Както си караме из италианския регион Пулия, край пътя започват да се появяват странни бели постройки. Това са трулите.
Едноетажни къщи, но не обикновени, а 
с конусовидни покриви
Ей ги – разхвърляни из полето, обградени от имения с лозя, в сянката на високи кипариси и пинии. Предимно бели с черни покриви.
Когато минаваме покрай трулите, се усещаме все едно сме в някакъв оживял свят на приказките. Очакваме през тесните врати на кръглите постройки да заизлизат джуджета, елфи, русалки и феи. В някои райони в продължение на километри не виждаме друг вид сгради, всичко е само трули.
Те са изградени само от каменни блокове и плочи, включително и покривите на сградите. Някога хората в тази италианска област не са имали подръка тухли и хоросан. Затова през 16-и век са прибегнали до варовика.
След като издигали стените, започвали да градят покрива, редейки каменните плочи в кръгове с все по-малък радиус. Така се получавала коничната форма.
Достигаме столицата на тази приказна територия –
градчето Алберобело
Във високата му част е зоната на трулите. Те са скупчени около тесни стръмни улички, по които срещаме туристи от цял свят. В трулите има магазинчета и малки барчета.
Вътре е прохладно и магично. Усещането за приказка продължава.
В следващото градче обаче реалността отново се връща в традиционните си форми. Локоротондо е кацнало на хълм, от който има отлична гледка към равнината Итрия, из която белеят и трули, и обичайни постройки.
Градчето е известно с производството на качествено вино. Постройките са подредени в окръжност около един център, в който е разположена старата част на селището. Там има спокойни улички, заведения с маси на открито и църкви.
Пътят ни отвежда към следващия забележителен град в Пулия, който според туристическите справочници не бива да пропускаме –
Мартина Франка
Той е видимо по-голям от Алберобело и Локоротондо, като се е ширнал не само на върха на хълм, а и в неговите околности.
Паркираме близо до стария град и тръгваме на обиколка из улиците. Край някои от сградите на тротоара са монтирани през 50 м малки дискове. На една улица са сини, на друга червени и т. н. Оказва се, че това са указатели за съответните маршрути, препоръчани на туристите от общината.
Мартина Франка е известна с ежегодния си летен оперен фестивал през юли-август. В двора на местния дворец на дуковете виждаме издигната сцена и подредени места за публиката в подготовка за поредния спектакъл.
Самата постройка е доста импозантна. В нея преди векове са заседавали и са взимали решения управниците на града. Портретите им са изписани по стените. Из помещенията с богато изрисувани стени и тавани може да се видят
пищни барокови сцени
Сградата има много зали и сама по себе си е забележителна. Днес тя съвместява в отделните си крила библиотека, музей, съд. В една от залите попадаме на интересна фотоизложба, посветена на писателя Умберто Еко.
Тръгваме из постланите с мраморни плочи улици в почти пустия стар град. Като архитектура сградите не са по-различни от другите италиански градове, през които минахме. Но като че ли имат малко повече декоративни елементи около прозорците и вратите, като акцентът върху детайлите е очевиден. Едно селище, градено с художествен вкус през вековете, това е Мартина Франка.
На около час път в западна посока пристигаме в
друг уникален град – Матера
Матера е построен около неголям речен каньон, по чиито стени се виждат пещери. Картината донякъде наподобява нашите скални манастири край Иваново, на река Русенски Лом. В Матера някои от варовиковите пещери са издълбани още от първобитните хора. През Средновековието тук масово се заселват монаси, а наоколо израства цял каменен град. Белезникаво белите постройки са скупчени една върху друга, а между тях се провират стръмни каменни стълбища и пътеки. Гледката е уникална като картина, рисувана с молив.
Когато човек се изкачи от каньона в горната част на града, попада също сред забележителни постройки, които носят духа на Ренесанса и Просвещението. В Матера са снимани десетки исторически филми, включително и такива за Йерусалим. Ние също изпоснимаме де що можем и даваме газ към западния бряг на Италия, където Ботуша се мие от Тиренско море.
