До 23 октомври в столичната галерия „График арт“ можете да видите самостоятелната изложба на Михаил Лалов, озаглавена „Линии на времето“. За първи път публиката вижда негова колекция от изцяло графични произведения и литографии. Тя разкрива непозната страна на художника, който е известен с мащабна живопис. Тук фокусът е върху силата на графичната линия и литографския отпечатък.
Досега Михаил Лалов има над 40 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Скорошни и емблематични бяха „Layers / Слоеве“ (юни 2026 г.), самостоятелна изложба в галерия „София“ на Българския културен институт в Лондон; „Тя и никоя друга“ (2022 г.), юбилейна експозиция в Пловдив, посветена на неговата 70-годишнина, изследва вечната муза на творчеството му и „Сътворението“, мащабен проект, открит едновременно на три локации в София.
Новата изложба е радикален обрат – заменя характерната за Лалов мощна, експресивна и ярка цветна живопис с монохромния свят на графиката. За пръв път го представя пред българската публика с неговите литографии и графични листа. Творбите са създадени специално за пространството на галерията и обхващат времето от 1985 г. до днес. Обособени са в две основни групи: литографии (колекция 2026 г.) – серия от съвременни отпечатъци върху варовиков камък, създадени специално за пространството на галерията на ул. „Златовръх“ 50; и ретроспективни графични листа (1985 – 2026 г.) – архив от оригинални авторски рисунки, скици и монохромни графики, които проследяват търсения от последните четири десетилетия. Свързани са от единна линия — монохромни (черно-бели) и изследват човешката фигура, жестовете и силуетите без намесата на цвят. Вместо мащабни платна и наслоявания от бои, тук художникът се доверява на минимализма. Споделя: „Линията е нещо важно, трябва да се обработва… Аз не се определям като график, но рисувам всичко“.
Според изкуствоведите експозицията представя едно дълбоко философско преживяване – в тези творби линията не е обикновено очертание, а директна следа от мисъл, жест, движение и преживяване. Някои споделят, че изложбата припомня: „изкуството започва там, където видимото престава да бъде достатъчно“. Творбите не предлагат отговори, а въвличат в диалог. Колегите му художници преоткриват дързост и смелост – утвърден живописец да „оголи“ стила си до чиста графика, показвайки перфектна техника в литографията, която изисква изключителна прецизност.
