Унгарската столица пада след седеммесечна битка.
Когато в края на август 1944 г. Вермахтът е принуден да отстъпи от Франция и Балканите и се намира под силен натиск в Полша и Италия, а алиансът на Оста се разпада след почти едновременното напускане на Румъния, България и Финландия, мнозина са убедени, че на тиранията Хитлер не й остава много. Германската военна машина обаче ще ги опровергае за пореден път и още веднъж, като за последно, ще успее да стабилизира рушащите се фронтове. Едно от местата, където тази стабилизация се усеща особено силно е Унгария. Там вместо лесна победа, на Червената армия й се налага да води изтощителна седеммесечна битка.

Унгария, подобно на България, излиза от Първата световна война победена и териториално разпокъсна, което я прави естествен съюзник на Райха в края на 30-те години. В резултат на дипломатически маневри, партньорство с Хитлер и краткотрайни военни кампании, към пролетта на 1941 г. страната успява почти да удвои територията си спрямо тази, която е имала през 1938 г. Възвърнато е почти всичко, загубено по Трианонския договор през 1920 г. Страхът, че може да загубят всичко това, обаче кара регентът Хорти и държавното ръководство
да се хвърлят презглава в най-голямата авантюра на фюрера –
нападението над СССР. Те са наясно, че ако Сталин надделее, Унгария няма да има никакъв шанс да запази своите „нови“ земи.
Войната на Източния фронт не донася слава на унгарската армия. Нейните дивизии стигат чак до Воронеж, но през зимата на 1942/43 г. са безславно разгромени от превъзхождащия ги съветски противник. Катастрофата в заснежените полета северно от Сталинград има не само материално, но и морално изражение. Волята за съпротива както у войските, така и у населението пада, а победите на Съюзниците на всички фронтове карат Хорти и обкръжението му сериозно да се замислят за излизане от войната. На няколко места в Европа започват тайни преговори с англичани и американци с надеждата, че те ще склонят да окупират страната преди Сталин и така да предотвратят болшевизацията й.
Хитлер не може да си позволи да загуби Унгария не само поради политически, но и поради стратегически и иконмически причини. Местополжението й и равнинният терен означават, че вражеските танкове бързо могат да нахлуят в южна Германия, а находищата на петрол и боксити, както и съществуващите военни заводи, я правят ценен ресурс за икономиката на Райха. Затова, когато научава за тайните преговори, фюрерът нарежда окупацията й. През март 1944 г. е проведена светкавична безкръвна операция „Маргарита“, в резултат на която кралството е окупирано, правителството сменено с прогерманско, а Хорти е изолиран. Проведена е мобилизация, унгарскта армия отново е изпратена на фронта (който вече се намира в Карпатите), Съюзниците започват масирани бомбардировки на големите градове, а 440 000 евреи са изпратени в Аушвиц, където повечето намират смъртта си.
Упоритата съпротива на унгарските и немските части в Карпатите предотвратява съветско нахлуване, но когато в края на август 1944 г. Румъния капитулира, а немските войски там са разгромени в резултат на Яшко-Кишиневската операция, Хорти още веднъж се замисля за излизане от войната. Той успява да смени прогерманското правителство с такова, на което има доверие, и най-накрая се престрашава да изпрати емисари в Москва да молят Сталин за мир. Междувременно войната достига унгарската земя.
През септември 1944 г. сраженията се водят основно в Трансилвания. Унгарци и германци, използвайки планинския терен, оказват упорита съпротива на Червената армия и новият й съюзник, румънците. Те се оттеглят с боеве към равнината между реките Тиса и Дунав, а Хитлер непрекъснато ги подсилва с резерви, най-вече танкови дивизии.
Примирил се, че Унгария ще попадне в съветската сфера на влияние, в началото на октомври Хорти склонява делегацията да подпише примирие в Москва. Хитлер обаче отново е една крачка напред. На 15 октомври довереният му командос Ото Скорцени и неговата част щурмуват двореца в Буда, арестуват Хорти, а начело на държавта е поставен фашистът Салаши и неговата партия. Започва най-мрачният период в новата унгарска история.
Сталин е в шах. Мобилните му части са ангажирани в тежки боеве с немските танкове в пустата и не могат да се доближат до Будапеща, за да елиминират превратаджиите. Въпреки че известен брой унгарски войски се предават, в по-голямата си част те остават лоялни на новия режим. Причината за това, освен страха от болшевизма, е
спецификата на унгарското офицерство –
за разлика от Румъния и България, където след смяната на властта офицерите остават верни на клетвите, които са дали на монарсите си, и се обръщат срещу доскорошния си съюзник Вермахта, мнозина от унгарските офицери са от немски произход и остават верни на гласа на кръвта.
На 20 октомври Втори украински фронт на маршал Малиновски превзема Дебрецен и скоро след това цяла източна Унгария е под негов контрол. Загубите на съветските танкови части обаче са толкова големи, че те не могат да продължат настъплението си към Будапеща без почивка. Сталин обаче няма време за губене – в Генералния щаб са изчислили, че ако офанзивата продължи веднага, към Нова година Виена ще е в съветски ръце. Затова в помощ на Малиновски спешно са изпратени два механизирани корпуса, а току-що освободилият Белград Трети украински фронт на маршал Толбухин е насочен към южна Унгария.
Настъплението на Малиновски към Будапеща започва на 29 октомври. Танковете му се движат на север, покрай източния бряг на Дунав, и към 3 ноември достигат южните предградия на Пеща. Там те срещат упорита съпротива и наивният съветски план да превземат милионния град като бързо достигнат мостовете в центъра му се сгромолясва. На съветското командване му става ясно, че ще се наложи да се води дълга битка, като първо Будапеща трябва да бъде обкръжена, а след това и щурмувана.
Обкръжаването на унгарската столица се оказва много по-трудно, отколкото съветските командири са предполагали. Първите два опита, предприети на 11 ноември и 4 декември, завършват само с частичен успех. Укрили се в солидните укрепления по периферията на Пеща, и подпомагани от танкове и авиация, немци и унгарци се сражават ожесточено. Едва след като Сталин усилва фронта на Малиновски със значителни резерви и нарежда на Толбухин да придвижи войските си на север, офанзивата донася успех. Започнали едновременно настъпление на 20 декември, след шест дни челните отряди на 2-ри и 3-ти украински фронтове се срещат на големия завой на Дунав северно от града. Будапеща най-после е обкръжена, а
в котела се оказват 100 000 немски и унгарски бойци
Щурмът на града започва незабавно. От изток съветски и румънски войски под командването на Малиновски атакуват Пеща, а от запад Толбухин щурмува хълмистата Буда. Крайната им цел е да се срещнат на течащия през центъра на града Дунав. Защитниците, сред които има много есесовци, са се подготвили добре и се сражават с такова ожесточение, че веднага се появяват асоциации със Сталинград. Те барикадират повечето улици, и превръщат многобройните жилищни и индустриални постройки в същински крепости. За да ги превземат, черверноармейците формират малки щурмови групи, въоръжени с гранати, експлозиви и огнехвъргачки. Боевете често се водят не само за всяка сграда, но и за всеки етаж и стая, както и за стълбищата, и даже в канализацията. От това най-много страдат цивилните, които прекарват много дни в мазетата, често с много малко храна и вода. Чувството за ужас се усилва допълнително от рейдовете на фашистите на Салаши, които търсят укрили се евреи.
Хитлер не иска и да чуе за предаване на Будапеща. Гарнизонът получава снабдяване по въздуха, а от Полша спешно е изпратен СС танков корпус, който през януари на три пъти се опитва да пробие блокадата с мощни удари от запад, но не успява. Постепенно Червената армия надделява. На 18 януари гарнизонът се изтегля от Пеща, като взривява мостовете зад себе си. Боевете в Буда продължават до 11 февруари, когато последните й защитници правят отчаян опит за пробив, но в по-голямата си част са избити. Така е решена съдбата на Унгария, която остава под съветски контрол през следващите 45 години.