Превратът в Румъния от 23 август 1944 г. ускорява краха на германската отбрана
В историята на войните има много решаващи битки, но на пръсти се броят тези, чиито краен резултат е определял съдбата на цели региони, при това за дълго. Една от тях е Яшко-Кишиневската операция, която на практика гарантира съветското присъствие на Балканите и докарва на власт комунистическите режими в Румъния и България.
Първата популярна заблуда за Яшко-Кишиневската операция е датата на нейното начало и времетраенето й. Прието е да счита, че е започнала на 20 август 1944 г. и е приключила на 29-ти с бляскава победа на Червената армия. Това обаче е втората, финална фаза на операцията.
Реално тя започва в края на март 1944 г., когато челните съветски отряди, преборили се с безбрежната украинска пролетна кал, нахлуват в североизточна Румъния и се опитват да напреднат към вътрешността на страната. Следват повече от два месеца тежки позиционни сражения, последвани от двумесечна пауза и едва тогава започва споменатата втора фаза. Тук стигаме до втората популярна неистина – че операцията е била бърза и победоносна. Реално това пак се отнася само до последната десетдневка на август. Предхождащите я пролетни сражения, освен че се оказват безрезултани за Сталин, донасят и редица тежки поражения за неговите войски. Именно тези поражения карат следвоенните съветски историци буквално да изтрият тази част на румънската кампания от публично достъпните източници и да се държат така, сякаш тя никога не е съществувала.
Третата неистина е политико-икономическият залог на операцията. Смята се, че тя е сблъсък между Хитлер и Сталин, като за първия е бил важен най-вече румънския петрол в Плоещ, а за втория – проникването на Балканите. Всъщност цената на успеха и неуспеха е самото съществуване на хитлериската коалиция, възможност за Сталин да стъпи на Проливите, а не бива да забравяме и третият заинтересован – Чърчил, който се опитва да не допусне разпространяване на комунизма в тази част на Европа.
Когато в края на март 1944 г. съветският 2-ри украински фронт на маршал Конев нахлува в Румъния, Сталин му нарежда без пауза да продължи напред, за да използва набраната инерция. Шансовете за успех са налице, въпреки тоталното изтощение и разтеглените снабдителни линии. Германските войски в Украйна са претърпели тежко поражение, а румънците са изпратили тайна делегация в Кайро да преговаря за мир. Помощ оказват и съюзниците, които пренасят тежестта на бомбардировъчните си удари върху Румъния и Унгария. Хитлер обаче действа решително, вече е окупирал Унгария, за да я принуди да остане част от коалицията на Оста, и провежда сериозен разговор с румънския диктатор Антонеску, питайки го дали иска примирие с Москва. Отговорът на Антонеску, разбира се, е отрицателен и към фронта се отправят голям брой немски резерви и провизии, а румънската армия е усилена чрез пълна мобилизация.
Значително укрепналата немско-румънска групировка официално е обозначена като „Южна Украйна“ и е оглавена от един от любимците на фюрера, генерал Шьорнер. Не след дълго устремът на 2-ри украински фронт е спрян, а чрез внезапна контраатака Шьорнер успява да си върне контрола над град Яш. Междувременно в битката се включва и 3-ти украински фронт на генерал Малиновски, който след като е освободил Одеса, се придвижва покрай черноморския бряг преди да бъде окончателно спрян от упоритата немско-румънска отбрана по долното течение на река Днестър.
Неуспехите не обезкуражават Сталин и той нарежда офанзивата да продължи. Нейната цел е да бъде достигнат Букурещ, а след това и Плоещ, като по този начин Румъния ще бъде извадена от войната, а Хитлер – лишен от най-голямото си петролно находище. Следващата стъпка също може да се предвиди и в Москва вече я обсъждат в присъствието на Георги Димитров – обявяване на война на България.
Настъплението на Конев е планирано за 27 април, но е провалено от внезапна германска контраатака. Подновено е на 2 май, като с цел увеличаване на ударната мощ на неговия фронт, той е усилен с около 300 от най-новите модели танкове Т-34-85 и ИС-2. И отново всичко се обърква – на пътя на съветската стоманена армада застава елитната немска дивизия „Гросдойчланд“ и в продължение на четири дни отблъсква всички атаки. На бойното поле край Търгу Фрумос остават да догарят стотици разбити съветски танкове. Ожесточена битка се води и в небето над Яш, в която краен победител са Луфтвафе и румънските пилоти.
След като е укротил танковата лавина на Конев, Шьорнер решава да ликвидира потенциалните опасности на десния си фланг. Там 3-ти украински фронт държи няколко предмостия на западния бряг на Днестър, които лесно могат да се превърнат в отправни точки за настъпление. През втората половина на май той унищожава три от тях, а руснаците претърпяват тежки загуби в хора и техника.
Към средата на юни румънският фронт утихва, а внимането на света се насочва към други горещи точки: Нормандия и Белорусия. През паузата настъпват и редица промени от двете страни на фронтовата линия. Шьорнер е изпратен да спасява ситуацията в Прибалтика, а мястото му на юг е заето от генерал Фриснер. От група армми „Южна Украйна“ са отнети значителна част от силите, с които успешно е спирала съветските атаки – почти всички танкови дивизии и значителна част от авиацията, които са изпратени към застрашени участъци на рушащия се Източен фронт. Така Фриснер е оставен да се отбранява най-вече с пехота. Промени има и на политическия фронт – Сталин и Чърчил сключват сделка, съгласно която Гърция ще бъде част от британската сфера на влияние, а Румъния – на съветската.
Двата месеца затишие са използвани изклчително интензивно от новите командващи на 2-ри и 3-ти украински фронтове – Малиновски и Толбухин – за подготовка на войските им. Благодарение на заводите в тила и доставките по Ленд-лийз (Заем-наем) армиите им са въоръжени до зъби, а освободените земи в Украйна осигуряват така необходимите попълнения в жива сила. Техният противник Фриснер може само да мечтае за подобен поток от хора и оръжия. Той не само е лишен от резерви, с които да контраатакува, но и румънските му съюзници показват всички признаци на деморализация вследствие на поражението на Вермахта на всички фронтове.
На 2 август Сталин утвърждава плана за новата офанзива. Нейната идея е простичка и наподобява Сталинградската операция – двата фронта трябва с концентрирани насрещни удари да обкръжат основните сили на противника западно от Кишинев, а след разгрома им бързо да напреднат към Карпатите и Добруджа. Сравнението със Сталинград обаче не свършва до тук – на много места позиициите са заети от румънски войски с по-ниска боеспособност, които трудно ще удържат съветския напор.
Офазивата започва сутринта на 20 август. Освен атаките по суша, е нанесен мощен въздушен удар по Констанца, където са улучени доста кораби. 2-ри украински фронт бързо преодолява отбраната северно от Яш и превзема града на следващия ден. Толбухин среща доста по-сериозна съпротива, но все пак на 24 август овладява Кишинев и установява контакт с Малиновски югозападно от града. Обкръжени са основните сили на Фриснер, а самият той не разполага с резерви да ги деблокира. Ситуацията на германците се усложнява драстично и от внезапния преврат в Букурещ, където крал Михай нарежда да арестуват маршал Антонеску и къса съюза с Хитлер. От този момент всякаква организирана съпротива в Румъния рухва. Единствено обкръжената групировка се сражава още няколко дни, след това оцелелите се разпръскват с надеждата да достигнат немските линии в Карпатите. Малцина успяват. Други пристигат в България, но повечето са интернирани и впоследствие са предадени на СССР. Немският флот напуска Констанца и се самопотопява край българските брегове. Катастрофата е толкова голяма че Хитлер издава заповед да бъдат евакуирани южните Балкани. Разпада се и европейската му коалиция – Финландия моли за мир, в Словакия избухва въстание, в Унгария е сменено правителството, а три дни след преврата в Румъния България обявява неутралитет. Това обаче няма да я спаси от предстоящата съветска окупация.
