Отново надежда за мир – в беларуската столица Минск се срещнаха участниците в така наречената „Нормандска четворка”, за да обсъдят условията при които да бъде прекратен огънят в Източна Украйна.
Германският канцлер Ангела Меркел и президентите на Франция, Русия и Украйна – Франсоа Оланд, Владимир Путин и Петро Порошенко, потвърдиха ангажимента си за участие и изразиха надежда за постигане на споразумение.
След цяла нощ, сутринта на 12 февруари, беше подписана декларация. Документът предвижда прекратяване на огъня от полунощ на 15 февруари, изтегляне на тежкото въоръжение на киевските власти от фактическата линия, която съществува към днешна дата, а за сепаратистите – от линията, фиксирана от меморандума от Минск от 19 септември.
Неясноти
Макар срещата да беше инициирана след разговорите при дипломатическата совалка на Меркел и Оланд в Киев и в Москва, до последно не беше ясно дали ръководителите на Германия и Франция ще присъстват в беларуската столица. В сряда сутринта френският външен министър Лоран Фабиюс заяви за Ройтерс, че решението за присъствието на двамата ще се реши в телефонен разговор. По-късно стана ясно, че Меркел и Оланд не само ще присъстват, но ще бъдат придружени от външните си министри – Франк-Валкер Щайнмайер и Лоран Фабиюс.
Във вторник германският канцлер Ангела Меркел заяви, че конфликтът между Украйна и Русия не може да бъде уреден с военни средства. Изявлението беше направено във Вашингтон след срещата и с американския президент Барак Обама и повторено няколко часа по-късно в Канада. Конгресът на САЩ представи в сряда законопроект за отпускането на отбранителни оръжия за Киев на стойност 1 млрд. долара. Меркел от своя страна предупреди, че доставяне на оръжия на Украйна за борбата й срещу проруските сепаратисти няма да реши кризата в тази страна и беше разкритикувана от американски сенатор, според когото Берлин обръща гръб на съюзник в беда, съобщи „Ройтерс“. „Надявам се, че ще успеем да уредим конфликта с дипломатически средства, защото смятам, че той не може да бъде уреден с военни средства“, каза Меркел. „Ще видим през следващите няколко дни дали ще има напредък. Това съвсем не е сигурно“, продължи тя, имайки предвид френско-германските преговори миналата седмица с президентите на Украйна Петро Порошенко и на Русия Владимир Путин. Ако няма напредък, западните съюзници ще решат какви действия да предприемат, добави тя.
До последно не беше ясно и участието на украинския президент Петро Порошенко. В сряда сутринта обаче той заяви, че тръгва за Минск, за да търси разрешение на конфликта. „Отивам в Минск, за да прекратя огъня и да започна политически диалог незабавно и без всякакви условия“, обяви Порошенко, цитиран от ТАСС. Украинският лидер е заявил в телефонен разговор с испанския външен министър, че тази среща е един от последните шансове за примирие.
Като че само участието на руския президент Владимир Путин не беше под въпрос. В понеделник Путин призова украинските власти да прекратят военната си операция срещу проруските сепаратисти, както и икономическия натиск над контролираните от бунтовниците райони, предаде Ройтерс. „Това е вървене в задънена улица, обречено на голяма катастрофа“, каза Путин в интервю. „Най-важното условие за стабилизиране на ситуацията (в Украйна) е незабавното прекратяване на огъня и на т. нар. антитерористична, но де факто наказателна, операция в югоизточната част на страната“, каза руският президент в друго интервю – за египетския вестник „Ал Ахрам“. „Опитите на Киев да упражни икономически натиск върху Донбас и да разстрои всекидневния живот само влошават ситуацията“, предупреди той.
„Нормандската четворка“ и контактната група
В нощта срещу вторник в Берлин се проведе среща на „Нормандската четворка“ с представители на външните министерства на Германия, Франция, Украйна и Русия. Форумът продължи 7 часа и беше затворен за журналисти. ТАСС цитира неназован дипломатически източник, според който работата по съгласуване на пътищата за изход от украинската криза продължавала. Той обаче отказал каквато и да е информация за консултациите.
Създаването на демилитаризирана зона между Украйна и Русия е от съществено значение за прекратяване на огъня, но е един от спорните въпроси в международните дипломатически усилия за намиране на мирно решение, заяви френски дипломат, цитиран от АП. Сред другите трудности са контролът по украинско-руската граница и бъдещият статут на районите в Източна Украйна, контролирани от проруските бунтовници, каза дипломатическият източник.
Преди срещата на върха в сряда във вторник вечерта в Минск заседава и контактната група за Украйна. Договорено е спиране на огъня и оттегляне на тежките оръжия от фронтовата линия в Украйна, обсъждат се формата на властта и провеждането на местни избори. В рамките на срещата Киев и самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики са изразили готовност да спазват определените условия и да прекратят въоръжените действия. Обсъдени е и статутът на сепаратистите, както и бъдещото държавно устройство на Донбас.
В контактната група има украински представители, пратеници на сепаратистите и дипломати от Русия и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Сред преговарящите от украинска страна са участвали специалният представител по хуманитарните въпроси и лидер на обществената организация „Украински избор“ Виктор Медвечук, както и бившият президент на Украйна Леонид Кучма.
Самопровъзгласените Донецка народна република и Луганска народна република в Източна Украйна са били представени от Денис Пушилин и Владислав Дейнего. Участвала е и специалната представителка на председателя на ОССЕ Хайди Талявини, а посланикът на Русия в Киев Михаил Зурабов,е бил посредник в преговорите.
Демилитаризи-раната зона
Основният препъникамък за преговарящите е демилитаризираната зона, която ОССЕ, Франция и Германия искат Русия да наблюдава. РИА „Новости“ цитира неназован източник в Минск, според който проблемът идва от това, че ОССЕ, Франция и Германия искат Русия да наблюдава зоната. Москва обаче настоява ОССЕ да се занимава с това. Дипломатът заявил, че зоната, както и изтеглянето на тежкото въоръжение, са предложения на Путин, при когото миналия петък в Москва отидоха германската канцлерка и френският президент.
Планът на Германия и на Франция за уреждане на конфликта в Югоизточна Украйна предвижда създаване на доста широка демилитаризирана зона от 50-70 км. Това уточнение направи по канала „Франс 2“ френският президент Франсоа Оланд.
Той призова за широка автономия на източните региони на Украйна. „Тези хора воюваха. Ще бъде сложно да ги върнеш към обичайния живот“, смята френският президент.
До последно не беше ясно дали за Срещата на върха в Минск ще бъдат подготвени съответните документи и няма да се наложи разговорите да бъдат отложени. Все пак вече е ясно, че ако бъдат очертани границите на демилитаризираната зона, контролът и наблюдението върху нея ще бъде поверено на ОССЕ.
Форумът в Минск се очаква като решаващ за по-нататъшното развитие на войната в Украйна. На срещата се възлагат големи надежди, че по дипломатически път може да бъде намерен изход от кървавата драма в Донбас. Ако разговорите претърпят провал, то най-вероятно САЩ ще започнат да доставят оръжие на Украйна, както вече няколко пъти изяви готовност президентът Обама.
Междувременно в Донбас се бият като за последно. Само за денонощие бяха убити най-малко 45 души, 19 от които украински войници, а десетки са ранени.
Боряна Радева
