Гибелта на „Дебелия“

„Трябва да спрем руснаците — каза Вълкът след дълга пауза“. Не можем да ги спрем!, мислеше трескаво той, загледан в смълчаните лица пред себе си. „Не само, че ще проникнат тук, но ще ни изтребят Като плъхове…Това е началото на „Нерон Вълкат.“ – един от романите на Христо Калчев, които сам той нарича „вулгарни“. И въпреки че в предисловието  заявява, че всичко е плод на творческа фантазия, авторът интуитивно предсказва убийството на Андрей Луканов, изобразен в произведенията му като „Дебелия. Във Вълка  читателят лесно може да разпознае основателя на ВИС Васил Илиев.

На 2 октомври 1996 г. в 9,15 часа сутринта творческото пророчество на писателя се сбъдва. Пред дома му на столичната улица „Латинка“ 15 е застрелян бившият министър-председател и настоящ депутат от управляващата тогава БСП Андрей Луканов. Стреляно е от упор с пистолет „Макаров“, който скоро разследващите намират „изпуснат“ зад радиатор на стълбището в кооперация на близката улица „Димчо Дебелянов“. В контейнер за боклук е открито клошарско облекло. Други следи, въпреки светкавичната топурдия от полиция, линейки, сирени, дактилоскопи, криминалисти, не са намерени. Свидетели също няма, освен възрастна жена, мярнала някакакъв клошар, която не може да даде никакво смислено описание. 

Така бе оповестено на свиканото спешно съвещание при вътрешния министър Николай Добрев. Докладваха главният секретар на МВР Георги Ламбов, шефът на СДВР Красимир Петров и началникът на сектор „Убийства“ при СДВР Стоян Велчев. Вездесъщият началник на същия сектор, но в Дирекцията на полицията Ботьо Ботев ще се появи в светлината на прожекторите по-късно. Съобщението на  Пресцентъра на МВР беше повече от стандартно, съдържащо пет реда с датата, часа и мястото на убийството, завършващо с още по-баналното „разследването продължава“.

Втрещените журналисти не вярваха, че не зная повече, след като съм бил на такова важно съвещание. Но там наистина нищо не се случи. Както и разследването нямаше развитие до края на управлението на БСП. Защо ли?

Другото беше неизбежното театро. В парламента – наведени глави, едноминутно мълчание, Нора Ананиева – „България вече не е същата“. Навън – фалирали само преди две седмици близо 20 банки, завлекли хиляди вложители и създали кредитните милионери. Инфлация. Магазини без стоки. Смъртта на Луканов отклони общественото внимание само за няколко дни. С което не искам да кажа, че някой е застрелял „Дебелия“, само за да не мисли народът за връхлитащия глад, каквито версии се пуснаха тогава – че едва ли не Жан Виденов е поръчал разстрела. Те се връзваха и с предположенията, че Луканов е бил готвен на вътрешнопартиен преврат да „изчушка“ протежето на Лилов и да поеме за трети път Министерския съвет. Така „човекът на Москва“ както е известен Луканов, не само защото е роден в съветската столица, щял да върне България в „правилната орбита“. Но в оставащите няколко месеца на власт на БСП, до никаква положителна нишка в разследването не се стигна.

Но с убийството „яко“ се зае завърналият се на бял кон в МВР Богомил Бонев, вече като министър. Още на първата си пресконференция той заяви в характерния си тогава стил, че се очакват важни арести. На връхлитащите въпроси, още по-небрежно подхвърли – става дума за Жан Виденов. Чак до Виденов не се стигна. Но верни журналистки има-няма през месец „ловяха убийците на Луканов“. Накрая нещата станаха неудържими и беше заповядано на „топ следователя“ Богдан Карайотов и на „суперкриминалиста“ Ботьо Ботев да заловят убийците. Новината гръмна! От Прага чрез Интерпол беше „изписан“ шефът на строителната фирма „Колонел“ Ангел Василев. Покрай него в ареста се озоваха Юри Ленев и Георги Георгиев. Трябваше да има и непосредствен извършител, който е натиснал фаталния спусък. До този момент беше доказано, че намереният пистолет „Макаров“ без номера е изработен в нелегална оръжейница в някаква казанлъшка кошара. Кой го е държал на 2 октомври 1996 г? В официалните документи на обвинението е записано, че прекият извършител на убийството, посочен като Александър Русов, е арестуван в Бургас. Това е“ повече от две години след разстрела. Излиза, че „поръчителят“ Василев, който наистина е гравитирал към „приятелския кръг Орион“ но е едва ли е имал някакви преки взаимоотношения с „Дебелия“, та чак да поръча убийството му, благоразумно се е изнесъл в чужбина, а прекият извършител се мотае в България! Първоначално за убиец е набеден украинецът Олег Проценко, но след това буквално „в чувал“ от Одеса е докаран неговият сънародник Александър Русов. Как Карайотов и Ботев „навързват“ доказателствата за пред съда знае „Къщата на ужасите“ в Копривщица – секретна квартира, в която се провеждат абсолютно нерегламентирани разпити. На принципа на Вишински – самопризнанието е царица на доказателствата. А за това как са изтръгвани тези самопризнания, говори самото название „Къщата на ужасите“. На съдебните заседания Русов показва белези от изтезания. Въпреки това два състава определят доживотни присъди за Василев, Ленев и Русов. Тържество на правосъдието? Докато Върховният касационен съд категорично отхвърля определенията на колегите си и обявява всички обвиняеми за абсолютно невинни. След това – тишина. По каноните на правото, след оправдателна присъда, доказваща, че тези хора не са убийците, трябва да бъде възстановено разследването – до намирането на истинските извършители и поръчители на тежкото престъпление. Такова разследване не започва. Така остават версиите, предположенията и догадките.

Защо все пак някой изпрати въоръжен с незаконен „Макаров“ клошар на Луканов? Тук са изключени дребни бандитски разправи, твърде характерни за онези времена. И може би странно, но началото на романа на Христо Калчев насочва  някои предположения извън границите на родината. За какво е можело твърде верният на Москва Луканов да бъде нарочен като обект на възмездие или отмъщение? Може би някои разгадки се крият в разказа на виден „мултак“ за провала на огромната газова далавера с „Газпром“. Луканов е гарантирал на шефа Рем Вяхирев, че българският дял от съвместното дружество „Топенерджи“ ще бъде прехвърлен от държавата на „Мултигруп“ и ще стане много лесен за управление от руснаците. В тържествена зала на „Шератон“ Вяхирев, Луканов, както казват – самоназначил се в „Топенерджи“, Илия Павлов и още неколцина по-дребни риби от двете страни очакват „благата вест“ край богата трапеза. Но чашите с шампанско остават неизпити. От Министерския съвет се обажда довереният емисар с изтръпнал глас – Жан не подписа. Според разказа на „мултака“ Луканов припада в едно кресло. Може би е разбрал, че съдбата му е решена… 

Скоро след този провал, довел до дивашко изстъпление Илия Павлов, държавата на Виденов тръгва рязко надолу. Сякаш някаква невидима дълга ръка изведнъж разпорежда на рояк новоизлюпени банкери, в голямата си част Луканови хора, да фалират банките. Брожението в страната нараства. Планът Луканов да замени Виденов, вече не е приложим. Момчето от Пловдив, което нарича „Топенерджи“ – „Топенерго“ и казва, че „Мултигруп“ е мръсна дума, въпреки че е учило в Москва, се оказва костелив орех и понася тежко наказание – разруха на управляваната от него държава, довела до буквалното му прогонване с камъни от народа. Но месеци преди това е другото отмъщение. Много по-страшно. Защото е смъртоносно.