Лори, 70-те години, бронз. Една от 16-те гравюри върху калай към кратките поеми на Морис Брюзо под общото заглавие “Орион или калаен бестиарий”, 12 от които имат за тема животни.
За мен бе изненада, че имаме българин, скулптор, изваден от колодата на световния елит, като случайно налучкана карта. Не, не е случайно. Българската публика преоткрива цял един свят на Боян Райнов, който дълги години съществува като ярък художествен факт във Франция. Изложбата „Боян Райнов, Колекция „Борис Бекяров“ в НХГ представя 23 творби – произведения, закупени между 2007-2014 г. – 19 скулптури, по един меден и калаен барелеф и две графики. Най-ранните са графиките от серията „Красавици и зверове“ и пластиката „Прегърнатите“ от 1953 г., а най-късните от 80-те години – най-активния и зрял период в творчеството му. Роден през 1921 г. в София в семейството на видния писател и художник Николай Райнов и Диана Минчева (братовчедка на Асен Златаров), той е брат на Богомил Райнов. Боян завършва Художествената академия в София и през 1946 г. се установява в Париж. Там развива творчеството си от дърво, камък и метал, илюстрира книги на поета Рене Шар. Скулптурите му са част от наследството на френската столица в предградието Сент-Антони и Музея на пощите. През 1982 г. по повод 60-ата му годишнина Франция издава марка с най-известната му скулптура – „Семейството“, която може да бъде видяна в НХГ. Изложбата в НХГ е до 16 февруари и съдържа още творби – „Хората и машините“, „Жената птица“, „На пейката“ и други. Борис Бекяров, на когото дължим тази колекция, ни разказва за каузата на своята страст.
– С какво ви привлече Боян Райнов?
Боян Райнов със съпругата си
– По това време – 2006-2007 г. често пътувах до Париж и купувах произведения на изкуството, но работи на Боян Райнов не съм събирал. Запознах се с много галеристи и започнах да следя съдбата на българите, които са работели в средата на 20-и век и след това в Париж. Отначало се ориентирах към Жорж Папазов, Жул Паскин и Боян Райнов. Постепенно почувствах Боян по-близък и интересен. Има магнетизъм, свързан с фамилията Райнови – всичките са свързани с изкуството, с културата и са малко митологични хора. Да събереш толкова работи на Боян Райнов, е необходим и късмет, не само постоянство, последователност и желание.
– Защо на територията на София няма паметници с подобно качество?
– Имам обяснение. И имам желание да променим тази ситуация. Трудно се вземат решенията в България. Известна е историята с една от работите на Боян Райнов, подарена от Диана-Мария на Софийската община. Тя все още не е инсталирана. Готов съм да направим структура, която да направи хубав паметник с някои от работите на Боян Райнов. Свободно, с наши инвестиции. Но за това трябва да си отделиш много време, да ходиш по институциите и да се бориш – за да стане нещо, което ти фактически подаряваш. Това е голям проблем. Занимавал съм се с благотворителност от 25 години и знам, че е много трудно.
– Къде е преградата – бюрокрацията, законът?
През 1982 г. по повод 60-ата годиш-нина на Боян Райнов във Франция се издава марка с една от най-извест-ните му скулптури – „Семей-ството“.
– И двете, плюс начинът на мислене. Три са факторите. В начина на мислене сме консервативни – масата от хората им се иска паметникът да прилича на първоизточника. В България да се промотира изкуството, все още не се е превърнало в държавна политика – да се залага на културния туризъм. Статистики по света казват, че 10-15% от приходите в туризма са от културен туризъм. Ние сме туристическа страна, трябва да го развиваме. Имаме такъв автор като Боян Райнов, който във Франция е популярен и се знае. Популярен е и по света, защото е работил и с Джакомети, с Хенри Мур – и ние трябва да го използваме. И не е само Боян Райнов, той е един от примерите. И Кристо е такъв. С него нещата са по-напреднали и навлизането му у нас като образ и събитие. Докато с Боян Райнов нещата са странни. Има няколко опита – това е единият от тях. Няма да спрем дотук. Това не е финал, а нов старт. Имаме идеи да направим обща изложба след около половин или една година, да направим изложба във Франция, да издадем нов по-голям труд от каталога, с който сега го представяме.
– Това опира ли до образованието на младите българи?
– Опира главно до начина на мислене и формирането на отношението към живота. Определят се не само образованието, а и семейството, и улицата, и всичко наоколо.
