Музеят на бойната слава в Ямбол е единственият общински военен музей в страната. А вероятно защото е единствен, местните много си го ценят. От няколко месеца местната власт дори инсталира оръдие на едно от новите кръгови кръстовища, което сочи като ориентир към музея. И когато стигнете портала неминуемо ще усетите приятно топло чувство на признателност и историчност към миналите поколения българи – и от прясно боядисаната и поддържана ограда и входна врата, и от излъсканите мраморни мемориални плочи от двете страни на входа. Ако се вгледате навътре към реновираната светлосиня основна сграда на музейната експозиция, ще видите и прекрасен паметник в памет на Априлското въстание.
Тук толкова се гордеят с всеки военноисторически експонат, че дори и традиционната годишна възстановка я направили на 20 април – хем да почетат началото на Априлското въстание, хем да отбележат славните събития от Дравската епопея.
Това е годишнината от края на Втората световна война през 1945 г. – датите от март до края на март-началото на април. „Тогава са най-големите битки с участието на нашата армия на територията на днешна Унгария и на Хърватия. Стигнали са дори и територии на днешна Австрия. Идеята е да се докосне нашият посетител до тези драматични събития до края на най-голямата и най-опустошителната война в историята на човечеството“, разказва сладко старши сержант от резерва Стоян Тодоров, който работи като уредник в музея.
Музейната „епопея“ продължава 3 дни с общо 55 души от Клуба за възстановки и исторически реконструкции „Братя по оръжие“. Идват и техни колеги от Румъния, които играят немците. Палатки и походни легла осигуряват пехотинците от военното поделение край село Кабиле. Авиаторите от авиобаза Безмер пък пристигат в 5 часа сутринта в деня на възстановката. Идва готвач с двама помощници с походна кухня, палят дървата и слагат войнишкия боб, така че да е готов към 11 часа. „Тогава разстиламе масите. След това следва истинските „сражения“ от Драва. В тях участват прясно получените нови експонати на музея – напълно функциониращ танк Т-34, в чието оръдие е пъхната шашка, която гърми в точния момент от бойните действия. Други „възстановчици“ се придвижват с френско товарно камионче „Рено“ AHS. „Досущ като това от филма „Тримата от запаса“, когато актьорите Георги Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов падат в калта, докато го бутаха“, смее се Тодоров. Тези две нови попълнения в колекцията идват заедно със стомилиметрово самоходно оръдие и ценна транспортно-зареждаща машина (ТЗМ). Тя е предназначена да транспортира зенитните ракети „Двина“, едновременно придвижва и зарежда. Четирите експоната идват като размяна с частен музей в София за две дъна от германски танкове „Панцер“, казва Тодоров.
Интересът на учениците към военната история и музея расте с всеки месец. Сградният фонд е изцяло реновиран с европейски пари, като са сменени подовете на залите, стените, външната фасада. Изключително ценни са освен германският дирижабъл от 1918 г. и залата с възстановки на събитията от Първата световна война, и малка зала с експонати от мироопазващата мисия в рамките на ООН в Камбоджа през 1992 г., когато 10 българи губят живота си.
Едната от залите е за гостуващи изложби и тя рядко остава празна. „Миналата година бяха за генерал Скобелев и Стоян Заимов – изложба на Регионалния исторически музей Плевен. Тази година за 11 март – Празника на ракетните войски и артилерията, имахме експозиция на Великотърновския регионален исторически музей. Дойдоха с модели – модел на оръдие, модел на танкове с най-малките детайли в мащаб 1 към 51, към 100 и така нататък. Голям интерес имаше в „Нощта на музеите“. Ние пак по традиция вземаме автомат „Калашников“, излизаме тук отпред двамата с колегата и разглобяваме, и разказваме за най-масово произвежданото автоматично оръжие в света“, разказва с патос старши сержант от резерва Стоян Тодоров. А в музея има и експонат, от който в цял свят има само 6 броя. И това може да разберете, ако отидете до Ямбол и го посетите.
