В продължение на близо две десетилетия осемколесният бронетранспортьор „Страйкър“ на американската армия разчиташе на леко въоръжение за поддръжка на сухопътните войски. „Страйкър“ бяха проектирани предимно за бързо стратегическо развръщане, като стандартните варианти се оборудваха или с тежка картечница калибър 12,7 мм, или с автоматичен 40-милиметров гранатомет. Макар тези оръжия да бяха ефективни при операции срещу паравоенни групировки, променящото се геополитическо напрежение в Източна Европа показа, че това въоръжение е недостатъчно. По-старите модели „Страйкър“ значително отстъпваха по огнева мощ срещу аналогични бойни машини на пехотата, въоръжени със скорострелни автоматични оръдия. За да се преодолее този недостиг на огнева мощ, армията на САЩ въведе спешна оперативна модификация XM1296 „Страйкър Драгун“ и стартира програма за модернизация на целия парк от машини чрез монтиране на 30-милиметрови автоматични оръдия.
Оръдието на „Страйкър Драгун“ е 30-милиметрово, с боеприпаси калибър 30×173 мм по стандарт на НАТО. Използва бронебойни и фугасни/многоцелеви 30 мм боеприпаси в зависимост от използваната конфигурация. Зареждането на оръдието става автоматично, като има избор между два вида боеприпаси. При стрелба оръдието не използва отката след изстрела, а се зарежда от външен автоматичен механизъм. Кулата е необитаема и оръдието се управлява от екипажа вътре в машината. Основното му предназначение е да поразява леки бронирани машини, пехота и наземни цели.
