„Президентски избори в САЩ 2016: Поглед от София“ беше темата за дискусия, организирана от Американската търговска камара у нас през седмицата, която откри изпълнителният й директор Валентин Георгиев. В дебата участваха американски и български „отбор“. По темата за очакванията на американците от вота говориха Кенет Лефковиц от „Ню Юръп Корпорит Адвайзъри”, Дейвид Хемпсън от „Технолоджи Трансфър” и журналистът Ерик Дейвид Холзи. А за това какво означават президентските избори в САЩ за България, Европа и света говориха политолози – директорът на Института за регионални и международни изследвания Огнян Минчев и програмният директор в Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов и журналистът Иво Инджев.
Изборът на 45-ия президент и 48-я вицепрезидент на САЩ се различава от всички досегашни избори, вотът е непредвидим, а онова, за което малко се говори, е, че резултатите силно ще повлияят върху външната политика на страната. Малко, поне у нас, се говори и за структурата на политическата система в САЩ, за принципа на споделената власт, от който се ръководят президентът и двукамерният Конгрес, който като висш орган на законодателната власт има решаваща роля във формирането и определянето на курса на държавата.
Възраждане на либералната демокрация, единство в ЕС и НАТО, излизане от капана на клишетата на популизма са ключови фактори, за да не се стига до кризи от деструктивен характер, бяха единодушни участниците в дискусията „Президентски избори в САЩ 2016: Поглед от София”. Те анализираха духа на кампанията в САЩ между двамата кандидати Хилъри Клинтън от Демократическата партия и Доналд Тръмп от Републиканската. Участниците споделиха очаквания за влиянието на изборите и в световен мащаб. Основни теми бяха доколко реална е силата на популистките клишета и какво в действителност биха могли да направят двамата кандидат-президенти през мандата си.
Тръмп забрави, че САЩ е създаден и от твърдите религиозни ядра, които не са били приемани в Европа тогава, коментира Дейвид Хемпсън антиислямизмът в думите на Тръмп, че трябва да се осигури контрол върху хората, идващи отвън, и върху джамиите. Както и заканата му, че „тези от Сирия ще ги връщаме“. И отбеляза, че този дебат се води на фона на една от най-сериозните демографски кризи в САЩ и застаряващо население.
Журналистът Ерик Дейвид Холзи заяви, че в момента американската мечта съществува успоредно с ксенофобията, като американците обичат да забравят за тъмната част от историята си. И констатира страх у американците от сирийските бежанци на фона на общата фобия от тероризъм. Той нарече необоснован изборът между сигурност и откритост. Ако заложим на откритост, ще спечелим пропагандната война срещу „Ислямска държава“, заяви журналистът.
Глобализацията и глобалното неравенство са основният дебат всъщност, отбеляза Огнян Минчев, които са свързани с бежанската криза. И нарече това истинските вини на Запада към други региони в света. Решението е в откриване на повече работни места на място, заяви Дейвид Хемпсън, а не да се създават местни доналдтръмповци
Кандидатпрезидентската надпревара в САЩ недвусмислено показва, че е необходимо САЩ да поемат ангажимента за предефиниране на процеса на глобализация, заяви Огнян Минчев.
„По думите на Хилъри Клинтън, без американското лидерство в света се отваря вакуум, допълни той. Проблемът е, че това лидерство е в криза след двата мандата на Буш, които въвлякоха САЩ в свръх фокусирана интервенция в Ирак”. Така според него във формирания вакуум навлязоха алтернативни центрове на световна власт, а през двата мандата на президента Барак Обама той се опита да възстанови „меката сила” на Америка, но изпрати послание, че САЩ могат да правят всичко до границата на употребата на военна сила. Според политолога това послание е довело до противоречив резултат, тъй като „по-буйните момчета от глобалното село решиха, че могат да бъдат още по-буйни, без да има кой да ги дисциплинира.”
„Намираме се в ситуация на няколко въртопа, които поглъщат огромна енергия и предизвикват кръвопролития, с които е трудно да се справим. Това са проблемите в Близкия Изток, множествени кризи на Европа, възраждането на руската и китайската мощ по-бързо, отколкото се очакваше в международен план. Отговорът на Тръмп е в модернизирана версия на изолационизма”, коментира още Минчев.
Участниците в дискусията изразиха надежда, че ако Хилъри Клинтън спечели, САЩ ще имат по-разумен поглед върху развитието на глобалните отношения.
Наднационалните форми на интеграция са заплашени и за тях трябва да се внимава най-много, смята Даниел Смилов. Първата щета, която популизмът нанесе, е единството на Европейския съюз. Брекзит е реална щета, където на става дума само за реторика, а за процес на дезинтеграция, който трудно ще бъде преобърнат, смята политологът.
Според американските участници в дискусията, кампанията на Тръмп нанесе големи щети на Републиканската партия в САЩ. И след изборите тя ще има нелеката задача да изгради отново своя имидж и да преодолее изолационистките послания от кампанията на Тръмп, които биха могли да се генерират и от други политици. Защото посланието е изговорено и то създава добра среда за популизъм не само в САЩ, а и в Европа. То звучи по света и има привърженици. И духът е пуснат от бутилката, независимо от резултатите на президентския вот, защото посланието е, че всяка страна сама трябва да се обърне към вътрешните си проблеми (да сме силни у дома и да намалим неравенството в доходите) и да абдикира от световните процеси и отношения. Както и от международните организации и споразумения, ако съюзниците на САЩ, например, не поемат своя дял от финансовата тежест за Алианса.
Даниел Смилов вижда различията между кандидатите за президент повече в реториката, отколкото в реалните политически намерения. И сега не може да се каже със сигурност доколко Тръмп наистина ще води изолационистка политика срещу предизвикателствата на глобализма. Рисково е с бакалски подход да се вземат политически решения за евентуално отдръпване на САЩ от НАТО, каза политологът, защото се генерира политическо недоверие. Но истината е, че САЩ поема огромна част от военния бюджет на организацията, а Европа и част от Азия продължават да разчитат за сигурността си на САЩ.
Важно е да знаем откъде идва Тръмп, тази модернизирана версия на изолационализма, каза Кенет Лефковиц. Неговият ментор Гай Харън е бил дясната ръка на Маккарти, научил го на две неща – да не се отказва от вече казаното и второ, „да се подсигури“. Истинският въпрос, каза той, е за бъдещето на Републиканската партия след това фиаско и как тя ще се изправи на крака, защото сега нещата са извън контрол. „Уволнен сте“- тази реплика ще се запомни от Тръмп, каза Лефковиц. И добави, че лично той е разочарован от интеграцията на България в НАТО.
Американското лидерство всъщност е в криза от 16 г., каза Огнян Минчев. И допълни, че ако Тръмп стане президент, САЩ ще имат сериозен проблем с лидерската си роля в света. А той ще иска и предефиниране на ролята на НАТО. Ще се запомни репликата в отговор на Клинтън, че ако се случи излизане от НАТО, в Москва ще празнуват.
Ерик Дейвид Холзи репликира, че светът се нуждае от твърда позиция към тези, които прекрояват границите на държавите. А Даниел Смилов се опасява от тревожните сигнали за аналогия на ситуацията на криза в света днес, с 30-те г. на ХХ в. и зараждането на фашизма. От говоренето за брекзит стана голяма беля, допълни политологът за реалните щети от популизма. Заплашени са наднационалните форми на интеграция. За 6 седмици кампания не се предложиха решения. Липсва ясна визия за бъдещето и силни кандидати за президентските избори в САЩ, обобщи той. И Клинтът няма такава визия, но дано следващата реколта политици ни я предложат… А дали мачът е свирен и играта е ясна, попита Иво Инджев.