От 1917 г. насам Москва винаги се е стремяла да влияе върху политическите процеси в Европа. В началото това влияние минава по моста на комунистическата идеология. В плановете на болшевиките Русия е център на световната революция, която скоро ще обхване развитите западни държави. От 1919 до 1943 г. съществува Коминтернът – световна комунистическа партия с централа в Москва и филиали в почти всички европейски държави. След Втората световна война Кремъл координира действията на комунистическите партии в Западна Европа чрез т.нар. Коминформбюро.
Разпадането на Съветския съюз сложи край на тези практики. Кремъл загуби своя идеологически ореол, Русия дълго време бе в отстъпление на международния терен. През последните няколко години обаче външнополитическата мощ на Москва укрепна и президентът Путин търси
потенциални съюзници вътре в Евросъюза
Анексията на Крим, украинската криза и последвалата изолация на Русия повишиха рязко ценността на международната подкрепа, която Москва може да мобилизира на Запад.
Русия се стреми да намери поддръжка по две основни линии – от правителствата на някои държави като Унгария, Гърция, Словакия, Кипър, за които се смята, че са склонни да смекчат общоевропейската позиция спрямо Москва, и от отделни евроскептични политически партии, които най-често са от крайнодясната част на политическия спектър.
Именно възходът на популистките евроскептични партии бе най-забележителният резултат от миналогодишните избори за Европейски парламент. Във Великобритания, Франция, Гърция и Дания те получиха около и над една четвърт от гласовете. Повечето от тези партии се фокусират върху яростна антиимигрантска реторика и критика на съществуващия порядък в ЕС, включително и външната политика на Съюза. Найджъл Фараж от британската Партия на независимостта, Марин льо Пен от френския Национален фронт, Герт Вилдерс от холандската Партия на свободата вече са сред най-разпознаваемите политически лица на Стария континент. Колкото и да е странно на пръв поглед, всички тях ги обединява сърдечното отношение към Русия, нейната външна политика, а нерядко – и към личността на Владимир Путин.
През миналата година Марин льо Пен, която пое ръководството на Националния фронт от баща си Жан-Мари, заяви в телевизионно интервю, че споделя икономическата визия на Путин и курса на руските власти към развиване на „патриотична икономика“. „Аз се възхищавам от начина, по който той (президентът) успя да възстанови гордостта на една велика нация“ – добави французойката, според която референдумът в Крим е неоспорим, както и присъединяването му към Русия.
Възхищението от Путин изглежда носи и
материални резултати за Льо Пен
През миналата година стана известно, че нейният Национален фронт е получил кредит от 9,4 млн. евро от московска банка, собственост на бивш агент на КГБ, близък до Кремъл. При това става дума само за първия транш от по-голям заем, възлизащ на 40 млн. евро.
От своя страна Найджъл Фараж скандализира британците с признанието, че Путин е държавникът, когото той уважава най-много. Почти всеки месец лидерът на Партията на независимостта се появява от екрана на Russia Today („Русия днес“) – англоезична руска телевизия, използвана за примитивна пропаганда пред чуждестранната аудитория. Редовните сюжети на тази медия са за бездомниците в САЩ и за жестоките последици от икономическата криза в Европа.
В Източна Европа един от най-ярките путинисти е Габор Вона – лидер на антисемитската и, според мнозина анализатори, неонацистка унгарска партия „Йобик“, която е трета политическа сила в страната. Според нейната програма Унгария трябва да напусне Европейския съюз и да се присъедини към Евразийския. В България пък си имаме една партия, която през миналата година даде официален старт на кампанията си за изборите в Европейския парламент не от София, Брюксел или Страсбург, а от… Москва.
Анализаторът Патрик Оксанен е изследвал всички гласувания в новия Европейски парламент, за да направи нещо като
индекс на проруските партии
в законодателния орган на ЕС. Анализирани са вотове, свързани с украинската криза, Източното партньорство и други, чувствителни за Москва теми. Категоричен лидер в класацията на проруските формации е холандската Партия на свободата, следвана от „Шведски демократи“, Партията на независимоста, Националния фронт, и италианската „Северна Лига“.
Разбира се, крайнодесните европейски партии не са политически проекти на Москва. Те са възникнали спонтанно и Русия въобще не е главната тема, с която привличат избиратели. Пресилено е да се каже, че съюзът между Кремъл и политици като Фараж, Льо Пен и Вилдерс е идеологически. Владимир Путин е наясно, че неговата страна не може да влезе в равностойна конкуренция със Запада в икономически или военен план. Затова целта му е по-скоро да дестабилизира европейската политика и да разбие оформилия се консенсус за политическа изолация на Москва заради агресията в Украйна. Да се овладеят големите традиционни партии в ЕС, е скъпо и практически невъзможно, защото те имат стабилен електорат и утвърдени клиентелистки връзки. Поради това Русия се насочва към нововъзникващите популистки движения, за които външнополитическата тема е още един шанс да громят „брюкселските бюрократи“.
Когато става дума за руското политическо лоби в Европа, думата, която винаги витае във въздуха е „пари“. Вероятно Москва си служи с някакви икономически стимули, за да печели съюзници, но това, разбира се, няма как да се докаже. Кремъл използва и други канали за влияние, които не са свързани с конкретни политически сили, а по-скоро с т. нар. „народна дипломация“. Фонд „Горчаков“ финансира различни научни и обществени мероприятия, популяризиращи руската позиция по актуални международни въпроси. Специално за нашия балкански регион преди около година бе създаден един странен информационен уеб-сайт (www.bgnews.me), който няма обозначение за собственик и редактор, но има българска, сръбска, хърватска, македонска и черногорска версия, публикуващи материали от местни русофили – хардлайнери.
Политическият живот в Европа е сложен и много динамичен. Невъзможно е влиянието на външни сили да бъде изолирано, но е важно да бъде разпознавано и анализирано.
И “Сириза” обича Русия
„По-рано другарю, а сега господин Путин… Сега когато Украйна стана играчка в ръцете на фашистките банди, ние отново се изказахме в полза на правото на народите на самоопределение. Ние в Гърция бяхме против разчленяването на Югославия и бомбардировките на Сърбия, против нахлуването в Ирак. Затова нашите народи, Гърция и Кипър, заплатиха висока цена. Ние знаем каква позиция спрямо Русия зае сегашното ни правителство. Но аз апелирам към вашите човешки чувства и моля да снемете санкциите за нашите земеделци“.
Авторът на това писмо е Манолис Глезос – герой, присъстващ в гръцките учебници по история. На 31 май 1941 г. той има смелостта да свали от Акропола знамето със свастиката, издигнато от германските окупатори. Хвърлян е многократно в затвора от нацисти, фашисти и от военната хунта в Гърция. Днес 93-годишният Глезос е евродепутат от „Сириза“. Дълги години се възхищава от Съветския съюз, а днес – от Русия и Владимир Путин.
С идването си на власт преди десетина дни „Сириза“ отправи сериозно предизвикателство към общата политика на Евросъюза спрямо Русия. Първата мини-криза, която гръцките популисти предизвикаха в Брюксел, бе провокирана именно от намерението им да гласуват против удължаването на санкциите срещу Москва. В последния момент „Сириза“ отстъпи, но даде сериозна заявка, че от тук насетне Путин ще има един сериозен поддръжник в ЕС.
„Сириза“ е най-ярката звезда в Партията на европейската левица (да не се бърка с Партията на европейските социалисти, оглавявана от С. Станишев) – обединение на около 30 крайнолеви формации от Стария континент, които искат разпускане на НАТО, „демилитаризация“ на Европа и скъсване на съюзническите отношения със САЩ.
Пламен Димитров
