Изминаха седем кръга от първенството в новата елитна футболна група на България. Достатъчно време, за да се направи приличен анализ на това, което се случва в родния футбол на уж най-високото ниво. Уж, защото много от феновете на най-популярната игра са просто объркани. Мнозина не припознават отборите си, а други просто гледат английски мачове по телевизията, тъй като недоумяват как състави със скромно присъствие в „Б” група и с места далеч от призовите сега са водещи сред първите. Но пък за несведущите след историческата световна квалификация за Мондиал 2018 с Люксембург президентът на БФС Борислав Михайлов обясни ситуацията по следния начин: „… дал съм възможност на всички, които искат да играят да играят в…”.
Така. Всички, които поискаха, играят. Всички, които нямат осветление може и пак да нямат, тъй като от разни места взе да се чува, че не първо лампите са най-важното за една професионална група. Защото късните мачове просто прогониха публиката от стадионите през летните месеци, какво би ли се случило, когато пък температурите доближат нулата? Тогава по стадионите ще останат само длъжностните лица и феновете, които ходят по задължение. Ама това си остава друга тема за тези, които правят програмата. Или пък една телевизия прибира много пари, без да я интересува дереджето на родния запалянко, респективно родния футбол. Очевидно английски мачове може да се дават в ефира на тази телевизия в нормално часово време за България, но не и български срещи. Всъщност не е глупав този, който определя правилата и раздава жълтите стотинки, нали? Толкова обаче по тази тема.
Първенството ще се играе по правилата силните мераклии за футболен диктат. Надигат се отново и междуфирмени отношения, напомнящи изключително много сагата от култовия филм „Любимец 13”. Този път партийни секретари няма, има обаче същите … „взаимоотношения”.
Така, за
подредбата
в Първа професионална лига няма да говорим. Има още толкова във футболните съблекални да изтече вода, за да правим анализи. Аз за пореден път пък ще кажа, че родната елитна група имаше огромна нужда от подобна промяна. И от схемата за провеждане на първенствата, и от предизвикателствата. Защото футболните люде така се бяха нагодили в онази група от 16 отбора, в която си менкаха точки години наред и наред с „черното тото” и съдийските безобразия пратиха българския футбол в дъното, очевидно на по-ниско ниво от това на Люксембург. След като във Великото херцогство извадиха титуляри на по 16 и 18 години, които разпиляха българския държавен тим. То си е за срам, ама у нас никой футболен чиляк срама няма.
Колкото до първенство, ще е интересно да видим дали този формат ще издържи в обещаните три години. В него съществува доста заряд, ала за хора, имащи желание да се развиват. У нас такива не са много.
Затова говори отново
голямото количество чуждестранни футболисти
Няма тим в първата група на страната, който да не разчита предимно на иностранци. Като започнем от последния „Монтана” и стигнем до оправдателния „Лудогорец”, чийто цели очевидно са съвсем различни и бяха постигнати с влизането в групите на Шампионската лига. „Лудогорец” обаче изпревари останалите и с още нещо. За първи път български тим отваря собствени школи в други градове. В случая далеч от Разград ще има школи в София и Варна. Просто и гениално. Естествено и свързано с пари от страна на собствениците на клуба, но тези школи ще са съвсем различни от бизнесначинанията, наречени кампове на „Милан”, „Ювентус” и „Барселона” в България. В тези кампове единственото, което децата получават, е да се запалят сериозно по футбола. Това обаче е за сметка на таксите, които родителите им са платили. Останалото е проста химера. Да, теоретично на такъв камп би трябвало да бъде забелязан талант за големия футбол, ала е малко вероятно с оглед финансовите изисквания за участие в него. А футболът е редно да бъде равен за всички. Не и в България, за съжаление…
Искате ли пример?
Преди десетина години една голяма западна компания, популярна по целия свят с артикулите си за бръснене, организира много достъпни тестове за талантливи във футбола деца. У нас тогава лице на това нещо бе Христо Стоичков, държавен селекционер. На един от кастингите в русенско Христо забеляза дете, което правеше страхотни неща с топката почти босо, с разкъсани евтини гуменки. Стоичков остана потресен. Изтича и купи на детето екипировка, за да продължи напред. После обаче тази история не продължи. Може би, защото не се е намерила футболна школа, която да поеме неговата издръжка и да го направи човек и спортист. Може би, защото неговите родители няма как да го водят на тренировка с мерцедес и няма как да угаждат на треньора.
Пак гадна тема. И после се чудим защо дори огромна и уж добре работеща школа като тази на „Левски” ражда играчи за трета италианска дивизия. Няма как, след като доскоро искаха от всеки родител по 250 лева само за екипировка на сезон. Как бащи с минимална работна заплата ще си позволят това?
И на фона на всичко това се появи съвсем логично
управленското безсилие в клубовете за комплектоването на адекватни състави
В Разград нещата са ясни – прави се футболен бизнес. В „Левски” има ново ръководство и тепърва ще стане ясно какво ще се случи. На „Герена” обаче май малцина знаят, че новият собственик всъщност има физкултурно образование и спортът му е ясен. Може би по тази причина набързо бяха направени рокади. Всъщност бяха върнати в България футболисти като Галин Иванов, Виктор Генев (минали през „Герена”) и един доста интересен нападател, какъвто е Илиян Мицански. Този футболист игра 13 години в странство и натрупа солиден опит, за да дойде време една оферта от родината да бъде единствената. Повече думи са излишни. Както и за Станислав Манолев и Николай Бодуров, пристанали на другия столичен тим – ЦСКА – София.
В същото време само умопомрачителната сума, поискана от Бербатов, спря още в началото преговори с „Лудогорец”, и то само за участието му в групите на Шампионската лига.
Ако погледнем какви са ни националите, то всеки един от тях е потенциален възвращенец. Ако не тази година – до две със сигурност.
Остава това завръщане поне да вдигне нивото на родното първенство, защото само чужденците от „Лудогорец” не стигат. Ще кажете, че има и много качествени играчи в Борисовата градина, къде е обаче ЦСКА? Един от сериозните футболни въпроси, за чийто отговор ще трябва очевидно доста време.
Александър Кирилов
