Автор: Професор полковник о.з. д.н. Димитър НЕДЯЛКОВ
Първите бомбардировки на територията на Европа са дело на български летци срещу Одрин и Истанбул
Навършват се 110 години откакто ние българите, без прекъсване браним собственото си небе. Исторически факт е, че първите въздушни бомбардировки в рамките на населени места и гарнизони са извършени от българските летци по време на Балканската война. От двете страни на фронта в Източна Тракия към края на 1912 г. в Българската и в Османската армия се използват аероплани. За разлика от турските си колеги, българските летци организират въздушни нападения отначало с подръчни, а след това и със специализирани авиационни бомби. Те са хвърлени върху войскови резерви и складове на противника в района на Одрин и Истанбул. Никой от българските поручици не мисли да посяга на жилищните квартали. Такъв е бил моралът им.
Така е дадено е началото на първата въздушна война в историята на човечеството и за първи път в реална военна обстановка е осъществена въздушна бомбардировка на територията на Европа, която от 1914 г. затъва в пожара на Първата световна война. Царство България се присъединява към общата касапница на страната на Централните сили с надеждата за реванш след Междусъюзническата война и разграбването на исконни територии от българското землище от нашите съседи.
Българската държава реално не е подготвена за отразяване на въздушни нападения. Едва на 25 септември 1915 г. началникът на артилерията на Софийския укрепен пункт мобилизираният полковник Анастас Раковски, в изпълнение на предварително дадени указания, представя за утвърждаване план за въздушната отбрана на София. По негово настояване, в писмо на Щаба на армията от 27 септември до посланика в Австро-Унгария се иска скоростно изпращане на скорострелни балонни оръдия. Като причина се посочва активността на англо-френската авиация, която се старае да разузнае големите мостове при Кулелибургас, а се организира и аеропланна флота, за да разузнават важните мостове, огнестрелни скалдове, дунавски пристанища и обекти в София и другаде.
Основната грижа разбира се остава въздушната защита на София. Със своя заповед от 9 октомври 1915 г. генерал-майор Жеков нарежда за въздушната отбрана на столицата да бъде сформирана една балонна батарея от 6 оръдия (2 скорострелни и 4 нескорострелни) заедно с една картечна полурота. Оказва се, че освен София под заплаха от въздушни удари се оказват и много други български населени места.
В деня на 14 октомври 1915 г. ескадра от 17 руски военни плавателни съда навлиза в българските териториални води и приближават Варна. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 спомагателни кораба от състава на Черноморския флот. Два от последните са кораби-майки за хидроплани. Градът е подложен на въздушна, а след това на бомбардировка от основната корабна артилерия.
За България руската бомбардировка на Варна е удар в гърба.
Тя е разрешена лично от император Николай II и се осъществява в момент, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония. Бомбардировката от въздуха и с корабна артилерия продължава близо два часа. Сред мирното население има жертви и ранени. На място загиват 9 цивилни граждани – петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.
Предвид реалната заплаха от подобни въздушни нападения и над други обекти със стратегическо значение за страната, Щабът на Действащата армия бърза да предприеме адекватни мерки. На 27 октомври полковник Анастас Раковски е назначен за „Заведующ въздушната отбрана на царството“. Със Заповед № 31 му е разпоредено да започне осъществяване на плана за въздушна отбрана. Той развръща поверените му сили и средства, съгласно одобрен нарочен документ за „Организацията на отбраната на гр. София срещу въздушни нападения“ от следващия ден. По силата на написаното в документа, двете 7,5 см „балонни“ оръдия система Krupp, взети като трофеи от крепостта Одрин по време на Балканската война, се разполагат на местността Куру-Баглар за защита на гр. София, непосредствено на арсенала и всички хранилища на бойни припаси.
Развръщат се още 7 картечни команди. Те са въоръжени с 5 картечници “Madsen” и 2 картечници Mie 1914 “Hochkis”. Те са поставени на нарочни зенитни станоци, с команди от по 5 човека всяка. Определени са им ключови позиции – двореца “Врана”, Военното министерство, станцията на телеграфа, ж.п. гарата – където е и аеродрома, Арсенала, а две команди имат задачата да прикриват хранилището на бойни припаси западно и източно от Кору-Баглар.
За целите на въздушната защита е заделена и батарея от два взвода с общо четири нескорострелни 8,7 см оръдия система „Круп“ (също пленени турски). Батареята развръща по един взвод на редутите Слатински и Коньовица.
Допълнително е уговорено е със столичното кметство „изгасяване“ нощно време на всякакво осветление от започването на военните противоаеропланни действия с даването на сигнал „Тревога“. Сигналът е изстрелването на 3 сигнални ракети, от позициите на „балонната батарея“. Вземат се мерки за маскирането на златните куполи на “Св. Александър Невски” и Руската черква, които е преценено, че демаскират центъра на столицата и лесно могат да ориентират авиаторите на Антантата.
За разпознаването на нашите аероплани и тия на съюзниците от неприятелските такива се дава на всеки пост инструкции и чертежи за знаците им. За по-ясно наблюдение на целите се раздават и бинокли.
Със същата Заповед № 31 с взвод и две картечници “Madsen” се организира въздушната защита на гр. Кюстендил, където е щаба на Главното командване на войските. С подобни средства разбира се подобна отбрана е почти символична, но се предполага, че като начало това няма да е приоритетна цел за въздушните сили на Антантата в района. Отделно с нарочна заповед на началника на артилерията на 30 октомври 1915 г. се нарежда на началниците на укрепените пунктове Русе, Свищов, Сомовит и Лом да приспособят и поставят за стрелба по въздушни цели по няколко оръдия и отделения пехота. При това оръдията да не се преместват от заетите позиции за отбрана. Съгласно заповедтта са подготвени за стрелба по въздушни цели в Сомовит две нескорострелни оръдия и отделение пехота, в Лом – осем нескорострелни оръдия и спешен ескадрон, в Свищов и Русе – по шест нескорострелни оръдия и отделения пехота.
