В столичното концептуално пространство „Дом” може да се види изложбата „Зона на комфорт” на визуалния артист Елица Баръмова-Барамó. Откриването й бе потопено в музиката на английския бароков композитор Хенри Пърсел, изпълнена от музикантите Полина Петрова (електрически контрабас) и Николай Димитров (китара).
Доц. д-р Силвия Борисова от Института по философия и социология на БАН анализира експресивните търсения в развитието на концепцията „Седиментен процес”, чието начало е през 2018 г., а сега е нейната 7-ма част. Рядко се случва визуален артист да представи своите философски възгледи чрез естетиката на бавния каданс, бавното движение. Чрез него се търси пресечна точка на художника с големия творец на света, докосване между божественото и артистичното. Експозицията събира ретроспективни творби и нови платна. Някои са широкоформатни, правени и премислени близо 10 години, други са създадени за няколко часа. Има малки платна, обекти малък формат, пластики от хартия, събрали предвавилонско съзнание, документален филм. Освен времето и движението, Елица Барамó представя метаморфози, внимателно обмисля самата кинетика. Проиграва различните граници на негативното и позитивното. Изправя те пред много възможности, когато се оттласкваш от нещо изхабено, но заставаш пред отключена врата, без да знаеш свободата пред какви предизвикателства те изправя. Но това е и стимул да надникнеш отвъд себе си и своите граници. Според доц. Борисова изложбата показва рядко богатство от изразни средства, то се съчетава с идващата от Япония тенденция за тоталното бавно движение, което стига чак до обособените ресторанти за бавно хранене.
Елица Барамó сподели своя мисъл за природата, че тя „ни вкарва в зоната на комфорт, но в същото време може и да ни изхвърли от нея. Да я върнем и опазим, е един от нашепваните мотиви на тази изложба”.
