Из словото на генерал-лейтенант о.р. Кирил Цветков, председател на Асоциацията на Сухопътните войски в частта му до Първата световна война. (Заглавието е на редакцията.)
Началото
Една от първите задачи на новата власт след Освобождението ни е да създадат основните символи на държавата. Между тях – създаването на въоръжената сила, задача от първостепенна важност, за да има кой да поеме защитата на новата държава. Затова, само четири месеца след Санстефанския договор на 8 юли (20 юли, нов стил) 1878 г., преди 137 години на тази дата, княз Дондуков-Корсаков отдава в Пловдив Заповед № 1 относно сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска. С нея преустройството на Българското опълчение в Българска земска войска е официално афиширано, а създаването на официална въоръжена сила като защитник на възстановената българска държава става неоспорим факт.
Една година по късно на 5/17 юли 1879 г. в състава на първото българско правителство се създава Военно министерство, което поема цялостната дейност за развитието на армията. Същата година през м.август в Русе се създава и военният флот на България, в състава на който отиват едни от най-добрите офицери, подофицери и войници от земните сили.
Правителството полага титанични усилия през следващите години за организационното укрепване и въоръжаване на младата Българска войска. Тя се изгражда в условията на наложените ограничения от Берлинския договор, в сложна политическа и затруднена икономическа обстановка. Но въпреки трудностите само за седем кратки години се полагат основите на армия, която за кратко време укрепва организационно, подготвя кадрови и мобилизационен ресурс и съумява да защити Съединението на България. Въоръжението е достатъчно, но от различни системи и старо. Оръдията, 139 на брой, са медни и стоманени, с малка далекобойност и ниска скорострелност, също от различни системи. Пехотните и артилерийските боеприпаси и различните видове имущество са недостатъчни.
Славната победа
С този мирновременен състав се развръщат и военновременните формирования, с които войската влиза в Сръбско-българската война. След извършената мобилизация числеността на Действащата армия възлиза на 108 259 души. След безпрецедентен марш на основните сили от турската до западната граница и след поредица от блестящо проведени отбранителни и настъпателни сражения войната завършва с победа за младата българска войска. Редовната и прекрасно въоръжена сръбска армия, разчитаща на изненадата от вероломното нападение, е разбита и обърната в бягство и само намесата на Австро-Унгария я спасява от пълен разгром. На военната сцена на Балканите се появява нова военна сила – България. 19 ноември, денят на победата при Сливница, става боен празник на Сухопътните войски. А тази година, 2015, ще честваме 130 години от първата ни, най-справедливата, най-кратката и най-победоносната война. Войната на капитаните.
Време за развитие
След войната започва бурното развитие на Сухопътните сили и на армията като цяло.Със законите устройството на въоръжените сили на българското княжество от 1891 и 1903 г. се създават условия за цялостното изграждане на масовата армия на основата на дивизионната организация.
През 1903 г. вече се обявява цялостната мирновременна организация на девет пехотни дивизии, които обхващат в себе си 18 бригади и 36 пехотни полка, с 12 артилерийски полка и 9 инженерни дружини. Забележете, че броят на оръдията нараства почти 8 пъти, само за 15 години. В навечерието на Балканската война българската армия разполага с 14,4 пъти повече въоръжение, отколкото през Сръбско-българската война. Мирновременният числен състав на българската войска нараства почти двойно. На 20 април 1906 г. се създава Въздухоплавателно отделение в състава на инженерните войски на армията и се полагат основите на Военновъздушните сили на страната със закупуването на първите седем самолета. В състава им са привлечени отново най-добрите офицери, подофицери и войници от Земските сили, имащи определени съответстващи знания и умения.
Какви титанични усилия, средства и жертви са били направени през този период, за да подготвят страната за бъдещата война?
През 1910 г. се преминава към постоянни щатове. Законът за Въоръжените сили става израз на необходимостта от създаване на такава армия, „която във всяко време да бъде готова да запази целостта на земята ни, отечествената ни независимост и да оправдае надеждите, които българският народ възлага на нея“. Запазва се принципното положение— военновременната организация да се основава на мирновременната, да бъде по-нататъшно нейно продължение, принцип важен и съхранил се и до наши дни. Не мирновременният, а военновременният състав е истинската сила на нашата армия.
Само за четвърт век армията ни е превърната в равна на армиите на водещите държави по сила и въоръжение. Всичко това се гарантира от държавния бюджет, от който за военни цели се разходват 25% от него.
За участието в Балканската война мобилизираната армия се групира в три отделни армии и наброява в състава си близо 600 хил. души с 239 картечници, 1116 оръдия. Във ВВС са 7 самолета, във ВМС учебният крайцер „Надежда“, шест 98-тонни торпедоносци „Храбри“, „Строги“, „Смели“, „Летящи“, „Дръзки“ и „Шумни, спомагателни кораби, плаващи торпедни батареи, далекобойна артилерия, минно въоръжение и др.
Възход и трагедия
Сухопътните сили, които са 99% от войската, поемат основната тежест от Първата балканска война, като се сражават на главния театър срещу основните сили на Османската империя. Армиите провеждат поредица настъпателни и отбранителни операции, в които е поставена на колене главната групировка войски на Османската империя и тя е принудена да сключи мир. Те изиграват решаваща роля в освобождаването на Западна Македония и Солун, носят свободата на Родопите, Източна Тракия и Беломорието. Българската войска и нейните сухопътни сили изиграват решаващата роля в изгонването на вековната Османска империя от Балканите и Европа. Първи победи печелят младите ни военновъздушни сили и военноморски флот
Блестящите победи на Българската войска недвусмислено заявяват, че на Балканите и в Европа има нова военна сила, с която всички трябва да се съобразяват – България.
Цената на победата е огромна. Близо 87 000 души са загубите на Българската армия, почти всичките са от СВ. Целите на войната са постигнати, но не така мислят съюзниците на България, които се опитват на гърба на българските победи да придобият за себе си значителни териториални облаги. И без подготовка, без почивка, без достатъчно боеприпаси, без планове за водене на войната българските армии са хвърлени в новата Междусъюзническа война.
Поради големите загуби армията през Междусъюзническата война е с почти 100 хил. души по-малко. Съотношението на силите е две към едно в полза на противниците ни на двата основни фронта – срещу Сърбия и Гърция. Срещу Турция съотношението на силите е смразяващо -16:1. Срещу Румъния няма редовни войски. Независимо от неравната война българската войска провежда пет настъпателни операции и две отбранителни, пред разгром са основните сили на Сърбия, Гърция и Черна гора и само вероломната намеса на Румъния във войната наклонява победата в полза на съюзниците. България губи войната.
Уроците на историята
…И днес, когато честваме 137-та годишнина от създаването на Българската земска войска и на Сухопътните войски е добре да се върнем назад в историята ни и да се поучим от ентусиазма на първостроителите на армията, от безпределния патриотизъм и желание на народа да служи на държавата за достигане на националните идеали. И те с кръвта си и здравето си платиха всеки квадратен метър българска земя, на която живеем и която сме длъжни да защитим. Тази армия и тези Сухопътни войски на плещите си пренесоха тази страна през вековете, за да я бъде и пребъде. И странно. За прославената пехота, след стотиците сражения в петте войни за национално обединение не се намери награда. Наградени с ордена за храброст са Въздушните и Морските на НВ войски, пехотни, конни и артилерийски на техни Величества и Височества полкове и какво ли не. Но пехотата, днешните Сухопътни войски не бяха на никое величие. Те бяха на народа и нямаше кой да ги предложи за награда и да ги награди. Те останаха само в аналите на историята. Останаха със спомените и с наградата на народа. Да им благодарим и днес със ставане на крака и споменем с добро.
Министър Николай Ненчев: Духът на опълчението е жив!
Уважаеми господа генерали, адмирали
и офицери, сержанти и войници,
Скъпи ветерани,
Уважаеми госпожи и господа,
Приемете най-сърдечните поздрави на ръководството на Министерството на отбраната по случай 137-ата годишнина от създаването на Българската земска войска и Сухопътните войски на Република България.
На днешния 20 юли, Илинден, имаме двоен празник. Отбелязваме избухването на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. , в което като доброволци участват над 100 български офицери и един български генерал! То е израз на несъкрушимата воля на българския народ за освобождение и единение.
Но също така днес сме се събрали, за да подчертаем значимостта на още една годишнина, която за нас има особена стойност – 137 години от създаването на Българската земска войска, чийто наследник и продължител са Сухопътните войски.
Българската земска войска е формирана на основата на 12-те опълченски дружини – участници в Руско-турската освободителна война и се превръща в гръбнака на Въоръжените сили на възстановената българска държава. Така започва изграждането на Българската армия, която се превръща в основен стълб на борбата за независимост и национално обединение.
Наследила крилатия дух на Опълчението, младата българска войска предава от поколение на поколение своята доблест и непоколебима готовност да служи на отечеството, дори когато това е означавало саможертва и почти сигурна смърт. Предците на Сухопътните проявяват чудеса от храброст край Сливница, Одрин, Калиманци, Тутракан, Дойран, Страцин, Драва и други свещени за нас бойни полета.
С гордост отбелязваме, че днес военнослужещите от Сухопътните войски продължават традицията на своите предци и изпълняват с чест и достойнство върховния си конституционен дълг – да защитават Родината.
Нека не забравяме още нещо важно: историята е доказала, че няма победа там, където не е минала пехотата.
Поздравявам целия личен състав на Сухопътни войски, както и Асоциацията на Сухопътните войски за празника.
Убеден съм, че със своя професионализъм, родолюбие и отговорност вие ще допринасяте и в бъдеще за издигането на авторитета на Българската армия, а по този начин и на страната ни.
Честит празник!
Тържествено събрание и концерт в ЦВК
137-ата годишнина от създаването на Българската земска войска и Сухопътните войски се превърна в празник, който бе отбелязан в Централния военен клуб в столицата с тържествено събрание и концерт. Събитието бе организирано от Командването на Сухопътните войски (СВ) и Асоциацията на СВ и бе открито от полковник Йорданка Симеонова, началник на сектор „Връзки с обществеността“ в Командването на СВ.
Основният доклад на о.р. генерал-лейтенант Кирил Цветков, председател на Асоциацията на СВ, обобщи пътя на Сухопътните сили от създаването им до съвременността, като се спря на възлови моменти от историята му и качествените промени в сухопътните структури и въоръжение.
Съветникът на върховния главнокомандващ по военната сигурност контраадмирал Георги Фиданов прочете поздравителен адрес от президента Росен Плевнелиев до СВ. В него се казва, че повече от столетие сухопътните сили успяват да съхранят богатите си традиции, устоявайки и днес ключовата си роля в колективната отбрана на територията на страната и извън нея, успяват да дадат своя принос за националната ни сигурност в мирно време. Участието им в съвместни операции в борбата с тероризма и за подкрепата на международния мир и сигурност вече имат признание и висока международна оценка. Пожеланието беше СВ да продължават да бъдат стожер на патриотичния дълг и на моралните ценности в страната ни.
В словото си министърът на отбраната Николай Ненчев освен анализа на постигнатото добави, че съзнава ясно личната си отговорност пред българския народ. Освен пред военния елит на армията тази отговорност е и пред времето и историята – пред тези, които дадоха живота си в името на свободата и благоденствието на България. „Прекланям се пред тях, пред техния висок дух и тяхната готовност да служат на народа си.“ Според него, ако се запитаме какво днес е Българската армия, отговорът буди гордост – тя е с най-голяма подкрепа и се ползва с най-голямо доверие сред българския народ. БА обединява нацията.
От името на военнопатриотичните съюзи и сдружения думата бе дадена на Петър Велчев, председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, който предложи изнесеният доклад на о.р генерал-лейтенант Кирил Цветков да се издаде като книжка и да се разпространи не само в БА, но и сред народните представители, МС, всички партии, за да оценят истинската роля и кауза на армията ни. Отправи призив да се направят реални стъпки, като се увеличи военният бюджет и се постигне предвиденият дял от БВП, за да може армията да осъществява модернизацията и подготовката си при нормални условия.
На тържеството във Военния клуб присъстваха още постоянният секретар на отбраната Добромир Тотев, командващият на Съвместното командване на силите генерал-майор Любчо Тодоров, началникът на Щаба на Сухопътните войски бригаден генерал Пламен Атанасов, ветерани и гости.
Концертът бе открит с песен на солистката от Представителния ансамбъл на Въоръжените сили на Република България Станислава Димитрова – Съни, която стана водещ на художествената програма. Изпълни някои нейни хитове като „Точно тя“ или в дует със Сунай Чалъков – „Приказка за двама и др. След тях се разля дълбокият глас на народната певица Бойка Дангова и виртуозните изпълнения на танцова формация „Алгера“. По-късно се включиха и певиците от формация „Ладена“, за да завърши художествената програма с половинчасов фолклорен блок на самодейни изпълнители от военно формирование 26400 и на вокално трио „Мегдана“ – Благоевград, чиято главна солистка Калояна Русева от Кюстендил ни покори с необятните възможности на своя глас.
Професията ни дава самочувствие
Редник Захари Евтимов от военно формирование 26610 от рота за психологически операции:
– Гордея се с факта, че съм в редиците на БА, гордея се с нейната история. Професията ми дава добро самочувствие. Надявам се бъдещето на Сухопътни войски да ни носи добри новини, защото от 8 години съм в армията и тя е неразривно свързана с живота ми.
Мариана Бранкова от поделението в Мусачево:
– Празника посрещам с много уважение и надежда. Светъл празник е за нас, той гради цялата ни история и си заслужава респект към традициите. Професията ми кадрови войник ме привлече с това, че излъчва достойнство. Възхищавала съм се винаги на униформените хора, мъжка професия, няма мрънкане. Това ми е било основен мотив. След това съм разбрала всичко останало за професията. Като във всяка професия има трудности, но не съжалявам за избора си. Сега периодът е труден, както и в цяла България, но се справяме някак, както и всички останали. Армията ме научи на дисциплина, да не се хленчи, да се преодоляват отговорно трудностите. Вървенето напред е трудно. Ако искаш да се връщаш назад, е много по-лесно. Но не искаме.
