Тодор Токин
– Г-н заместник министър, какви са амбициите на политическото ръководство на Министерството на отбраната с проекта „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“?
– Изключително важно е Програмата да бъде приета и одобрена сега, защото в края на 2014 г. изтече действието на т.нар. Бяла книга за отбраната и въоръжените сили и съответно Плана за действие на въоръжените сили. Това беше конституцията, основополагащият документ, който даде визията за развитието на Въоръжените сили и на Българската армия в периода 2010 – 2014 г. В новата Програма с оглед на икономическите реалности се очертават възможностите за изпълнението на ангажиментите по поетите отбранителни способности, прави се анализ доколко тези 55 способности в 55 формирования могат да бъдат реално осъществени, възможно ли е това да бъде извършено с бюджета, който е предоставен на МО, и съответно се прави анализ как тези способности могат да бъдат развити.
– Дайте някакъв конкретен пример….
– Един от възможните елементи за развитието на тези способности е закупуването на нова техника, защото оценката, която направихме, е, че съществуващото въоръжение не отговаря на стандартите на НАТО, то е изключително амортизирано и фактически запазването му в този вид няма да доведе до повишаване на способностите. Което води и до създаване на впечатление у нашите съюзници в Алианса, че ние не изпълняваме ангажиментите, които поеха ръководителите на държави и правителства на срещата в Уелс да се приеме такъв бюджет на всяка една от страните, който да повишава способностите на НАТО. Защото способностите на НАТО са сбор от способностите на отделните държави. И когато една държава не усъвършенства своите способности, тя става тежест на другите държави. И се получават два вида държави – творци на сигурност и консуматори. А липсата на адекватно осигуряване на финансови средства за поддържане и усъвършенстване на настоящите способности може да породи и поражда опасността България да стане консуматор на сигурност. В Уелс се приеха т.нар. измерители, 11 на брой, които ще бъдат основата на оценката за приноса на всяка една държава. Това е новото, обективното на решенията в Уелс – приносът на всяка една държава от НАТО и оценката на нейните способности ще бъдат оценявани по обективни критерии. Тези измерители ние сме ги посочили в приложения и всеки един що-годе грамотен гражданин може да направи оценка, доколко България развива своите способности и доколко е или не е в състояние да поддържа тези способности, които е обявила в НАТО.
– В проектопрограмата пише, че бюджетът ще бъде от 1.35 на сто от БВП през 2015 г. …
– Това е един от най-съществените проблеми. В Програмата „България в НАТО“, която бе приета през октомври м.г., се предвижда осигуряване на минимум 2 процента от БВП за развитието на Въоръжените сили. В тази програма се поставя амбициозната задача 20 процента от предвидените средства да бъдат осигурени за инвестиции. С оглед икономическите реалности и с оглед на това, че бюджетът, който бе осигурен на министерството за тази фискална година – 978 милиона и 675 хиляди лева, е крайно недостатъчен, имаме едно недофинансиране в размер на 474 милиона по наши оценки, ние, като автори на тази програма, си поставихме една по-реална и по-адекватна според нас цел. В рамките на 2015-2018 година да се осигури минимум 1.35 от БВП за развитие на Въоръжените сили и не по-малко от 1.5 % до 2020 г. А до 2024 г. да нарасне на 2 на сто, каквито бяха решенията на срещата на върха в Уелс. При условие, че към настоящия момент имаме 1.19 на сто от БВТ, това нарастване според нас ще осигури реалното изпълнение на амбициите, които сме заложили в Програмата.
– Какво остана неизпълнено от Бялата книга и предишния План за развитие?
– Не бих искал да правя анализ на изпълненото от Бялата книга. Тя е един модерен документ, който беше съобразен с изискванията за развитието на Алианса по онова време. Основното, което включваме в настоящата Програма, са предизвикателствата от срещата на върха в Уелс и оценката как да се справим с тези предизвикателства с оглед влошената среда за сигурност вследствие от развитието на ситуацията в Близкия Изток и агресивните действия на Русия спрямо Крим и Югоизточна Украйна. Т.е. целта на политическото ръководство на МО, което изготви тази Програма, е да се отговори адекватно на тези предизвикателства. И неслучайно, след като се запознаете с Програмата, вие ще видите, че значително място в нея е отделено за оценка на средата за сигурност, сътрудничеството в регионален и международен мащаб. Акцентираме върху стратегическото сътрудничество със САЩ, което беше потвърдено през януари при посещението на държавния секретар Джон Кери в България, след което бяха създадени 4 комисии, една от които, на която аз съм ръководител, е свързана точно със сигурността. В Програмата са показани новите изисквания на Плана за готовност за действие към Република България. Този План е един фундаментално нов документ. Той предвижда създаването на сили за бързо развръщане. Този щаб, който ще бъде създаден на бул. „Тотлебен“ е насочен за логистична подкрепа на войските на НАТО по време на криза, по време на учения и по време на тренировки, а не за нападателни действия към трети страни. Той няма такава цел. Той има за цел да осигури разполагането на тези войски, когато има заплаха по чл. 5 от Вашингтонския договор за сигурността и когато българските въоръжени сили в сътрудничество със силите на НАТО трябва да осигурят сигурността и защитата на териториалната цялост на Р. България при противоправно нападение от трета страна.
– Предвиждат ли се съкращения в армията?
– Съгласно точка 19.6 от правителствената програма не се предвижда съкращения в Българската армия. Но армията се състои от Въоръжените сили на Р. България и от поделенията, директно подчинени на министъра. Към настоящия момент имаме 3885 незаети щатни бройки. Тъй като разходите за персонал в бюджета са намалени със 77 милиона лв., ако няма актуализация в рамките на тази календарна година, ние трябва да освободим допълнително около 4000 – 4600 военослужещи и цивилни служители. Подчертавам – няма да бъде съкратен нито един войник и офицер от Българската армия. Но това означава, че трябва да бъдат оптимизирани структурите, съответно съкратени служители и военнослужещи в другите поделения, които не са към Българската армия.
– Има ли в Програмата някакъв долен праг, под който не може да слезе числеността на войската?
– Да, ние сме визирали този праг до 37 000 души военнослужещи. Ако се приеме от парламента, това ще бъде изключително важно, защото няма да има възможност някой министър или някой друг управленец по своя воля да извършва съкращения в състава на Въоръжените сили. Същевременно сме сложили и един горен праг от 40 000, за да не се изпадне в популистки обещания да се обещава създаването на нови батальони и формирования с чисто предизборни цели.
– Имаше такъв случай…
– Не искам да коментирам. Това са поделения, които не увеличават способностите на Българската армия, те са извън контекста на цялостната отбранителна стратегия на армията. Именно затова ние предлагаме този праг, това е на базата на наши разчети. Началникът на отбраната направи един много сериозен анализ и се предлагат тези цифри, които според мен отговарят и на икономическото състояние и на възможностите, които държавата може да отдели като военен бюджет в близките години. Естествено, парламентът като суверен може да определи и по-висок, и по-нисък праг.
– Очаквате ли консенсус около тази Програма?
– Разчитам на отговорното поведение на българските народни представители. Считам, че проблемите на Българската армия не трябва да се политизират. Сигурността и отбраната на Р. България е изключителен приоритет. Целта на авторите на тази програма е да дадем визията на настоящото политическо ръководство за развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили. Ние сме отворени за коментари, не считаме, че това е един завършен документ. Очакваме разумни предложения и експертизата на народни представители, които са бивши военнослужещи, министри, заместник-министри, за да изпълним общата цел – да осигурим по-боеспособна армия и по-голяма сигурност за гражданите на нашата страна.
– Във времето как го виждате това да стане?
– Надявам се, че народните представители до края на юли ще са в състояние да приемат Програмата. Ако това стане, ние ще можем веднага в началото на септември да изработим План за развитие, за да има Българската армия, командирите, сержантите, войниците и офицерите ясна визия за тяхното развитие и най-важното – за усъвършенстване и подобряване на отбранителните способности на въоръжените сили.
