Човекът, разкъсан между зверството и сиянието да бъдеш обичан
В кинофестивала Синелибри особено впечатляваща е екранизацията по епичния антивоенен роман „Тесният път към далечния север“ на австралийския писател Ричард Фланаган. Той е носител на наградата „Букър“ и идва у нас да се срещне с публиката. Това е опустошителна история за любов, смърт и морален разпад по време на война. Режисьорът Джъстин Кързел я пресъздава в минисериал (у нас се излъчва само първият епизод). Дориго Еванс, който преди войната е австралийски хирург, преживява бурна и тайна любовна афера с Ейми — млада съпруга на неговия чичо. Изпратен на фронта, попада в плен. Той и хората му са в джунглите на Бирма, принудени да строят „Железницата на смъртта“.
Сред мизерията на лагера през 1943 г. преживяното с Ейми му дава сили да преодолява зверството и бруталноста. Писмо с фалшива новина, че Ейми е загинала, прекършва сърцето му. Под заплаха от смърт японците налагат непосилен темп на работа. Дориго е принуден да оперира без упойка, с подръчни инструменти, хората му умират от глад, холера, побои и изтощение. Той става „живия щит“ между пленниците и техните пазачи, правейки невъзможни морални компромиси, за да спаси поне още един човешки живот. Книгата на Фланаган е сглобена от фрагменти, скача между миналото, лагера и късните години на Дориго, сблъсква вътрешни монолози и тежки метафори. В сериала на Кързел времевите скокове са в ярък контраст. Романтичните сцени и висшето общество на Австралия са заснети в интензивни, наситени, бляскави цветове. Адът в лагера е в монохромна, сива, кална визия, зрителят физически усеща задушаващата горещина и мизерията в джунглата.
След края на войната Дориго е национален герой в Австралия. Женен за годеницата си Елспет, крие травмата си зад маската на успял лекар. На пределна възраст случайно се разминава с Ейми — за да усетят, че възможното щастие е пропиляно. Халюцинира призраците на мъртвите си другари в проблясъците от сияещия любовен спомен.
Актьорската игра на Джейкъб Елорди (младият Дориго) е най-зрялата му роля, уловила двойствеността на Дориго – всички го мислят за бог, а той се презира. Изпълнението на Киърън Хайндс (възрастният Дориго) критиката определя като „зрелищно“ с умората, анедонията (неспособността да изпитва удоволствие), с доживотната травма от оцеляването. Одеса Йънг (Ейми) внася трагичен блясък – образ, „сияен мотив“, контраст срещу мрака на войната.
Авторът Фланаган ще има две срещи с публиката в София – на 20 октомври от 18.30 ч. в кино „Влайкова“ и на 21 октомври от 19 ч. в Литературен клуб „Перото“ НДК.
