли имах малко повече свободно време. Сега дори и на съпругата си не отделям такова внимание. Тя ми говори, говори и след малко казва: „Ти слушаш ли ме?“.
Трудна работа е да управляваш над 2000 човека и огромна материална част. През живота си толкова подписи не съм слагал, колкото съм положил тук за 5 месеца. И то – отговорни подписи, свързани с финансови средства, с човешки съдби. Което значи, че трябва да прочетеш всеки документ. За две години два пъти смених диоптъра на очилата си. И ако виждате масата ми чиста и подредена, това не е истината. За гостите е направена така.
Истините в ежедневието на един офицер са много по-жестоки – за всеки офицер, на каквато и да е ръководна длъжност. Още повече, слагайки първата си адмиралска или генералска звезда, отговорностите се увеличават неимоверно. За всичко. По всяко време.
Андрей Рангелов
фото Красимир Тодоров
