От 2008-а г. майор Ради Радев е главен диригент на Българската армия и началник на Гвардейския представителен духов оркестър. При постъпването си в БА през 2004 г.е диригент на Военния духов оркестър на 9-а бронетанкова бригада – Горнобанска. От 2007-а е главен диригент на Гвардейския оркестър.
Роден е в Добрич на 23 януари 1972 г. Учи в Музикалното училище в Котел и завършва Музикалната академия в Пловдив със специалност дирижиране и композиция. Съпругата му Галя е и негова състудентка и сега защитава докторантура по музикознание в БАН. Получава първа награда на името на Дико Илиев за написване на марш и Голямата награда на 14-ия международен конкурс по композиция „7/8“. Има и много други отличия.
Президентът Плевнелиев му връчи миналата седмица орден „Св.Св. Кирил и Методий“- първа степен, за изключителните му заслуги в областта на културата и изкуството.
– Майор Радев, какво значение има за Вас връчения Ви орден „Св.Св.Кирил и Методий“?
– Приемам наградата като признание за цялата Национална гвардейска част и Гвардейския оркестър. И като човек, който се занимава с изкуство в армията, я смятам за признание към цялата армия. Доколкото зная, тя за пръв път се връчва на офицер от Българската армия. А Националната гвардейска част е сред най-големите будители в съвременната ни култура. Няма важен празник в българска община или град, където да не се участва тя. За мен лично наградата е предизвикателство да не правя компромиси. В музиката те се чуват веднага.
– Какво е да си диригент?
– Диригентът има особена професия. И от всеки музикант диригент не става. Диригентът и композиторът са най-високата точка в йерархията при създаването и интерпретирането на музика. Както казват старите ми учители, те трябва да знаят „още сто неща“, които колегите им музиканти срещу тях в оркестъра не са длъжни да знаят. От 5-годишен се занимавам с музика и знам, че колкото повече навлизаш в нея, толкова се потопяваш като в голямо море.
– От музикално семейство ли сте?
– Не, семейството ми е най-обикновено. Но в училището ми имаше музикална школа. И така влязох в този свят. През първите години в Музикалното училище смятах да стана добър инструменталист и свирех добре на гъдулка. Но само това не дава широкия поглед към музиката. Затова се обърнах и към дирижирането и композицията. В Музикалната академия вече учих при доц. Стефан Мутафчиев и проф. Иван Спасов, сред най-добрите диригенти и композитори у нас. Те са ме учили да се доближавам до публиката и да следя емоцията й. Един добър диригент се учи да общува с публиката. Доц. Мутафчиев казваше, като си подготвяш концертната програма, трябва едно произведение да поблазни публиката, едно – да е за кеф на оркестъра, че го свири, и с едно да погъделичкаш и себе си като диригент… Те ме научиха да мисля за публиката повече, отколкото за себе си и за оркестъра. И последните години няма концерт на Гвардейския оркестър без препълнена зала. Оркестърът ни събира хората. Интересът им е голям, оркестърът ни е изключително популярен, заснехме и филми с БНТ. За първи път Гвардейският оркестър записа диск с БНР с музика в различни жанрове – естрада, джаз, латино, класика. Досега бяха само на маршове и на хора. Т.е. визитката на оркестъра е многоцветна като музика.
– Има ли думата и диригентът, за да подбере екипа на оркестъра?
– Назначаването в оркестъра е както в армията, със заповед на министъра. Разбира се, има комисия, която избира най-добрите кандидати. Военните оркестри укрепиха професионално екипите си, разнообразиха репертоара си. За съжаление, трудно се намират музиканти, които свирят на туба, на цугтромбон, на валдхорна. Тежки са им на децата и музикалната школа в България се задъхва, както за деца, които да изучават инструменти, така и за качествени инструменталисти, които излизат от школите.
– А каква е разликата в работата на диригента в армията и извън нея?
– За да си добър диригент, няма значение къде си – в армията или извън нея. Но наистина има голяма разлика в работата на военния диригент. При него са съчетани две професии – на диригент и на военен. Военният диригент пази авторитета както на армията, така и на държавата. Той има и повече задължения и отговорности от цивилния и това е нормално. Наистина професията военен диригент и военен музикант е много специфична. Но двете професии се допълват, защото без дисциплина никой не е станал добър музикант. И за мен е голямо предизвикателство да бъда офицер от БА. Преди 11 г. дойдох в нова среда и като музикант бях подготвен, но като военен се срещнах за пръв път с много нови неща.
– Какви традиции имаме в нашата военна духова музика?
– Военните духови оркестри от възстановяването на българската държава след Освобождението са започнали да живеят активно както в армията ни, така и сред обществото. Нямаме подготвени музиканти и първият оркестър е от 20 чехи, които правителството наема. Те пристигат във Велико Търново и по-късно са зачислени в Лейбгвардейския конен полк в София. И са в основата на гвардейския ни оркестър. Стават първите преподаватели, които създават музикалната ни школа. Дори първите 20 г. диригенти са само чехи и пръв „пробива“ този монопол Емануил Манолов в Пловдив и по-късно маестро Георги Атанасов. След тях диригенти стават обучени на Запад български музиканти. В тези години празник без духов оркестър не е имало. И сега по площадите на градовете ни е същото, като запазена традиция оттогава. Военните ни духови оркестри са на много добро професионално ниво и хората ги уважават. И на двата ни концерта в Арена „Армеец“ тази и м.г. военните ни оркестри показаха, че са конкурентни на музикалния пазар.
– Какви интересни истории има в миналото на военните оркестри?
– Има много такива истории за военните оркестри и за капелмайсторите им. Д-р Светлин Овчаров е събрал много от тях в труд в два тома историята на българската строева песен. А строевите ни песни са родени, когато армията ни е водела бойни действия. И много от тях са кръстени на местата на тези действия. „Булаир“, „Ний ще победим“ са все такива. Нашите капелмайстори са уловили духа на бойците и народопсихологията ни. Маршът „Троянци“ е от капелмайстора Камен Луков, написал най-много строеви песни за Българската армия. Той е написал преди 100 г. и любимия и днес в армията ни марш „Весел и в боя“, под който тя минава в тържествен марш.„Троянци“ Луков написва по време на Дойранската епопея. Изпълняват го на фронтовата линия и разбират, че когато оркестърът ни го свири, за да повдигне духа на войниците, англичаните спират да бомбардират позициите ни. Ген. Владимир Вазов разпорежда на оркестъра да свири марша през деня, колкото може повече. След седмица англичаните пращат делегация с молба българският капелмайстор да им подари марша, за да го изпълняват и те. И най-интересното е как по-късно от двете страни на враждуващите сили се изпълнява един и същи марш по едно и също време… За музиката наистина няма граници и врагове.
– А на какво остава символ Гвардейският оркестър?
– Той наистина остава визитната ни картичка като държава. И е символ и на Българската армия, и на българската държавност. Няма място, където оркестърът ни да не е изпращан с бурни аплодисменти у нас и зад граница. Няма да забравя, когато през 2008 г. на Музикалния парад, за пръв път бяхме в Германия, в зала от 9000 души. Публиката ръкопляскаше на другите оркестри, гостували нееднократно там. А след изпълнения ни публиката беше почти мълчалива. И когато свършихме, хората станаха прави и започнаха да тропат с крака, израз на най-голямо уважение към артистите там. От 2008-а до м.г. ние сме в тази класация неизменно на първо или второ място. Оркестърът ни е много популярен там.
– А кой Ви е любимият марш?
– Те са много-и строеви, и песенни, и концертни. Но всеки хубав марш влияе и повдига духа на човек. Най-големият майстор на концертни маршове в България е Николай Братанов, който от 1971 до 1973 г. е бил главен диригент на Гвардейския оркестър. Харесвам и нашите стари строеви маршове, чиито имена вече споменах. Нашите маршове не отстъпват на чуждите по красота. В ладовата им основа преобладава минорът, който е много по-тържествена от мажора. А нашата музика е повлияна и от източните православни традиции, и от фолклора. И се получава странна смесица, която създава нашия стил, изграждан от капелмайсторите ни.
