Корабът „Темида“ плава горд и недосегаем върху вълните на родното съдопроизводство – не го засягат критики и скандални факти. Снарядите на „бреговата охрана“, наречена обществено мнение, отскачат от бронята му, създадена с последната Конституция, приета през 1991 г. и регламентираща пълна независимост на съдебната власт.
Независимостта е хубаво нещо. Докато не се превърне в безконтролност. За която има не един пример в последните две и половина десетилетия. Сега действащата конституция формално извади съдебната власт от всякаква партийна зависимост.
И я дари с такава независимост, че никой не може да докосне който и да е магистрат. На върха на пирамидата е Висшият съдебен съвет. Който сякаш е приел за свой девиз възгласа на Големанов – „Над мен – небе!“ Същият този ВСС може да прави реално каквото си поиска. Например – при последния избор на главен прокурор да смени правилника така, че кандидатурите да не се гласуват по азбучен ред, а според това кой пръв е получил входящ номер на документите си. Така председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, обгрижен с публичната подкрепа на тогавашния вътрешен министър, се яви пръв на гласуване и зае поста на обвинител № 1. Като шумно се дистанцира от подкрепата на тогавашното правителство. ВСС не се трогна особено от явното нарушение на елементарните правни норми, когато един, бивш вече, заместник градски прокурор – Роман Василев, без никакви наложителни основания, буквално тръшна на земята бившия военен министър Николай Цонев и го обяви публично за абсолютен престъпник. Квалификация, за която може да се произнесе единствено съдът, и то чак на трета инстанция. Василев, за когото се говореше, че коли и беси в Софийската градска прокуратура, се отърва тогава с едно нищо и никакво мъмрене.
След време началникът му, градският прокурор на София Николай Кокинов, стана жертва на модата на флашките и най-вече на дългия си език. Кой и как го беше записал в дома на Бойко Борисов, не стана много ясно, но ВСС нямаше избор – изказването беше толкова крайно, че се наложи Кокинов да се преквалифицира в юридически консултант. Същият този ВСС е пряко отговорен за директно изречените упреци към съдебната система като за градина, в която има много „гнили ябълки“. Докато тези определения идваха от родни среди, Олимпът на Темида откровено се ослушваше. Съдии от Софийския градски съд, които не се чувстваха „гнили ябълки“ и не понасяха повече да ги поставят в тази категория, написаха остро писмо за недъзите в тази институция. Отзвукът беше олимпийско мълчание. Трябваше един посланик публично да изрече болни истини, за да се задейства механизмът за контрол на съдебната система. И съдии като Румяна Ченалова да започнат да си правят отвод от дела, в които скандално са забъркани имената им. Преди това се говореше полугласно за палиативни мерки като нова система за разпределение на делата, защото сега действащият софтуер бил лесен за хакерски атаки. Май пак замириса на версията да се похарчат едни пари за обществена поръчка.
С тези „мерки“ ВСС все отклоняваше огъня от шефката на СГС, избрана преди време при почти скандалното положение, че е семейна приятелка на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов.
Добра – лоша, съдебните кадровици решиха, че тя ще бъде. С презумпцията, че всеки е невинен до доказване на противното. Стара максима, още от римското право. И с аргумента, че й дават шанс да се докаже. Май така се доказа, че с действията си доведе до първия бунт на борда на кораба „Темида“.
Преди Коледа броят на магистратите от СГС, настояващи за пълна проверка на дейността на председателя Владимира Янева и заместниците й Богдана Желявска и Петя Крънчева, се увеличи на близо 50. Сега към тях се присъединиха и 19 магистрати от Софийския апелативен съд.
В отвореното си писмо те казаха, че са очаквали на заседанието си на 17 декември м.г. ВСС да обсъди много по-сериозно и задълбочено работата на ръководството на Софийския градски съд и ролята на председателя и двамата зам.-председатели, извършвали в продължение на години разпределението на делата за избухването на общественото възмущение. Част от тях заговориха публично за утвърдена практика по възлагането на делата на определен съдия уж чрез системата, а всъщност директно от ръководството на съда. Като дават да се разбере, че този, който си е „поръчал“ определен съдия, знае и как да се отплати по веригата, след като делото винаги се решава в негова полза.
Подобно на недоволните си колеги от СГС, подкрепящите ги апелативни съдии са на мнение, че предприетите досега мерки от ВСС по отношение на съмненията при разпределянето на делата за несъстоятелност на КТБ, както и на дружествата „Домейн Менада“ и „Белведере дистрибуция“ са недостатъчни, за да изяснят ситуацията и да възстановят доверието на обществото в съдебната система. Считаме, че образуването на дисциплинарно производство срещу съдия Румяна Ченаловазаради казуса „Белведере“ няма да реши сериозните проблеми, които се наблюдават не от вчера.
Напротив, липсата на сериозен анализ и конкретни мерки по отношение на тези колеги, които накараха всички съдии да се срамуват от професията си, ни кара да мислим, че ВСС не желае или не смее да поеме отговорността за радикални действия, които поне до известна степен да възстановят сриналото се обществено доверие в работата не само на СГС, но на съдебната система като цяло, добавят магистратите от САС.
Извънредното заседание на ВСС миналата седмица, провокирано и от бунта на „борда“ на „Темида“, доведе до констатацията, че не са получени смислени обяснения от Владимира Янева и нейния ръководен екип за гафовете с разпределението на делата. Затова стартира проверка в тази съдебна институция. До какво ще доведе, особено „пет минути“ преди поредния мониторингов доклад на ЕК, ще покаже решението на съдебните кадровици. Да видим – ще увисне ли някой на мачтата на кораба „Темида“. И кой ще е той.
Реформа ли?
Бай Ганьо и опозиция – ама де-де! Каква ти опозиция при Алековия герой? Винаги на власт! Каквато и ситуация да е, каквито и промени да стават.
Така и с нашата съдебна система. Реформа, ама де-де! Някой сполучливо беше перифразирал поговорката, че да се реформира пустата му нашенска Темида, прилича на преместване на гробища – никаква помощ отвътре. Че и защо да искат реформа овладелите върховете на съдебната система? Вече четвърт век те са така независими, че си правят каквото си искат.
Когато общественото мнение прекипи, някой отнася някое мъмрене. Сериозните наказания идват като редки капки дъжд през август. И то май не толкова заради нарушения на закона или морала, а поради някоя засегната силна страна. Затова, като чуят за реформа, върховете на съдебната система действат, както Гьоринг, когато му споменели за култура.
И се измислят все повече и повече някакви мерки, които, колкото и да са незначителни, все не успяват да бъдат приложени. Я кажете на владетелите на съдебния Олимп, например, че прокурорите, съдиите и полицейските началници трябва да бъдат пряко избирани, както това е отвъд Океана.
Или че трябва да се извършат конституционни промени и цитаделата съдебна власт да бъде разделена, като, пак например, прокуратурата и следствието преминат към изпълнителната власт и започнат да се отчитат пред парламента. Същата отчетност да важи и за съдиите.
Защото Наше Величество Данъкоплатецът издържа цялата тази система и има право да знае кой и за какво в нея харчи парите ни, от които все остават за чувствителни бонуси в края на всяка година. Независимо от решените ли и не дела.
За всичко това е нужна промяна в Конституцията. Тя ще е фронтовата линия на реформата. И зависи не само от магистратите, барикадирали се в храма на Темида. А главно от политиците. Вече четвърт век, въпреки все по-нарастващите критики към съдебната система, никой парламентарист не поставя сериозно въпроса за конституционни промени, свързани със съдебната система. Иначе – за реформа в нея се говори преди всички избори.
Каква ще е тази прословута реформа, обаче – никой не казва конкретно. За да се стигне днес до бунт на съдиите. Да видим дали и той ще бъде посрещнат с Байганьовското – ама де-де!
Добромир Пелов
