С Таня Михайлова, директорка на Дипломатическия институт към министъра на външните работи, разговаряме по повод току-що приключилата в сградата на ООН българска картографска изложба, която включва карти, издавани в периода от 4-и до 19-и век. Основният акцент в нея е Черно море и западните му брегове, които са неделима част от Европа, както и мястото на България на Стария континент. Изложбата е показвана в различни варианти на други места и преди това и навсякъде предизвиква много голям интерес.
– Госпожо Михайлова, как Дипломатическият институт стигна до тази колекция?
– Тази колекция има своята предистория. В началото на този век един български колекционер д-р Симеон Симов, който живее от много години в Германия и Италия, дарява сбирката си от над 800 стари карти и гравюри на Държавна агенция „Архиви“. Българската картографска асоциация направи от сбирката през 2007 г. изложба от подбрани карти на Европа, която беше показана по повод влизането на България в ЕС. По-късно Софийският университет „Св. Климент Охридски“ използва някои от картите за своята 125-годишнина. Аз видях изложбата и си казах, че няма нищо по-нормално от това Дипломатическият институт да инициира такава изложба на карти. Известно е, че голяма част от дипломатическата дейност е отразена върху картите. Първата изложба беше показана в Министерството на външните работи.
– Изложбата изцяло от колекцията на д-р Симов ли беше?
– Не, тя е в основата, но имаше и други карти. Частната колекция на д-р Симов е в основата на модификацията на няколко изложби, които и Дипломатическият институт и през миналата, и през година, а надяваме се и по-късно, ще може да покаже на различни места по света. Миналата година България беше председател на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Това председателство беше открито с такава изложба, която е с акцент върху Черно море и върху западната му част, а това са българските брегове. В тази колекция се включиха и карти, принадлежащи на други организации и колекции. Тя се обогати тематично, като акцентът е, както казах – Черно море. Миналата година изложбата премина при много голям интерес. Беше показана и в други черноморски държави, включително и в Турция, в генералното ни консулство в Истанбул по повод националния ни празник.
Дипломатическият институт узря за идеята, че изложбата може да бъде показана пред много по-широка аудитория и на друго място. Тази и следващата година е Международна година на картата. Затова ние от Дипломатическия институт, заедно с нашите приятели и партньори от Бургас – Културния център „Геопан” и Българската картографска асоциация решихме да подготвим една специална изложба, максимално посветена на Черно море, която да бъде показана в сградата на ООН в Ню Йорк. Тя се казва „Морето сближава всичко далечно“. Заглавието е вдъхновено от един текст на Йоан Екзарх, който говори и разсъждава за морето.
– Защо решихте темата на изложбата да бъде Черно море?
– Първо, защото това са древни места, където са ставали много важни за историята събития. Тук са се зародили много цивилизации. Това е регион, който продължава да бъде раздиран от геополитически страсти. Искахме да обърнем внимание и да погледнем назад – къде и как е изглеждала България по това време, освен Черно море. България присъства на картите от самото начало на картографирането. Картите са правени от моряците в търсене на алтернативни пътища за търговия.
Днес, когато се обръщаме към старите карти, виждаме, че България присъства на тях от много ранни векове със своето име. Изложбата е начин да покажем това наше присъствие в Европа и запазеното ни място в нея, така да се каже.
Ние, българите, обичаме да казваме за нещо, че ако го няма на картата, все едно не съществува. Този израз не съм го чувала другаде. Нас обаче на картите ни има.
– Откога ни има на картите на Европа, според колекцията на д-р Симов?
– От 1476 г. Като показахме тази карта, предизвикахме много голям интерес. Изложбата беше открита в сградата на ООН на 15 юни. Заедно с постоянния ни представител в ООН г-н Стефан Тафров с радост установихме, че негови колеги от десетки държави дойдоха да видят експозицията. Изложбата продължи две седмици при изключителен интерес. Беше разположена на място, където минават много хора и на практика тези, които са я видели, са хиляди. Картите, показани в изложбата, са от 4-и до 19-и век. Това е огромно разнообразие. Всъщност те всички са много красиви и са физически карти. Разделението на политически и физически става по-късно.
Една от тези карти предизвиква специален интерес. Изработена е от германския картограф и математик Себастиян Мюнстер. Картата е от 1564 г. Изработена е като стилизирана фигура на жена и символизира Европа. България също е на тази карта. По нея могат да се правят политически и геополитически анализи. Защо Европа е изглеждала така? Защо някои държави ги няма, а други ги има? Честно казано, повечето карти предизвикаха такива дискусии.
– Какво е другото значение на картите, освен че ни показват кое къде се намира?
– Картите внасят и едно символично значение. Картата показва някаква територия. В днешно време обаче, както имаме нови технологии и интернет, можем да говорим за цели общности, които не живеят на една територия. Дали един ден ще изчезнат границите, е въпрос на тълкуване. Как са се появили те. Всичко това ни кара и дори, когато разсъждаваме върху ежедневния живот винаги да поглеждаме към картата. Така в знак на съпричастност към мотото на Международната година на картата, което гласи: „Ние обичаме картите“ Дипломатическият институт реши да организира тази изложба. Още повече, че ние работим с дипломати от целия свят.
Получихме покана и аз се надявам това да се осъществи, през следващата година изложбата да бъде показана в Шанхай. Мисля, че тя ще заживее един много интересен живот. Надявам се да ни видят и на много места в Европа, защото западният черноморски бряг включва и голяма част от Стария континент.
– Как беше съставена точно тази изложба за ООН?
– В основата беше колекцията на д-р Симов и около нея бяха издирени допълнително картографски изображения на западната част на Черно море в други европейски архиви. Имаме карти от библиотеката на Ватикана, от български частни колекции, от нашите собствени картографски архиви. С една дума ползвали сме различни източници.
– Оригинали ли показвате?
– Всъщност оригиналите не се показват. Това са копия с много високо качество. Самите оригинални карти вероятно биха били показани, както се показват съкровищата в Лувъра. Може би някой ден и нашата колекция би могла да бъде експонирана по подобен начин.
– Някои от тези карти са много стари, изискват специални условия на съхранение…
– Да, например тази карта от 4-и век е върху дърво като икона. Останало е едно парче и само с въображение можем да допълваме цялата картина.
Другото, което се случи в рамките на изложбата в Ню Йорк е, че ние подарихме една голяма колекция от съвременни картографски материали от България на Библиотеката на ООН. В нея има секция, която се нарича „Карти“ и представлява едно огромно помещение с шкафове и ракли, където се съхраняват карти на всяка държава – членка на организацията. Преди една година аз разбрах, че там няма актуални български карти. С помощта на Българската картографска асоциация и Културният център „Геопан“ подготвихме за ООН над 80 карти и други картографски материали, за да се попълнят липсите в отделението, където са картите на България. Така че там вече има актуални карти на страната ни, на регионите и на градовете.
– Само съвременни, не стари карти…
– Не, става дума за актуални карти, защото това, което имаха там, е от 70-те години на миналия век. Оттогава много неща у нас се промениха като наименования на градове и селища, появиха се области и така нататък.
Имаше още нещо характерно в нашата изложба и то е, че част от нея беше посветена на Несебър. Това го направихме съвсем тенденциозно, имайки предвид, че ЮНЕСКО тази година отбелязва 70 години като институция към ООН. Изработихме няколко табла, на които имаше красиви снимки от Несебър, с намерението с това да покажем част от културно-историческото и архитектурното наследство на България. Направихме малко реклама на нашия красив Несебър.
Този вариант на изложбата го показахме първо в Бургаския свободен университет. И тогава към нея голям интерес проявиха от китайската информационна агенция „Синхуа“ Техен представител дойде от София да я види и я снима подробно. На въпроса защо проявява такъв интерес той обясни, че в Китай старите карти са много важни. Защото там се решават някои спорове със съседни държави с тяхна помощ.
Всъщност в основата на международните отношения и на някои спорове, които се повдигат и сега, са картите. В тях има много смисъл. Много често по старите карти можем да се ориентираме защо днешният свят е такъв.
Михаил Григоров
