Нобелът за литература 2026 г. бе присъден на канадската поетеса, есеистка и преводачка Ан Карсън, чието творчество шведското жури оцени като „смело и изобретателно, в игрив диалог с класическата традиция създаде нови форми за съвременната литература“. Карсън съвместява две роли – на утвърден професор по класическа филология (експерт по Древна Гърция и Рим) и на радикален, авангарден поет и писател. Взема антични текстове и митове и си „играе“ с тях, като ги вписва в модерен контекст. В „играта“ размива жанровите граници до хибрид – произведения, които трудно се категоризират. Известна е с романа си в стихове „Автобиография на червеното“ .
В книгата „Красотата на съпруга“, подзаглавие „Измислено есе в 29 танга“ смесва академичния език на анализа с емоционалния ритъм на аржентинското танго. В книгите и класическите персонажи са в абсурдни или дълбоко човешки съвременни ситуации. „Автобиография на червеното“ възкресява древногръцкия Герион – крилатото червено чудовище, което Херакъл убива – тя го превръща в чувствително момче, израсло в съвременния свят. В книгата си „Норма Джийн Бейкър от Троя“ прави паралел между трагичната съдба на Елена от Троя и поп иконата Мерилин Монро, изследвайки как патриархалното общество обективизира и разрушава красивите жени. Преводаческата й работа се отличава с „ерудирана недисциплинираност” и дързост в превода на Сафо, Еврипид и Софокъл. В преводите си слага жаргон и улична реч в устите на трагичните гръцки герои, за да покаже, че техните емоции (страх, страст, ярост) са същите като днешните.
Темите са тежки (смърт, раздяла, желание), но езикът ѝ е пълен с интелектуален хумор и лекота. В един текст „разговарят“ за войната древногръцкият философ Тукидид и модерната писателка Вирджиния Улф. За Карсън класическото наследство е площадка за игра, където миналото и настоящето се смесват, за да създадат нещо ново.
На български език единственото преведено произведение е „Лекция по небеснопис“ – експериментален автобиографичен и лекционен текст, излиза през 2023–2024 г. в литературното сп. „Пеат некогаш“ в превод на Казимир Храбър.
