Лъчезар Лозанов
Ирина Чмихова е родена през април 1930 г. в Пловдив в семейството на Николай Николаевич Чмихов, руснак и Цветана Димитрова Велева, българка.
Завършва ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски и започва работа като актриса по разпределение в Димитровградския театър. Започва да пее още като студентка, през 1950 година, когато в България гостува руският пианист Евгений Комаров, създал музикален квартет в Руския клуб.
Явява се на първото състезание за майстори на естрадното изкуство в зала „България“, след което є предлагат щатна работа в Държавната концертна дирекция, която ръководи изявите на всички изпълнители и артисти. Това са първите опити за създаване на естрада в България. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, изпълнява песни и шлагери на осем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски. На 32-годишна възраст започва да преподава в отдел „Естрада“ на Консерваторията. Сред учениците й освен изброените, са още и Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Есил Дюран, Михаил Йончев.
В киносалона на Националната гвардейска част ученици на Ирина Чмихова и гвардейци отпразнуваха нейния 85-годишен юбилей с концерт. Певицата дойде с дъщеря си Надежда Енева, а пълният салон ги посрещна с аплодисменти. В обръщението си към голямата българска естрадна певица и музикален педагог, бригаден генерал Боян Ставрев, командир на Националната гвардейска част, заяви: „Това е достоен житейски път. Генералите трябва да застанат мирно и да отдадат чест пред вашето изкуство… Не е важно човек на колко години е… Старостта е състояние на духа. Вие сте млад човек – всичко, което сте създали остава за поколенията.“
Бригаден генерал Ставрев й връчи статуетка и букет. Водещата на Ансамбъла на Въоръжените сили Галя Димитрова прочете поздравителен адрес. В него се казваше, че по-старите поколения българи с трепет произнасят името на Ирина Чмихова като един от основателите на българската естрада „спомняйки си изпълнения на 8 езика и най-вече песните, станали хитове в края на 50-те и началото на 60-те години – „Гренада“, „Капитан“, „Пълнолуние“, „Ти пак си мой“ и най-вече песента „Тригодишна мъка“ по-известна като „Я подай ми, мила мамо, синьото елече“. Под вашите грижи и талант на музикален педагог израснаха талантливи певци и музиканти като Маргарита Хранова, Мими Иванова, Христо Кидиков, Камелия Тодорова, Мая Нешкова, Райко Кирилов и редица други. За нас е гордост, че част от Вашия творчески път е свързан с армейската естрада и името Ви ще остане завинаги сред хората с пагони…“
Снежана Темелкова разказа как през 1981 г. е кандидатствала в Естрадния отдел на Консерваторията и Чмихова е първият й учител по актьорско майсторство. „Ако съм добра актриса днес, то това е благодарение на нейните уроци…“ – завърши ръководителката на Ансамбъла на Въоръжените сили. Христо Кидиков, който беше дошъл специално от Велико Търново, изпя песента си „Назад в годините“. Той си спомни: „С Митко Щерев, с Мими Иванова бяхме съученици в пловдивското музикално училище. Бях изявен тенор. Бягахме в ДНА при полковник Коджабашев, тогавашния му ръководител – с намерение след това да служим в ДНА. Оттам минаха и Емил Димитров, и много други. 1967 г. служих в ДНА в Сливен, подготвих се и моят братовчед Данаил Николов, който сега е в Париж, ме представи на Ирина, чу ме и каза: Ще дойдеш в София. Бяхме първите ученици, вторият випуск. Тя ме научи да фразирам…“
Маргарита Хранова пък и благодари за това как я е научила на артистично изпълнение, на артикулация – текстът да стигне до слушателя. „И до ден-днешен много от нашите нови певци почти не се разбира как пеят – на български с английски акцент. Тя ни научи тогава да пеем на български език. За учителката си тя изпълни песента „С любов“, а Райко Кирилов, преди да изпълни своята песен, си припомни хубавите студентски купони и малката стая за репетиции с Чмихова като преподавател до пианото. Така ни четеше точните ударения, които са много важни, но сега от младите певци рядко се спазват. Солистите от „Армейска песен“ подариха също свое изпълнение.
На певицата й подариха торта със свещи във формата на числото 85, осветена със светещи фойерверки.
Певицата пред в. „Българска армия“: Обичам ви!
– Как се чувствате на това събитие?
– Мъжът ми беше военен. Свекър ми също – аз съм част от армията. Пък и аз бях в този Ансамбъл, но когато бяхме във Военния театър. Откри се място в Консерваторията – отидох да преподавам. Преди бях в бюро „Естрада“ в Школата.
Отдавна съм напуснала сцената, не съм пяла на такава сцена. Страшно ми харесва. Като влязох в салона, викам: „Оооо какъв лукс, каква зала. Но аз няма да пея.“ Дъщеря ми веднага каза: „Няма, разбира се, кой ще ти акомпанира“…– А в компанията на по-младите си колеги как се чувствате?
– Усещам, че моето дело не е загубено, те го продължават. И се радвам, че има млади хора, които пеят. Музиката на най-младите не ми харесва. Премного е взето от чуждото. То и преди беше така, ама поне ние си пеехме за удоволствие. Особено аз, защото съм наполовин рускиня и обичах романсите, руските песни, даже съветските. Много се радвам, че се е продължило делото ми. Те са млади и за тях има още много време, нямате представа колко съм трогната. Обичам ви всички.
Фото Красимир Тодоров
