Затова сега ви предлагаме една разходка из някоибивши олимпийски столици, за да разберем какво става с олимпийските села в момента.
Всъщност идеята за строителството на село идва от бащата на съвременното олимпийско движение барон Пиер дьо Кубертен, който решава, че ще е по-удачно през 1924 година спортистите да бъдат
настанени във временни постройки
близо до арената на състезанията стадион „Коломб“. Преди това спортистите са били настанявани в наемани сгради, което струвало прекалено скъпо на организаторите. Изграждането на олимпийски села пък след това се разглежда като бизнеспроект, който може да бъде реализиран на пазара. Както бе например през 1992 година в Барселона, когато олимпийското село просто бе един бъдещ жилищен комплекс, чийто апартаменти се разпродадоха предварително.
Иначе след 1972 година идеята на Кубертен в селото да бъдат приютявани спортисти, треньори и рефери придобива и друго значение. В Мюнхен загинаха спортисти от Израел, които бяха атакувани от палестинска групировка и следващите олимпиади задължително правеха от олимпийските села едно все по-сигурно убежище за участниците.
Много интересен пример за съдбата на олимпийското село даде градът домакин на най-зелената олимпиада – тази в Лилехамер през 1994 година. По онова време
норвежките власти наеха няколко ливади
В повечето градове домакини сградите в олимпийските села сега се използват от университети.
Има, разбира се, и порутени места, ала причините за разрухата е съвсем различна. Пример за това е Сараево, където вече почти никой не си спомня, че е имало зимни олимпийски игри през 1984 година. Преди няколко години в столицата на Босна и Херцеговина бяха проведени военни международни състезания по ски и нашите представители останаха изключително доволни от условията по трасетата в планината. Международните агенции обаче разпространиха снимки и кадри от някогашното село, които говорят красноречиво за състоянието на олимпийското село.
Любопитно е и какво остана след игрите, наречени „Кока Кола“ в Атланта през 1996 година. Заради олимпиадата градът отчете бум на строителството още от началото на 1990 година. Независимо че много от сградите за игрите имаха временни функции, някои от солидните блокове просто бяха съборени. Както и 3/4 от Олимпийския стадион, за да се превърне в новия дом на Атланта Брейвс, местния тим по бейзбол. От сградите в селото пък се възползва Държавния университет на щата Джорджия.
Въпреки добрите намерения Мюнхен да бъде първообраз на зелени игри това не се осъществи. Сега олимпийският стадион не се използва за големи състезания, след като остана в сянката на „Алианц Арена“. Сградите на олимпийското село, където се случи трагедията с израелските спортисти, пък сега са общежития на местния университет.
И ако мраморният стадион в центъра на града отдавна се е превърнал в една от задължителните атракции за туристите в Атина, то
олимпийският комплекс над града тъне в разруха
Същото важи и за олимпийското село. Според повечето гърци тази олимпиада е била в тежест. Местните все пак не забравят, че заради игрите бе построено модерно летище и изградена нова мрежа на метрото, като и бяха направени модерни магистрали.
По принцип олимпиадата носи позитиви за даден град. Но след като Владимир Путин хвърли колосални суми в Сочи, малцина останаха тези, които ще дръзнат вече да приемат игрите на петте преплетени кръга.
Калин Стойчев
