Така северноатлантическият пакт се противопостави на руските предупреждения, че по-нататъшното разширяване на водения от САЩ блок на Балканите е „безотговорно“ действие, което подкопава доверието.
По предварителен сценарий външният министър на Черна гора Игор Лукшич влезе тържествено в конферентната зала в Щабквартирата на НАТО в Брюксел и беше посрещнат с бурни аплодисменти. След това шефът на Алианса Йенс Столтенберг заяви: „Това е началото на много хубав съюз“.
„НАТО и външните министри взеха историческото решение да започнем преговори за присъединяването на Черна гора като 29-ия член на Алианса. НАТО покани Черна гора да се присъедини към Алианса. Ние поздравяваме Черна гора“, изтъкна генералният секретар пред външните министри, които бурно аплодираха в централата на организацията в Брюксел. „Това е добър ден за Черна гора, за Западните Балкани и за целия Алианс“, поясни шефът на НАТО. По думите му НАТО оставя вратите отворени, подчертавайки, че днешното решение укрепва „нашата визия за единна Европа и за мир“.
Черногорският външен министър Игор Лукшич заяви, че решението отразява големите усилия, които е положила страната му, за да се модернизира и да посрещне западните норми за гражданско общество. „Днес ние отворихме нова глава… това е голям ден за моята страна и за Алианса. Голяма новина за Западните Балкани, за единството и сигурността им“, добави той.
Преди това Столтенбер поиска външните министри да потвърдят консенсусно решение за покана на Черна гора да започне преговори за официално присъединяване. До 1 година или 18 месеца Подгорица ще се присъедини към Алианса. Това е първото разширяване на Алианса за последните 6 години. През 2009 година Албания и Хърватия се присъединиха към съюза.
Реакции от Москва
Експанзията на военната инфраструктура на НАТО на Изток ще предизвика ответни действия от страна на Русия. Това заяви прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков във връзка с поканата към Черна гора да се присъедини към Алианса, съобщиха Ройтерс и РИА Новости.
„Москва винаги е заявявала, че експанзията на НАТО и на военната й инфраструктура на Изток не може да не предизвика ответни действия от Изтока, тоест от страна на Русия, която иска да защити интересите си в областта на сигурността и да гарантира равнопоставеността“, заявил е Песков. На въпрос, дали е рано да се говори за конкретни мерки говорителят на руското президентство е заявил: „Разбира се“.
Москва многократно определя експанзията на Алианса като „провокация“. Според западни официални лица решението ще доведе до антиправителствени протести в Черна гора в опит да се спре процесът по присъединяване. Но парламентът на малката държава гласува за присъединяване към НАТО, а правителството прокара реформи в областта на отбраната.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че решението за покана на Черна гора не е насочено срещу Русия. „НАТО не е заплаха за никого, това е отбранителен алианс, смисълът му е да дава сигурност“, заяви той на пресконференция.
Дипломати от НАТО заявиха, че решението за покана към Черна гора изпраща ясен сигнал към Москва, че не разполага с право на вето срещу експанзията на Изток, въпреки сложността за членуване на Грузия в Алианса след войната с Русия през 2008 г. през септември руският външен министър Сергей Лавров заяви, че всяко разширяване на НАТО трябва да се разглежда като „грешка, дори като провокация“. В коментар към руска медия той заяви, че така наречената политика на отворени врати на НАТО е „безотговорна политика, която подкопава решимостта да се изгради система на равноправна и споделена сигурност в Европа“.
РИА Новости цитира руския депутат Виктор Озеров, според когото страната му ще прекрати всички съвместни проекти с Черна гора, ако бившата югорепублика се присъедини към Алианса.
Казусът Грузия
Засега съюзниците от НАТО се колебаят дали да отправят покана към Грузия, макар тази покана да е вече твърде дълго отлагана. Все пак някои европейски държави са на мнение, че Алиансът няма да е в състояние да защити бившата съветска република в случай на конфликт с Русия като този през 2008 г. Трудностите бяха очертани и в съвместното изявление на външните министри. В него се казва, че Тбилиси трябва да продължи да се готви за членство и се призовават руските военни да се оттеглят от Южна Осетия и Абхазия. Продължаващото руско присъствие в района и споразуменията между Русия и двата региона е в крещящо противоречие с международното право, се казва в изявлението. Засега Грузия като партньор, но не и съюзник, не може да се ползва от клаузата, че атаката към една страна-членка е атака срещу всички.
След Албания и Хърватия, които станаха членове на НАТО през 2009 година, единствено близкият съюзник на Русия на Балканите – Сърбия, не сътрудничи активно със Северноатлантическия договор. По различни причини нито Македония, нито Босна и Херцеговина ще бъдат поканени скоро.
Отново съвет „НАТО-Русия“
Алиансът реши да възстанови работата на Съвета НАТО-Русия, за да поддържа политически контакти. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на втория ден от срещата, цитиран от руски медии. „Ние се съгласихме да поддържаме политически контакти с Русия“, подчерта той.
Постоянните членки на Алианса разглеждат перспективите за възстановяване на връзките между НАТО и Русия, добави шефът на организацията. Решихме да определим как по-добре да използваме Съвета „НАТО-Русия“ за политическо сътрудничество с Москва, изтъкна той на пресконференция в Брюксел. Столтенберг също подчерта, че датата за новата среща с Москва ще бъде решена по-късно.
През април миналата година НАТО прекрати по-голямата част от контактите с Москва, след като Русия анексира Крим и започна да оказва помощ на проруските сепаратисти в Източна Украйна. Москва отрича обвиненията.
Съветът НАТО-Русия започна да действа от 2002 година.
