Снощи в Националния музей на българското изобразително изкуство се откри изложбата „Символически пейзажи“ (За потайната сила на природата), посветена на 125 г. от рождението на художника Николай Райнов (1889-1954). В историята на новата българска култура авторът е уникална художествено-творческа личност, мислител и теоретик с разностранен талант на поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-теоретик, историк и популяризатор на изкуството, философ и стилист, преводач, публицист, неизтощим разказвач, вдъхновен интерпретатор на нашия и световния приказен фолклор.
Като художник, живописец, график и декоратор, неговият художествен стил се свързва със сецесиона у нас. Райнов творчески открива и прилага в изкуството си разнообразни графични и живописни техники, като една от най-оригиналните е на живопис с лакови бои върху станиол.
Изложбата се организира от НХГ и фондация „Проф. Николай Райнов“. В каталога, придружаващ изложбата, за първи път се публикува пълният текст на неизвестен ръкопис на Николай Райнов озаглавен „За потайната сила на природата. Окултно билкарство и знахарство“. Произведенията му – пейзажи и графични проекти, илюстрират лечебните и магичните образи на цветята, растенията и дърветата, описани в ръкописа. Картините с пейзажи представят символически разкритите ни от ерудита Райнов тайнства на природата и растителния свят.
Представени са 50 творби – живопис, графика и илюстрация, създадени в периода между 1911-1937 г. от колекциите на Националният музей на българското изобразително изкуство, ГХГ Пловдив, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Ателие-колекция Светлин Русев, Дарение „Колекция Светлин Русев“, Плевен,ХГ „Владимир Димитров-Майстора“ – Кюстендил, Арт галерия „Нюанс“, София, Фондация „Проф. Николай Райнов“, от наследници и частни лица. Творбите му отразяват духовните стремежи, вдъхновени от природата, фолклора, световната митология и различните религиозни учения. „В природата, аз съм същият културен човек – казва Райнов – живея с културното си съзнание и преди всичко с онова, което изкуството е правило с мен“.
Лъчезар Лозанов
