Днес в парламента ще се проведат отложените от миналата седмица дебати по Доклада за състоянието на отбраната`2015. Общо е мнението на депутатите в Комисията по отбрана, че анализът е направен на високо експертно ниво и с комплексен подход, като проблемите се назовават директно.
Очертават се два основни проблема – необходимостта от бърза модернизация на Въоръжените ни сили, но все по-категорично – и проблемът с мотивацията за военна служба. И ниското заплащане е само едната страна на медала. Защото в страна, в която доверието към армията е традиционно високо, малко млади хора се ориентират към военната професия.
В.„Българска армия“ продължава да отразява мнението на народните представители от Комисията по отбрана, които са готови да подкрепят ръководството на министерството да реши корена на проблема – ниския бюджет на фона на неотложните и разширяващите се задачи и отговорности пред Българската армия.
Открояват се три главни извода
Народното събрание ще разгледа един от най-важните документи в системата на отбраната и сигурността – Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2015 г. Друг е въпросът, дали изводите и констатациите в този документ ще са полезни за работата на институциите, като той се приема в средата на 2016 г. или ефектът ще е само политически.
Докладът поставя редица проблеми в сектора, като основно се открояват три главни извода.
Първо – продължава хроничният финансов недостиг. Липсата на пари води след себе си невъзможността за осъществяване на нормален учебен процес в Българската армия и съответно създаването и развитието на нови отбранителни способности. Нещо повече – дори осигурените и гарантирани средства не се подават ритмично, което допълнително затруднява процеса. Това от своя страна рефлектира в състоянието на техниката, съчетано с нейната остарялост и дори в някои случаи, по признание на висши военнослужещи – пълна непригодност. Тези реалности принуждават щабовете да планират мероприятия основно за поддържане на подготовката и с ограничено използване на материална част.
На следващо място тревожат текучеството и недокомплектът на бойните ни части. Този процес е отразен в доклада. Има повече от 3000 свободни места, част от тях са за офицери. Буквално преди дни излязоха нови тревожни данни за масово подаване на рапорти за напускане, предизвикано от ниските нива на заплащане и липсата на социална сигурност за военнослужещите. Особено стряскащи са цифрите на недокомплекта в резерва, където попълването е едва 21%. Тук големият въпрос е – ще има ли политическа воля ръководството да повиши социалния статус на военнослужещите, а не само да се ограничават и намаляват социалните им права, както се случва в последно време.
И трето, но не последно по важност, са признатите проблеми с обществените поръчки. Видяхме как се спират такива проверки от Инспекторат и Сметна палата, Военната прокуратура обвини в длъжностно престъпление директора на най-ресурсната дирекция в Министерството на отбраната „Отбранителна аквизиция“, разпити на министъра в прокуратурата и т.н. Това говори за съмнения за неизчистена корупционна среда, което допълнително влияе върху общото състояние на отбраната.
Общият извод от тези констатации е, че е възможно да бъде поставено под въпрос доверието към Република България като надежден съюзник. Още повече, че и в самия Доклад се прави подобна оценка – „Недостигът на финансови и материални средства през предходните години оказва акумулиращо негативно влияние върху изпълнението на Целите за способностите 2013 на НАТО. Особено критично е положението с онези от тях, които са с настъпил или наближаващ срок за готовност. Изоставането в изпълнението на тези цели, както и закъснението в изграждането и подготовката на декларираните формирования поставя под въпрос доверието към Република България като надежден съюзник.“
Да се върне авторитетът на военната професия
През цялото време в Комисията по отбрана в парламента се занимавахме изключително със състоянието на техниката в армията – самолети, танкове. И много малко говорихме за това кой стои зад тези машини, т.е. за хората във Въоръжените ни сили. Защото е не по-малко важен въпросът кой управлява самолетите… Крайно време беше и Комисията по отбрана в парламента, а и Министерството на отбраната да се заемат сериозно с този неотложен въпрос. Смятам дори, че вървим след събитията.
Не искам да цитирам колко годни летци имаме в „работна възраст“, колко подготвяме, както и кадровите войници в другите родове войски. Наистина е крайно време и на обсъждането в Съвета по отбрана в началото на юни да се даде общата картина, но и да се набележат конкретни стъпки за излизане от кадровия проблем. Защото през следващата година ще отделим вероятно повече средства за бойната готовност на армията, отколкото през 2014 и 2015 години, за да изпълним съюзническите си задължения. Но трябва да отделим и достатъчно средства за подготовка на командири и кадрови войници. Освен подготовката, обаче, трябва да създадем условия армията ни да получи признание от обществото.
И в това виждам задачата ни като народни представители – да подготвим обществото и да издигнем армията до равнището на авторитет, на който тя заслужава да бъде. Така ще създадем мотивация и у младите хора да служат в БА, и на кадровите военни. Важна е техниката, важно е и заплащането, но без такава мотивация нищо няма да постигнем. Защото се изисква и уважение на труда, усилията и лишенията, които полагат военнослужещите. Знаем как в други армии на НАТО военните са буквално на пиедестал в самото общество. Те са сред елита на тези общества, както и у нас е било на времето.
На последното заседание на комисията казах, че командирът на полка в един град е бил сред първите хора заедно с кмета, духовното лице и директора на гимназията. Така трябва да бъде и сега – командирът на подразделението в един град да е сред първенците в града, които формират общественото мнение.
Голяма част от офицерите ни са добре подготвени и обучени в наши учебни заведения и в натовски учебни центрове и академии. И ние трябва да ги приобщим към елита и на населеното място, и на държавата като цяло. Но не само в центъра, където се вижда повече блясъкът на пагоните. Народът ни винаги е хранил традиционно уважение към армията. Военнослужещите трябва да имат възможност за повече изява в обществото. Те защитават хората във всекидневието им и при бедствия и аварии и трябва да излязат от анонимността и да им се чува думата при решаването на важните теми в обществото. Защото в армията служат компетентни и млади хора, равноправни граждани на държавата. И медиите трябва да се отворят за тях. Защото в армията има много повече добри дела, отколкото се случват в държавата, и те трябва да се чуват и знаят.
В Комисията по отбрана ще подкрепим министъра на отбраната за бюджетната рамка, за да изпълним международните задължения, които сме поели в сигурността и отбраната. По места трябва да направим всичко за утвърждаване авторитета на военнослужещите. Аз съм от Стара Загора (служил съм в ракетни войски) и с усилията на ръководството на града и на кмета Живко Тодоров може да се направи прекрасен парк на мястото на бившите артилерийски казарми. В Стара Загора има доста бивши и действащи военни и с общинското ръководство можем да осъществим такава идея в полза на града. Това съхранява и паметта на армията, като общината е сложила няколко оръдия в парка като знак за отвоюваната и защитена земя. Като депутати можем да подпомагаме ръководството на районите ни и да им осигурим и трибуна за изява. Голяма е ролята на военните клубове, където да се привличат и млади хора, които да се запознават с военното дело и да разберат мисията на армията. А защо не и да изберат военната професия.
