В края на миналата седмица в една от залите на ЦВК бе представен сборникът „Спомени за един незабравим и мъдър генерал“, посветени на генерал-лейтенант о. з. Яко Молхов. Последната длъжност, която заема той в армията, е заместник-началник на ГЩ. Сборникът е съставен от сина на генерала д-р Валери Молхов. Изданието вижда бял свят през 2014 г.
Съдържанието му е разделено на две части. В първата, която е озаглавена като биографични бележки, онзи, който се интересува от историята на Българската народна армия, може да научи как са се изграждали въоръжените сили на България след 50-те години на ХХ в. И ако трябва да се отдели нещо, което има не само биографична стойност, то несъмнено е интервюто с генерал-лейтенант от запаса Яко Молхов по основни проблеми на историята на БНА след 1944 г., което дава за сп. „Военноисторически сборник“. Списанието подема инициативата да бъде представена безпристрастно и със силата на фактите и аргументите историята на Българската армия след Втората световна война.
В тази част на сборника могат да бъдат прочетени и разсъждения на генерал Молхов за военната реформа и системата за управление на войските. Генералът е един от поборниците в армията да бъдат използвани съвременните достижения на научно-техническия прогрес, като се въведе автоматизирана система за управление. В резюме от негови статии за основните проблеми на военната реформа той посочва три проблема: структурни промени във видовете въоръжени сили и усъвършенстването им, предислокацията на съединенията и частите и тяхното материално техническо осигуряване, изменението на формите и способите за бойното им използване. Генералът е и един от онези военни ръководители, които държат във въоръжените сили своето място да има и военната наука. Иначе как може да бъде обяснен фактът, че през 80-те години на миналия век на базата на наличната стационарна електронноизчислителна техника за полево управление се създават първите подвижни изчислителни центрове в армията. Той е и бащата на „Чаралица“ – командният пункт за управление е нямал аналог в държавите от Варшавския договор.
Братът на генерала полк. о. з Аврам Молхов казва, че Яко Молхов е имал в живота си две пристрастия: математиката и историята. Той е един от първите, които разбират новото време и притежават способността да виждат зад очевидното. Дързостта му да внедрява достиженията на научно-техническия прогрес в една консервативна организация като армията, понякога среща, меко казано, неодобрение. Яко Молхов е споделял казваното от акад. Ангел Балевски, че понякога едно внедряване на една система е равно на един инфаркт. Той живее и работи, както се изразява генерал-лейтенант о. р. Атанас Запрянов, във време, благоприятно и опасно. По това време действа правилото, че ако сбъркаш другата страна, ще получи предимство.
Яко Молхов е автор на над 100 публикации, негова е първата историческа публикация за участието на артилерията в боевете край Сливница през Сръбско-българската война, негова е и заслугата в артилерийското висше училище в Шумен да бъде въведена специалността „Военна кибернетика“. На практика той създава и развива информационното общество в армията. Друг е въпросът какво и колко е останало от направеното от него.
Велин Яворски
