Автор: Радослав Симеонов – главен експерт в отдел „Социални инвестиции и военно-историческо наследство“ на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“
На 6 октомври 1915 г. българските бранители на върха отбиват шест поредни атаки на сърбите
Участието на Българската армия в Първата световна война, наричана от съвременниците Голямата война, е увенчано с множество славни битки. Някои от тях вече са се превърнали в синоними на българската бойна слава, основателно определяни още от съвременниците като епопеи. Други от тях обаче все още остават извън полезрението на днешното поколение българи. Може би защото нямат мащаба и значението на сраженията при Каймакчалан, Тутракан и Дойран, но това не означава, че те са по-малко героични и самопожертвователни. Към тях със сигурност можем да причислим и няколкодневните боеве в района на връх Връшка чука, водени от воините на Шеста Бдинска дивизия в началото на октомври 1915 г. За тях в съвременните научни изследвания и в учебниците по военна история едва ли може да бъде прочетено нещо повече от споменаването им като статистика при описанието на Моравската настъпателна операция на Първа българска армия.
На 1 октомври 1915 г., в изпълнение на своите съюзнически задължения към държавите от Централните сили, България обявява война на Сърбия. Две български армии трябва да предприемат настъпление по 400 километровия фронт, представляващ цялата тогавашна българо-сръбска граница от устието на р. Тимок на север до гр. Струмица на юг. Първа българска армия под командването на ген. Климент Бояджиев е развърната в полоса за настъпление с дължина над 200 километра, обхващаща сектора между р. Дунав и гр. Трън. В нея са включени четири пехотни дивизии – Първа Софийска, Шеста Бдинска, Осма Тунджанска и Девета Плевенска. Армията има за задача да достигне до рубежа Парачин – Алексинац – Ниш, където се предвижда да се съедини с австро-германските войски, настъпващи откъм север. Затова и тази армия е поставена под пряко германско подчинение.
Сръбското Главно командване от своя страна възнамерява да води активни отбранителни боеве с цел да не допусне проникването на български войски по долината на р. Морава. Отвъд границата сърбите са концентрирали две армии – Тимошката на ген. Гойкович, заела позиции от р. Тимок до гр. Княжевац, и разположената на юг от нея Втора армия на ген. Степанович. Те са блокирали здраво планинските проходи и пограничните позиции, където предварително са изградени дълбоки окопи от над метър и половина, ходове за съобщения, телени мрежи, укрития и леки блиндажи против артилерийски огън.
В района на връх „Връшка чука“ и град Кула е съсредоточена българската 3-а бригада от Шеста Бдинска дивизия, включваща 51-ви и 52-и пехотни полкове, подпомогнати и от артилерийски части. Тяхната задача е след като превземат върха да развият настъплението си в посока към отсрещния сръбски град Зайчар. Веднага след обявяването на войната, българските полкове влизат в огневи контакт с противника. През първите няколко дни сраженията при Връшка чука имат характера на погранични сблъсъци за овладяване и задържане на ключови позиции, които постепенно стават все по-интензивни и ожесточени. Затова командването на дивизията предвидливо решава да подсили бригадата с 2-а дружина от 3-и пехотен Бдински полк.
Според спомените на полковник Петър Кръстев, участник в тези боеве, дружината, подсилена с картечници, първоначално пристига в пограничното село Киреево, откъдето дочува канонадата на боя. В следобедните часове на 5 октомври тя получава заповед да се установи в подножието на Връшка чука, след което да се изкачи на височината. Метеорологичната обстановка е изключително неблагоприятна. Билото на върха е обвито от непрогледна мъгла, а студеният есенен дъжд се излива безспирно.
Изкачването по стръмния източен склон е тежко изпитание за всички. Провирайки се между скали, сипеи и каменни блокове, под непрекъснатия обстрел на сръбската артилерия, бдинци заемат позиции на билото, сменяйки силно изтощената дружина от 51-и пехотен полк, отбраняваща върха. Те все още не подозират, че ги очакват едни от най-тежките дни и нощи от войната. С настъпването на нощта стрелбата не утихва, даже напротив – сръбски части предприемат няколко последователни атаки, извършвани при пълна тъмнина, дъжд, мъгла и вятър. Противникът достига до опасна близост с българските позиции, но е отблъснат чрез контраатака с мощно „ура“.
Към ранните часове на 6 октомври бдинци отбиват шест поредни атаки. Сърбите понасят значителни загуби, но и защитниците са поставени пред пределно изпитание на волята.
Те са недоспали, мокри до кости от продължаващия смразяващ дъжд, съчетан с пронизващ студен вятър. Този ден обаче ротация на войските не може да бъде извършена, тъй като няма подготвена част, която да поеме отбраната. Бдинци ще трябва да продължат да бранят сами позицията си през целия ден, отбивайки още няколко сръбски щурма. Тези сражения представляват своеобразна проверка и тест за тяхната физическа и морална издръжливост. Едва към 10 ч. сутринта на 7 октомври на върха пристига подкрепление – една рота от 52-и пехотен полк, а част от оцелелите бдинци, изтощени, измръзнали и ранени, започват да слизат към подножието му. Някои са пренасяни на носилки, други се придвижват с помощта на своите другари. Връшка чука обаче остава в български ръце.
В разигралите се боеве при Връшка чука бдинци дават около 90 свидни жертви, ранените са над 120 души. Загиналите са погребани в общ братски гроб в източното подножие на върха. По сведения на възрастните хора от близкото село Киреево върху каменната могила над този гроб е бил издигнат дървен кръст. Този паметен знак е съществувал до средата на миналия век, след което е бил разрушен. Така мястото постепенно потъва в забравата на времето, докато през 2013 г. тогавашният кмет на с. Киреево Герго Гергов поставя началото на инициативен комитет, който си поставя за цел с доброволни дарения да възстанови заличения паметник.
Сто и единадесет години след октомврийските боеве от 1915 г., паметта за загиналите бдинци отново възкръсва.
На 26 септември т. г. в местността „Делниците“ в землището на с. Киреево е открит и осветен военен паметник, посветен на воините от славната Бдинска дивизия, участвали в боевете за защитата на Връшка чука. Така едно място, което войната бе превръща в бойно поле, а времето – в забравено място на потъпканата воинска памет, отново получава своята историческа реабилитация, за да напомня на идните поколения за подвига на бдинци.
Боевете при „Връшка чука“ са не просто началото на дългия боен път на бдинци по време на Първата световна война. Те трябва да бъдат разглеждани в контекста на победоносната Моравска настъпателна операция като един от символите на българските воински добродетели и бойна слава. Благодарение на тяхната упорита съпротива е подсигурен северозападния фланг на българското настъпление. На 15 октомври, сръбската съпротива при Зайчар е окончателно сломена, а бойната задача за овладяване на града е изпълнена. Пред бдинци предстоят още три години по бойните полета на Голямата война, където те достойно ще изпълнят своя отечествен дълг.
