Най-малко 9 души загинаха, а над 20 са ранени при попадение на снаряд на автобусна спирка в Донецк, съобщи Би Би Си. Според ръководството на самопровъзгласилата се Донецка република, цитирано от ТАСС, загинали са поне 13 души. По предварителни данни кола на градския транспорт била улучена от снаряд и са загинали много пътници, предаде АП, като се позовава на местните власти. Срещу спирката било стреляно от миномет, монтиран на микробус. В резултат на обстрела са се запалили тролейбус и автомобил.
Украинското министерство на отбраната обвини проруските сепаратисти за нападението, съобщи АФП.
В сряда украинският президент Петро Порошенко съкрати визитата си на икономическия форум в Давос, Швейцария, заради изострянето на ситуацията в Донбас. По-рано Киев обвини руските сили, че са атакували украински военни в Източна Украйна, съобщи Ройтерс.
Сблъсъците във вторник са избухнали на два пропускателни пункта в близост до град Славяносербск, северозападно от Луганск. Движението на руска механизирана пехота и артилерийско подразделение е било проследено на територията на Русия до украинската граница. Един украински военнослужещ е бил убит и 40 – ранени.
Жертви имаше и в Донецк. В нощта срещу сряда при обстрел на града са загинали най-малко петима цивилни, а други 29 са ранени, съобщиха местните власти, цитирани от АФП.
Безпрецедентни обвинения
Във вторник Украйна обвини Русия, че увеличава военното си присъствие в източната част на страната, съобщи Ройтерс, като цитира украинския военен говорител Андрий Лисенко. Отправеното обвинение срещу Москва е едно от най-дръзките заявления на Украйна за директна руска военна намеса от началото на конфликта между проруските сепаратисти и правителствените сили преди девет месеца, коментира агенцията. „Въпреки първоначалните договорки, украински военни подразделения бяха атакувани в северната част на зоната на антитерористичната операция от части на въоръжените сили на Русия“, каза Лисенко. Пред журналисти той заяви, че значителен брой руски войници без отличителни знаци са забелязани в Луганска област. Той обвини проруските сепаратисти, че продължават да подлагат на масиран артилерийски обстрел украински военни позиции, като според него целта на бунтовниците е да разширят територията, която контролират.
Русия отрече да е пращала войски в Украйна, но призна, че руски доброволци се бият на страната на сепаратистите. Би Би Си коментира, че засега няма независимо потвърждение на украинските обвинения.
Нов закон за мобилизацията
От вторник в Украйна влезе в сила нов закон за частична мобилизация, съобщи „Комерсант“. Веднага започна вълна на свикване под знамената, а през април и юни ще се проведат още две кампании.
Очаква се украинската войска да бъде попълнена с над 50 хиляди души в първата вълна, а до края на 2015 г. в нея да се включат общо 104 хиляди. В съобщение на уебсайта на украинския президент се посочва, че мобилизацията е необходима заради „опасност за независимостта на държавата“ и „възникнала реална заплаха за териториалната цялост“. „Призованите резервисти и транспортни средства ще обезпечават потребностите на въоръжените сили, националната гвардия, службата за безопасност, държавната погранична служба, специалните служби по транспорт и други военни формирования на Украйна в обем, определен в мобилизационен план“, се казва още в съобщението.
Решението за възстановяването на временната военна служба в Украйна беше взето през 2014 г., като то не важи за онези, които не могат да служат по здравословни проблеми, студенти, докторанти, свещенослужители, родители на три и повече деца, както и „жители на териториите, които не са под контрола на украинските власти“.
Мъжете на възраст между 20 и 27 години ще бъдат мобилизирани. Законът позволява мобилизацията и на мъжете до 60 години, а „при необходимост“ и на жените между 25 и 50 години.
Представителят на самопровъзгласилата се Донецка народна република Денис Пушлин заяви, че „мобилизацията на граждани във въоръжените сили на Украйна е поредното нарушение на меморандума от Минск от страна на Порошенко“. Киев от своя страна съобщи, че мобилизираните временно войници няма да бъдат изпращани в територии, на които се водят активни бойни действия.
Боеве на летището
След близо четири месеца примирие, договорено през есента миналата година в Минск, боевете в Донбас избухнаха с нова сила. Повод стана атаката на пътнически автобус миналата седмица, при която загинаха цивилни жертви. През уикенда на летището в Донецк, до този момент държано от правителствените сили, избухнаха тежки сражения и то падна в ръцете на сепаратистите. Два дни по-късно беше съобщено, че украинската армия си го е върнала, но с много жертви. Боевете обаче продължават. Лидерът на сепаратистите Александър Захарченко отрече армията да си е върнала съоръжението.
От украинското военно министерство съобщиха вчера, че войските им са се оттеглили от основния терминал на летището в Донецк, съобщи Би Би Си. Оттам казаха, че военните са си върнали контрола над части от летището, но при боевете са загинали 6 войници, а 16 са ранени.
Летището в Донецк има висока символична стойност и за двете воюващи страни. Проруските сепаратисти се опитват да го завладеят още от април 2014 година, коментира „Дойче веле“.
Дипломация
Външните министри на страните от т. нар. нормандски формат – Украйна, Русия, Франция и Германия, се очакваше да се срещнат в Берлин. Целта на форума е да се предотврати нова криза между Киев и Москва след украинските обвинения срещу Русия.
По-рано Украйна отправи към Русия предложение за прекратяване на огъня. „Ние сме готови да работим с Русия за гарантиране прекратяване на огъня и прилагане на клаузите на Минските договорености в тяхната пълнота, написа в Туитър украинският външен министър Павло Климкин, цитиран от ДПА и БТА. Външното министерство на Украйна заяви, че Киев иска Москва да се ангажира с прилагане на мирните договорености, подписани в беларуската столица през септември.
Руското външно министерство отвърна, че най-напред Киев би трябвало да изтегли тежкото въоръжение от фронтовата линия, както е заложено в договореностите.
„Само този подход ще понижи риска от нова въоръжена конфронтация“, казаха от министерството. Кремъл заяви през уикенда, че Украйна е отхвърлила предложение на руския президент Владимир Путин за незабавно изтегляне на тежкото въоръжение.
Русия призова международната общност да поиска от Киев безусловно да се откаже от политиката на силово решаване на конфликта в Югоизточна Украйна.
Все пак в сряда руският външен министър Сергей Лавров обяви, че страната му няма да допусне нова Студена война. „Нашите западни партньори трябва да разберат, че сигурността в съвременния свят е невъзможна чрез опити за едностранен натиск върху партньорите в съвместната работа“, каза Лавров.
Боряна Радева
