Може ли да ни изненада с нещо изложбата на творец като големия художник Цанко Лавренов, познат и от училищните учебници? Оказва се, че може. Платна от сбирките на държавни и общински музеи и галерии в страната, на фондация „Цанко Лавренов“ и на частни галерии отварят максимално в Градската галерия яркото ветрило на творчеството на художника. Най-много живописни работи, 65, естествено представят пловдивчани. С други думи, експозицията е ретроспективна, и първа след изложбата в Националната галерия през 2002 г., която и сега активно участва в създаването на експозицията. Събитието в софийския културен афиш се посвещава на 120-годишнината на рождението на големия ни творец (1896 – 1978).
По нов начин публиката се среща с творчеството на една от най-интересните фигури в българското изобразително изкуство и с негови над 300 произведения живопис, графика, рисунки, приложни проекти. Представя се изкуството на Цанко Лавренов в неговата пълнота и цялост
от ранните творби до последната му композиция
Това се базира на задълбочено проучване на личния архив на художника, който за пръв път влиза в обръщение. Богатата документална част се интегрира сред 
изобразителния материал. Изложбата, базирана на детайлното проучване на Лавреновата биография, открива на публиката непознати досега страни от творчеството на художника. Това са неговите първи опити в изкуството, датиращи от ученическите му години, новооткрити творби от „модернистичните“ му години с акцент върху формиращия го период на обучение във Виена (1920-1922).
За пръв път Цанко Лавренов е представен и в контекста на 20-те и 30-те години на ХХ в., чрез контактите му с близки негови приятели художници от Пловдив като Данаил Дечев, Витко Дабаков, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Владимир Рилски – техни творби също са включени в експозицията.
Цанко Лавренов – познатият непознат
Анелия Николаева, главен уредник в Националната галерия
Художникът Цанко Лавренов до днес все още се възприема чрез клишето. С една установена представа от времето на социализма, за която той също има голямо участие. Това е представата за неговото „национално по дух изкуство“ – и във всички изложби през годините след 9 септември 1944 г., той се представя именно с картини на родна и историческа тематика, защото това може най-добре, а и защото това дефинитивно се очаква от него.
Само че има един друг Цанко Лавренов, преди този образ, който още през 20-те г. на 20-и век е ярък художник. А през 30-те е вече със смело и запомнящо се присъствие не само в Пловдив, където живее, но и на общите изложби в София. И този творец със стремления към модерен пластичен изказ, към съвременно за времето разбиране за изкуството, е неслучайно забелязан от тогавашната критика. Тя го определя като един от най-интересните млади български художници.
Затова най-важното в днешния поглед към Цанко Лавренов е да го покажем с неизвестните му ранни произведения, да го съизмерим с негови съвременни големи наши художници, да подредим творбите му – познати и непознати – в един нов разказ, след който публиката да има усещането за преобръщане на познатия му уж образ.
Откритие са
непознати досега произведения
на Лавренов в областта на илюстрацията и приложната графика. Посетителите могат отново да си припомнят познати знакови картини като „Стария Пловдив“ от 1930 г., която от години не е показвана пред публика. 
Други емблематични образци са „Поет и природа“, „Куршум хан в Пловдив“, „Хилендарския манастир“, „Малка нощна музика в Стария Пловдив“ и други.
„Между модерното и канона“ е опит да се разчупят стереотипите в представите за художника. Извън консервативния образ, свързан преди всичко с картините от цикъла „Стария Пловдив“ и родната тематика, Цанко Лавренов е многолик в различните форми на своя стремеж към модерното. Отвъд канона, който сам създава в търсене на оригинален личен стил, отвъд границите на моделиращата го концепция за търсене на „национално по дух изкуство“, той е винаги чувствителен за новото.
Творчеството му, особено през 30-те г., е съществен принос към модерния облик на българската живопис от първата половина на ХХ век.“, четем на входа на експозицията.
След София изложбата ще бъде показана в Градската художествена галерия – Пловдив.Организатори са СГХГ и Фондация „Цанко Лавренов“, а куратори-Анелия Николаева и Станислава Николова.
