„Марчело Мастрояни не спря да ме ухажва до последно, но аз винаги му се изплъзвах. Просто оставях мъжете да ме обожават. С Ален Делон можехме да сме любовна двойка, но станахме митични приятели“, това сподели пред журналисти в кино „Одеон“ легендарната италианската актриса Клаудия Кардинале на закрита премиера на българско-италианската копродукция „Имало едно време един уестърн“ (Twice Upon a Time in the West), но не пожела да разкрие кой от двамата актьори се целува по-добре. „И до днес, когато Делон ми се обади по телефона, го прави с думите: „Здравей, обажда се Танкреди!“, а аз му отговарям с думите: „Здравей, на телефона е Анджелика!“, осветли добрите си взимоотношения и до днес с емблематичния красавец на френското кино, с когото се обръщат помежду си с имената на героите си в „Гепардът“ на режисьора Лукино Висконти.
По време на снимките Висконти й казал: „Когато целуваш Ален Делон, искам да видя езика ти“. „Можехме да станем двойка, но вместо това си останахме приятели“, с усмивка разказа синьора Кардинале.
Точно в 12.30 в сряда митичната италианка слезе от сребриста лимузина пред столичното кино „Одеон“, облечена в непретенциозен черен тоалет и червено кадифено сако, и се присъедини към останалите представители на екипа, които бяха дошли на мястото на събитието минути по-рано.
Анекдотите на Кардинале бяха сърцето на срещата с журналистите, където тя обясни лаконично как се е съревновавала с големите актриси на своето поколение като София Лорен и Джина Лолобриджида. „Те бяха преди моето време“ пошегува се звездата и добави, че въпреки слуховете е в отлични отношения с всички, а с екранната си партньорка от „Петролотърсачките“ Брижит Бардо все още си пишат писма. За подозираната и никога недоказана от медиите вражда със София Лорен, Кардинале довери: „В началото имахме малки проблеми. На общи събития винаги ми казваше: „Ти влез първа, а аз ще вляза последна, защото съм по-важната. По-късно ми се извини за това поведение с признанието „Ние вече сме сестричк“”.
Чарлс Бронсън, Бърт Ланкастър, Жан-Пол Белмондо?… „Никога не съм имала проблеми с нито един от тях. Нито пък съм се страхувала. Не е имало защо. „Фицкаралдо“ е може би най-голямото приключение в кариерата ми. Още не бяхме започнали, когато стана ясно, че няма какво да ядем. Джейсън Робардс направо полудя. Качи се върху дърво и започна да крещи: „Донесете ми стек по нюйоркски“. После Джейсън се разболява от дизентерия и е заменен от Клаус Кински. Индианците, сред които снимат, искат да го изядат. А режисьорът Вернер Херцог им казва: „Не го убивайте, снимаме филм! Изчакайте, докато приключим работа“.
Хенри Фонда? „Единственият проблем, когато снимахме „Имало едно време на Запад“, се появи покрай любовната сцена с Хенри Фонда. Жена му стоеше точно до камерата, насочена към нас, и ме гледаше злобно“.
До заснемането на филма на Десподов Кардинале сподели, че е чувала, но не е предполагала, че Хенри Фонда наистина има извънбрачен син „Когато го видях обаче, останах като поразена от приликата с баща му. Та това е самият той“. Тук режисьорът Десподов обясни, че се изхитрил за филма си да сложи сини лещи на Пепе Фонда, който в действителност е с кафяви очи, за да го превърне в точно копие на баща си.
Маноел Де Оливейра? Клаудия Кардинале си спомни как на снимките на филма Gebo et l’ombre със 104-годишния доайен на киното преди няколко години 100-годишната му съпруга възкликнала „Вие сте любимата актриса на моето детство, още откакто навърших 4 години! Обезумях… Та аз не съм била родена тогава!“
Италианската актриса е звездата от класики като „Осем и половина“, „Фицкаралдо“, „Денят на кукумявката“, „Красив честен емигрант“. Започнала е кариерата си от подиума на конкурс за красота. През 1957 г. тя е коронясана с титлата „Най-красивата италианка в Тунис“, където е родена. Днес, десетилетия по-късно, същото това момиче вече е участвало в над 150 филма.
„Не за първи път участвам в дебюта на млад режисьор“, обясни тя за Борис Десподов – човекът, който прави филма с нея. Снимките на филма „Имало едно време един уестърн“ са продължили шест седмици между пустинята Табернас в Южна Испания и дома на Клаудия Кардинале в Париж.
„За мен беше прекрасно да се върна преди цели 40 години – във времето, когато снимахме със Серджо Леоне филма „Имало едно време на Запад“ в същата пустинна част на Южна Испания. Тогава бях единствената жена в екипа и се чувствах невероятно. Спомням си, че Серджо непрекъснато ми се караше, че ям прекалено малко. Той самият беше голям чревоугодник и доста закръглен“, обясни Клаудия и допълни: „Сега за пръв път играя себе си пред камерата – Борис го поиска от мен и аз го направих”.
