Убийството на майор Райчо Николов е единствената трагедия, помрачила радостта на 6 септември 1885 г.Убийството на майор Райчо Николов е единствената трагедия, помрачила радостта на 6 септември 1885 г.
Автор: Пламен Петров
Съединението от 1885 г. наистина е най-българското дело, подготвено и осъществено от българите. В него участват всички – от княза и пловдивските комитетски дейци, до хилядите доброволци, които защитават акта от 6 септември в Сръбско-българската война . С това обобщение започва разказа на д-р Стефан Шивачев – известен пловдивски историк, дългогодишен директор на Регионалния исторически музей в града.
Към началото на 1885 г. е ясно, че опитите за българско национално обединение с дипломатически средства не дават резултат и изкристализира идеята за създаване на комитетска организация, която да работи за тази кауза. На 10 февруари 1885 г. в града край Марица е формиран Тайний българо-македонски комитет (това е оригиналното име, то е изписано на печата на комитета, съхраняван в историческия музей в Пловдив). Названието на организацията показва, че първоначално целта е била и Македония да бъде присъединена към Княжество България, но бързо става ясно, че това не е реалистично. Скоро Захарий Стоянов, който е начело на комитета, го преименува на Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) – името е същото като това на комитета на Васил Левски, за да се покаже, че има приемственост в борбите на българските революционери.
Фразата, с която е останал в историята: „Съединение, нека е Съединение! И аз съм българин“. На сутринта Гаврил Кръстевич е качен на файтон заедно с колоритния Чардафон и Недялка Шилева, която е символ за женското участие в комитетските дела. Правят кръг в центъра на града, но не за да унижат сваления областен управител, както си мислят някои, а за да известят десетината чужди консули в Пловдив за съединисткия акт – на 6 септември в града под тепетата не излизат вестници, по обясними причини тогава не имало и радио и телевизия. След разходката с файтона Гаврил Кръстевич е оставен в село Голямо Конаре (днес Съединение), където играе табла със своя приятел свещеника Иван Генов и очаква да го извикат от Цариград, за да му се карат заради случилото се в Пловдив.
Единственият трагичен епизод, който помрачава радостта от Съединението, се разиграва на друго емблематично място в Пловдив – площада Джумаята, чието официално име днес е „Площад Римски стадион“. Това е пъпът на града, пояснява д-р Стефан Шивачев и разказва какво се случва тук на 6 септември 1885 г. След свалянето на източнорумелийската власт управлението преминава в ръцете на временно правителство, начело с д-р Георги Странски. В него влизат представители на революционните дейци, на армията и на всички източнорумелийски политически сили. За комендант на Пловдив е назначен майор Райчо Николов – легендарна и много уважавана фигура. Той бил офицер от руската армия и опълченец в Руско-турската освободителна война. Райчо Николов трябва да намери началника на пощата, да вземе ключовете от него и да изпрати телеграми, с които да извести цяла Европа за Съединението. Въпросните началник – Костадин Тодоров, също е бивш опълченец, но към 1885 г. се е пропил, предполага се, че е злоупотребявал с пари от пощата. Дали защото се опасява, че ще бъде разкрит или пък по някакви лични причини, той застрелва Райчо Николов в гръб, куртката на героя днес се пази в пловдивския исторически музей и на нея се виждат две дупки от куршуми на гърба. След престъплението Тодоров се скрива в складовото помещение на гръцкото кафене на площад Джумаята, но е намерен и убит с камъни от гневните пловдивчани.
На 9 септември 1885 г. в Пловдив идва княз Алексаднър I Български. Ден преди това той вече е издал манифеста, с който се обявява за Княз на Северна и Южна България.
Князът е посрещнат е от огромно множество. След завършването на речите и церемонията българският монарх прави един изключителен дипломатически ход – той влиза в Джумая джамия, чието име носи и централния площад, и присъства на религиозната служба заедно с местните мюсюлмани. Това е знак за турците, а и за всички мюсюлмани от Източна Румелия, че Съединението не е насочено срещу тях, то просто е едно българско дело, за да могат българите да живеят в една своя обща държава. В тази държава обаче ще има място и за друговерци. Мюсюлманите оценяват този жест. Мнозина от тях (особено от Североизточна България) се включват като доброволци в последвалата Сръбско-българска война и показват, че за тях Родината е България.
В крайна сметка съединисткото дело се оказва успешно. Рецептата за този успех е обяснена най-добре от Иван Вазов – Съединението бе „една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя бе извършена в душите“ на българите.
